понеделник, 30 януари 2017 г.

My Currently reading shelf

Здравейте,  

Смятах да пусна тази публикация в сряда, както си му е редът, но последните дни нещо все ме гложди и искам да я публикувам по-скоро, затова и се предавам. Следващата очаквайте в петък, както до сега...
 
Ако погледнете към рафтчето ми с книжки, които съм започнала,  в момента ще видите една стабилна купчинка, която заплашва скоро да падне. Днес съм тук, за да ви споделя кои са книгите в тази купчинка и да ви разкажа малко за тях. Току-виж пък съм се стимулирала да ги завърша. Пожелайте ми успех и края на февруари в блога отново да се появи "прочетено за изминалия месец" или пък два...

Книгите, които чакат да бъдат завършени към този момент са шест. Да, цели шест. Повечето съм изоставила някъде след средата, като само една прави изключение. Ще започна в хронологичен ред, с тази, която стои най-дълго време на пауза.


Това е "Крадецът на книги" на Зюсак, като не мога да ви кажа точно от кога чака да бъде завършена. Причината е не, че не ми харесва, а че я чета страшно бавно и в един момент просто спрях. Едва ли има някой, който не е чувал за нея и съм сигурна, че знаете какво се крие между страниците ѝ, тежката история и мрачната атмосфера, та предполагам, че просто трябва да се настроя отново на тази вълна. 

Следващата книга е сборникът под ръководството на Стефани Пъркинс, "Летни дни и летни нощи". Тук откровено казано, просто не ми харесва. Няколко пъти се насилих да прочета няколко разказа, но определено не е моето нещо. Смятам, че очакванията около нея баяха страшно завишени и това по някакъв начин повлия и на мен. Не знам кога и дали ще я завърша, но ако го направя ще е само на инат, защото не обичам да оставям незавършени книги.

"Ще бъда до теб" на Холи Голдбърг Слоун пък се оказа нещо тотално различно от това, което очаквах. При нея положението е, че просто не може да ми задържи вниманието дотолкова, че да искам да я прочета на всяка цена. Върви ми малко бавно, но върви. Определено отново не я чувствам като моя книга и няма да се нареди в списъка ми с любими. 

При "По залез" на Бракен, положението е друго. Тук искам да я завърша, но сама се спирам. Минала съм средата, но нарочно си дадох почивка с нея, защото не искам да се разсейвам по време на сесията, а и искам да и отдам заслуженото внимание. За момента обаче ще кажа, че като че ли не оправдава очакванията ми. 

От "Жажда за скорост" на Саманта Тоул ми остават около сто странички, но положението е долу-горе същото като с "По залез". Определено не е някакъв шедьовър, но е добро разсейващо и релаксиращо четиво. Не е от книгите, които на всяка цена да прочетете, но ако си търсите книга в contemporary жанра, може да хвърлите едно око на резюмето.

И последната книга, която започнах е "След" на Анна Тод. Да, повече от две години след като беше издадена и в България, аз най-накрая се предадох пред един Fan-made трейлър. Започвайки я знаех, че не нещо особено и наистина се оказа така. Too much drama, само това ще кажа. Главните герои в един момент искат да се избият, в другия твърдят, че са лудо влюбени един в друг, тежко минало, кофти обкръжение и предателство. Не казвам, че е трагична, просто не е това, което на мен би ме заинтригувало до голяма степен. Отново леко и разсейващо за мен четиво. 

Това са всички книги! А какво четете Вие в момента?

петък, 27 януари 2017 г.

It's Friday...

we<3it
Днес реших да направя кратък ъпдейт около себе си. В момента съм в сесия и нямам възможност за нещо посериозно около блога, но аз лично харесвам да чета подобни публикации, затова и обичам да ги правя. Надявам се да ви е приятно.
Току-що се прибирам вкъщи и понеже съм обещала, си казвам, че е време да седна и да довърша поста, ако искам да види бял свят днес. Днес беше и вторият ми изпит от общо шест и вече ми се иска да е средата на февруари и да се приключва. След него с една колежка и приятелка се събрахме, за да се отдадем на кратко спокойствие, преди да запретнем ръкави за следващия. Пих кокосово лате, хапнах бургер (нещо ново), посмях се и сега вече искам само да се докопам до леглото и да се загърна в топлата му прегръдка.
Знаете, че обикновено избягвам да пускам в блога тагове и го правя само, когато някой наистина ми се стори интересен. Така се случи и с последния, който видяхте в сряда. Харесах го, защото ми да възможността да споделя вижданията си относно блог обществото, което не съм правила до сега тук. Другата причина е и това, че както казах вече горе, в момента съм в сесия и колкото и да ми се пише ревю и да ме сърбят ръчичките, нямам възможност да го направя. Но в средата на февруари, непременно. Започнала съм няколко книги, но ги поизоставих заради друга литература, която трябва да чета в момента.
we<3it
Тази и следващите седмици се очертават доста натоварени, но някак не мога да се изолирам от моето си местенце. То е моето happy place, моето място за успокоение и позитивни емоции. Така де, все неща, от които се нуждая в последно време и не мога да се отдръпна в продължение на цял месец от тук. Вярно, че месец преди Нова година бях на друго мнение, но след един пост, в който си изясних какво искам по отношение на блога и целия декември, през който активно пишех, ми върнаха желанието и вдъхновението да поддържам блога.
От известно време насам, много неща при мен се промениха и продължават да се променят. Минах през какви ли не състояния, от позитивни през негативни, до пълно равнодушие, но с началото на годината си казах, че ще гледам от положителната страна, така че за момента всичко е окей. А и да не е, старая се да намеря плюса. Да не се впрягам прекалено. Да не влагам смисъл във всеки малък детайл, жест, дума (както правя обикновено)... И да се радвам на нещата, които ме заобикалят. Да бъда благодарна за тях! Пожелавам ви хубав уикенд и ви поздравявам с тази песен!



сряда, 25 януари 2017 г.

Таг:The Secret Life Of A Book Blogger

Окей, тази седмица в блога ще има таг. Не знаех дали изобщо ще мога да се разпиша тук, но после видях този таг и ми се стори много интересен, някак си мой.
А сега нека да преминем към същността на поста.




1. От колко време си блогър?
Ако погледнете архива на блога ще видите, че първата ми публикация е от края на 2014-та година. Истината обаче е, че блога съществуваше от поне половин година преди това, като първо беше частен и всички публикации от онова време вече не съществуват.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
 Доста странен въпрос. Едва ли някой започва блог с идеята, че точно след три години, например, ще спре да го вписва. По принцип нямам намерение да спирам. Друг е въпроса, че много неща се случват и може да се появи нещо, което да ме накара да спра да пиша. 

3. Какво е най-доброто нещо от това да пишеш в блога?
Самото писане! Удовлетворението, което оставя то след себе си и това, че малко или много се чувстваш част от една прекрасна общност от млади, четящи, просто заинтересовани от нещо, хора. Подготвянето на публикацията, публикуването, някой коментар. Всяко едно от тези неща ме кара да се чувствам добре. Най-доброто нещо е самият блог. Това едно от най-добрите решения, които съм взимала.

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
Несигурността, която изпитвам всеки път щом натисна бутона публикувай.  Страха от неодобрение.

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които да използваш?
Мисля, че малко или много вече съм си изградила стил на публикациите: за ревютата използвам снимки на кориците на книгите, взети от интернет, а всички останали снимки се старая да правя сама. Само при извънреден случай, в който нямам време, прибягвам до интернет, но това се случва рядко.. Така, че не. Не ми отнема много време да намеря снимки. Отнема ми много време да ги направя и обработя, до колкото мога, разбира се. 

6. Кой е твоят book crush?
Холдър от "Без Хоуп", Ейдриан от "Кръвни връзки", Каол от "Стъкленият трон", може би Рисанд от "Двор от рози и бодли", Травис Мадокс от "Красиво бедствие", Джош от "Рисунка за Айла". Като цяло все "лоши" момчета. Знам, знам, много съм оригинална, но какво да направя :дд

7. Кой автор би желал/ла да бъде в блога ти? (Като интервю, например.)
О, ами честно казано, не претендирам някой автор да посети или да бъде част от блога ми чрез интервю.

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
  Ами тениска и дънки, защото го пиша, докато съм си в София, ако съм си в другото вкъщи, обикновено бихте ме заварили по пижама в леглото.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
 Да се подготвя?! Ако става въпрос за писане на ревю... няколко дни. Всъщност много зависи от темата на поста. Ако е свързан с музика час-два, за останалите поне няколко часа. 

10. Какво мислиш за book blogger-скта общност?
Както вече казах, смятам, че е страхотно да имаме подобна общност. Аз лично не съм особено активна в групата и чатовете, но това не значи, че не оценявам възможността, която имам да бъда част от нещо подобно. Винаги, когато мога обаче подкрепям младите хора интересуващи се от книги и други занимания, които ги карат да развиват въображението си и намират вдъхновение. Страшно много се радвам, че с всеки изминал ден се това малко, до преди две години, общество увеличава членовете си.

11. Какво мислиш, че човек трябва да направи, за да има успешен блог?
 ВДЪХНОВЕНИЕ. Това е най-важното. Да има желанието да поддържа блог и това, което прави да му доставя удоволствие. Поне за мен е важно и блогърът да си изготви график, за да може читателите му да знаят по кое време да очакват публикация. Да избира теми, които наистина го вълнуват и да са му приятни за писане, а не с цел да търси популярност. Да има снимки с (поне) прилично качество, също.

Това беше за днес от мен, а в петък очаквайте кратък ъпдейт. 
До скоро! 
 

сряда, 18 януари 2017 г.

The sound of January

Здравейте,
Нещо ме навежда на мисълта, че тази година ще е доста интересно приключение. Минал е само половин месец, а ми се случиха много приключенски ситуации, граничещи с нелепост и абсурдност. Но всъщност, ако наистина се окаже такава, ще я приема с отворени обятия. Имам нужда от малко разнообразие, нужда да внеса енергичност в живота си. Затова при всяка една ситуация, която ме вади от зоната ми на комфорт, при която обикновено бих се изнервила до краен предел, тази година просто се усмихвам и се пускам да видя до къде ще доведе всичко в крайна сметка. 

Днес обаче съм тук не за подобни излияния, а за да споделя с вас няколко песни, които съпътстват първия месец от 2017 година или поне първата му половина.

петък, 13 януари 2017 г.

It's Friday...

Здравейте,
Ей така, предсесийно реших да пусна един ъпдейт от тази "рубрика". Да попиша малко на свободна, без конкретна тема и без да се вписвам в граници и графици. Един вид да разпусна от изминалата седмица наситена с емоции, изживявания?, приключения?, или иначе казано абсурдни ситуации. С една дума интересна седмица.

Още от неделя се получи фиаско с опитите ми да се прибера към София. Заради лошите метеорологични условия, които иначе пък ми носят много настроение, почти се бях отказала да пътувам, но имах някакъв много рядък късмет (защото обикновено такива неща не ми се случват на мен), и все пак успях да се кача на автобус. Следователно понеделника ми беше ужасен. Късното лягане предишната вечер и пътя, в комбинация с лекции от сутринта до вечерта си оказаха влиянието. По интересното и заради, което в частност правя този пост се случи във вторник. Имах уговорка да ходя на кино, което ако следите блога знаете, че си е цяло чудо (не мога да изгледам филм без поне няколко прекъсвания, което респективно значи, че не ходя на кино, защото по някое време започва да не ме свърта и да ми писва). Прожекцията беше на "Паднали ангели" и се съгласих главно, защото помня, че преди няколко години съм чела първата и може би втората книги. Като цяло не ми бяха по вкуса, дори тогава като разбирайте, че по онова време харесвах този жанр. Още тогава обаче ми се виждаха като част от масата и не се отличаваха с нищо оригинално. Сега по същите причини отново не бих посегнала към тях.

Но да минем към филма... Ако трябва да го разгледам отделно от книгите, мисля, че беше окей. Определено не е нещо "WOW!", но на мен не ми беше и неприятен. Нещо, което искам да отбележа обаче е, че имаше много twilight моменти и в последствие се оказа, че не само аз съм на това мнение. Харесах актьорите, не толкова заради играта им, а просто защото поне на мен ми се сториха харизматични. Имаха слаби моменти, целият филм има такива, но поне според моите изисквания беше задоволитен. Много неестествен и объркващ (не само за мен) се оказа финалът, защото буквално няма такъв. В един момент има някакво действие, очакваш нещо да се случи и в следващия нищо, край. Но не съм чак толкова разочарована, защото всъщност не съм и чак толкова очарована от филма. Ако ми беше харесал адски много наистина щеше да е гадно, но ситуацията не е такава. И на последно място да кажа, че много ми харесаха крилата им. В някоя книга (не мога да се сетя коя беше) имаше описание на ангелските криле, че били много финни, нежни, свръхчувствителни и тези ми изглеждаха точна такива.

Освен киното, тази седмица свърших и няколко задачи свързани с университета, няколко задачки извън него, и стигнах до средата на  "По залез" на Бракен. Казвам ви предишните неща, защото си бях обещала, че докато не свърша тях, няма да завърша и книгата. Какво да ви кажа за нея... Мисля, че не оправдава очакванията ми, поне до момента. Надявах се на малко повече емоции и действие след силната втора книга, но дотук виждам само суетене, вайкане и караници. Не казвам, че не ми харесва, но и не мога да я нарека удовлетворяваща читателските ми нужди. Надявам се остатъка от нея да ми допадне повече и да започна годината в книжен план със силен старт.

А сега е време да се завърна отново към поредната задача, която оставих за малко настрана.
До скоро!

сряда, 11 януари 2017 г.

Книги, които очаквам през тази година

Здравейте,
ето ме с още един предварително написан пост, с който целя да ви представя част от книгите, които смятам да прочета през 2017-та. Не съм се интересувала много от това какво ще издават издателствата, просто когато ми е попадало нещо, което смятам, че би ми било интересно съм си отбелязвала. Това са няколко от книгите, с които искам да се сдобия и прочета през годината. 


  • Ще започна с "Carve the mark", която е вторият роман на Вероника Рот. Очаква се от 17 януари да бъде по книжарниците. Да си призная имам много бегла представа за какво иде реч в книгата, но когато видях, че е на Рот, веднага я свързах с "Дивергенти". Искам я по чисто сантиментални причини, защото авторката е една от любимите ми. Надявам се и тази книга, която май е част от дуология?, да ми допадне.
  • Знам, че "Веровещица" на Сюзан Денърд излезе миналата година, но нямах възможността да я прочета тогава. Знаете, че последните ми месеци не бяха особено продуктивни в читателски план и затова бях решила, че няма да ми допадне. После прочетох няколко ревюта обаче и сега много искам да я прочета.
  • "Ugly love" на една от най-любимите ми авторки, Колийн Хувър, скоро също ще бъде издадена на български. Вече съм я чела, но понеже много искам да притежавам издание от нея и да я препрочета. Много харесвам книгата, както и всичко досега четено на авторката и нямам търпение.
  • За" Paper princess"  на Ерин Уат, четох няколко кратки мнения и случайно видях, че е в издателския план на някое от издателствата за годината (забравих кое беше). Да си призная основно съм привлечена от прекрасните корици. 
  • "Empire of Storms " на Сара Маас е едно продължение на поредица, което чакам от доста време. Обожавам Стъкленият трон и искам да видя как ще се развият събитията около Елин, Роуан, Дориан и Каол.
  • Още едно продължение, за което нямам търпение е "A Court of Wings and Ruin" отново на Сара Маас. След страхотната втора книга имам високи очаквания за третата и нямам търпение.  
  • "Lord of Shadows" на Касандра Клеър е втората от поредицата "Тъмни съзаклятия". Първата освен, че ми хареса доста има и сантиментална стойност за мен. Отново нямам търпение и тук да разбера как ще се развият нещата за Джулс и Ема, както и отново да се потопя в света на сенките. 
  • За "Nevernight" на Джей Кристоф, също имам много малко информация, но знам, че още откакто я видях ми се ще да я притежавам. 
  • Мисля, че точно около паниара на книгата излезе " Спасяването на Франческа" на Мелина Маркета и докато обикалях из НДК от издателството бяха подготвили картички с цитати от книгата, които раздаваха. Обикновено не бих се загледала, но цитатът, който имам аз, доста ми хареса и после я потърсих. Звучи ми интересно така, че ако имам възможност ще я прочета.

петък, 6 януари 2017 г.

One of my days: Последните дни от 2016

 

Здравейте,
днес съм тук да споделя с вас последните си часове, дни от 2016 година. Пиша този пост на трийсти декември с идеята да се презастраховам за няколко седмици през януари, когато не съм сигурна, че ще мога да минавам често и за дълго от тук.




Последните дни съм си вкъщи, разпускайки и главно възпирайки се от всякакви действия изискващи голямо движение и разход на енергия от моя страна. Въпреки това, след Коледа, често се разхождах по малките заснежени улички на моя град. Успях да се събера с бившия си клас, да се видя с няколко стари приятели, просто да се разходя. Няколко вечери в приятна компания и няколко дни, в които бузките са поруменели. Няколко чуквания на чаши за вино, няколко прочитания на късметчета с кафето.


Успях и да си направя още едно кратко пътешествие, глътка свеж въздух. Последното за годината и смятам да ви прикача няколко снимки от Русе. Много обичам да се връщам там. Русе, намирам за много красив град. Сградите и Дунав някак винаги ме карат да се чувствам добре, дори и времето да е толкова мрачно, колкото беше онзи ден. 
А сега ви оставям да разгледате снимките, като искам да ви попитам къде вие обичате да се връщате? Дали заради архитектурата, хората или атмосферата, която това място ви носи?
До скоро! 

неделя, 1 януари 2017 г.

Пробвай нещо: старо и ново

Здравейте, 
Преди всичко искам да ви пожелая много щастлива Нова година! Раздавайте усмивки и обичайте, търсете вдъхновение навсякъде и правете това, което ви прави щастливи!



Как прекарвате първия ден от 2017? Дали доспивайки си заради късния, или по-скоро ранния, час в който сте си легнали? Или пък сте бодри и вече сте се видяли с роднини и приятели? 
При мен тази година настроението изобщо не беше празнично. До последно, преди да изляза от вкъщи си вярвах, че е едно обикновено събиране и нищо особено. После се наложи да чакам такси 20 минути, скъсах си чорапогащника, докато си обувах ботушите,  а по-късно, подобно на миналата година, в един момент отново се оказах подгизнала от нечия напитка, но чакайте пропуснах това, че между края на зарята и влизането в дискотеката, прекарах още половин час на студа. И накрая, когато си тръгвах пък почти ми измръзна ръката, заради висенето на телефона в опит да си викна такси, а градусите са -15. Ами отне известно време...И споделям това не с цел да се оплаквам, а да ви кажа, че въпреки това си изкарах добре. Без големи очаквания, без препирни, с най-хубавата заря досега, в компанията на важни хора. 
 
Преди време ви бях обещала, че ще ви споделя какви цели си поставям за 2017-та година. След известни размисли обаче реших, че всъщност този списък не е с цели, а просто с няколко неща, които искам да променя, други - да изпробвам. Не искам да им слагам етикет "цели", защото лично за мен си, не е правилно. Искам промяна, искам да се чувствам по-добре. И поради това, че ги приемам доста лично, реших, че ще споделя с вас част от тях.
  • Гледай от положителната страна на нещата. Извличай положителното от всяка ситуация и се опитай да не се тормозиш толкова.
  • Опитай да организираш времето си. Разпределяй задачите си и се опитай да не ги правиш в последния момент, за да ти е по-спокойно.
  • Прави повече снимки и се опитай да преодолееш неудобството от това да снимаш, когато наоколо има хора.
  • Усмихвай се повече.
  • Приеми, че не всичко става така, както и когато ти искаш.

    снимки weheartit

    Тази година в книжното предизвикателство на Goodreads  отбелязах, че искам да прочета 40 книги. Не знам дали ще го изпълня, но и не е толкова важно. Не съм го поставила, като цел, която непременно трябва да се изпълни, както и точките от списъка, посочени по-горе. А вие колко книги искате да прочетете тази година?