сряда, 12 юли 2017 г.

Ревю: "Предателка" на Олуин Хамилтън

  •  Издателство:Егмонт
  • Автор: Олуин Хамилтън
  • Брой страници: 464
  • Оценка в Goodreads: 5/5
  • Ревю на първата книга: "Дете на пустинята"


    "Бунтът срещу султана на Мираджи е потушен. Приятелите на Амани бягат, за да се спасят, а тя е изоставена от своя любим в пустинята. Скоро я пленяват и продават на султана, който се домогва до нейната свръхестествена сила. А Амани има една-единствена цел – да узнае кроежите в султанския двор… Само да може да скрие коя е, да се спаси от ревността в харема и да спре да се съмнява в себе си…
       Потресаващите последици от войната няма да са ви спестени, защото коварството, ширещо се в двореца, е навярно още по-зловещо. Предателство дебне отвсякъде и никой не е защитен."
Започнах книгата без каквито и да е очаквания, дори почти случайно. Знаех, че е излязла, но не мислех веднага и се нахвърля, така да се каже. Просто един ден реших да я зачета и... Не можах да се спра. Книгата надминава неколкократно първата част, поне според мен и непременно си заслужава. Аз обаче трябваше да я оставя за кратко, защото ме чакаха още изпити.

Началото ни изпраща няколко месеца след случилото се в края на първата книга. Амани е сама и в беда или поне така изглежда. Джин е изчезнал, а останалите ни познати герои срещаме само сред спомените на главната героиня. Постепенно ни запознава със случилото се до този момент, припомня ни героите и ни запознава с други, като в същото време ни предоставя възможността да четем за новите препятствия, пред които се изправя тя.

Смятам, че в тази книга, стилът на авторката се е развил на едно по-високо ниво и определено ми допада повече. Борави с думите с по-голяма лекота и още с първото изречение ни потапя в света на джиновете. Харесва ми, че вплита приказки в своя сюжет като по този начин успява да изпълни рамката, позволявайки на читателя да вникне в цялостната картина, подчертавайки с интригуващи детайли.

Амани, главната ни героиня си е все същата, но и коренно различна. Привлича като с магнит всяка възможна неприятност, не може да държи устата си затворена и е крайно склонна да се жертва за хората си. Заедно с това обаче е намерила мястото, към което принадлежи, развила е тактически и стратегически умения и постепенно се превръща в лидер, отдаден на каузата си. Със сигурност не е онова момиче, с което се запознахме в първата книга и на мен това изключително ми допада.

Колкото до спътника ѝ, Джин, той през повечето време изчезваше, когато има вероятност да загуби някой от любимите си. До някаква степен разбирам действията му, наистина. И всъщност не малко хора биха постъпили като него в истинския живот и точно това ми харесва. Авторката ни представя реалност, преплетена с фантастичните елементи от културата на ориенталския всят и джиновете.

Срещаме се отново с Шазад, Ахмед и компания, и ги опознаваме малко по-добре. Трябва да призная, че не съм от почитателите на Ахмед и не малко пъти също като главната ни героиня изпитвах съмнения, подхранвани от султана. Има нещо в неговия персонаж, което просто не ми допада. Затова пък Шазад е една от любимките ми. Вярна на каузата и близките си, генерал, винаги готов за битка и очарователна жена, която често бива подценявана. 
Както вече споменах, в тази книга срещаме и доста нови персонажи, като за мен най-силно се откроиха тези на Рахим и султана. За първия не разбрахме много освен, че е мъж на честта, който брилянтно си служи с меча, но се надявам в следващата книга да го опознаем повече. А що се отнася до султана, колкото и да не ми се иска да го призная, също смятам за доста обаятелен персонаж. Той е злодеят, злият владетел поробил народа и избил толкова хора, но това, че авторката е избрала да ни разкаже и неговата история и причините зад постъпките му, ме накараха да погледна на него с други очи.

Харесва ми това, че въпреки напрегнатите моменти и тежките ситуации, в които попадат героите, хумора и сарказма ни съпътстват през целия процес на четене. Винаги се намира някой, който да се пошегува със склонността на Амани да се наранява или преценено хапливите коментари, които отправя; забавните ситуации свързани с един от новите герои - Сам; както и присъствието на Джин, когато все пак беше наоколо. Той е от онези персонажи, които притежават харизма  и лесно могат да накарат читателя да му симпатизира.

"Предателка" е едно страхотно продължение на поредицата, изпълнено с динамични моменти от самото начало. Определено се оказа приятна за мен изненада. Книга изпълнена с обрати, интриги, приятелства и предателства, която непременно ви препоръчвам да погледнете.

петък, 7 юли 2017 г.

Summer Inspiration


Здравейте,

Какво искате да направите това лято? Да пътешествате, да пиете хубаво изстуден сайдер на плажа под жаркото слънце, докато събирате тен или пък да се отдадете на дълги вечерни разходки по крайбрежната на някой от морските ни курорти? А почивка сред прохладата на планината?! А какво искам да направя аз това лято? Аз искам всичко.


 
 "Don't wanna wake up
One day wishing that we'd done more
I wanna live fast
Never look back, it's what we're here for
Don't wanna wake up
One day wondering
Where'd it all go"










Искам да ме болят устните от широки усмивки

Искам да посрещна изгрева и да изпратя залеза

Да посетя галерия и да чета хубави книги

Да отида на концерт и да си направя татуировка

Искам да правя само неща, които ми доставят удоволствие

Да направя поне две неща за пръв път

Да заговоря непознат 

Да имам в косата си онези вълни, които само морската вода може да създаде

Да усещам хладния бриз по кожата си, докато се разхождам привечер 
  


 

Едно нещо знам за това лято и то е, че ще бъде много различно от всяко едно, което съм имала до момента. Бях споменала, че смятам да пусна пост с планове за лятото... Е това няма да се случи, но съм тук, за да вкарам малко от духа на лятото в блога си!

Благодаря, че ме четете, 
до скоро!
*всички снимки са от pinterest

понеделник, 3 юли 2017 г.

My Month: June'17

Здравейте, 
Ето ме и мен след двуседмично затишие, но такава е ситуацията в момента. Доста неща се случиха за толкова кратко време, като очевидното е, че вече е юли. Пропуснах двата поста, които правя в края на всеки месец, лятото вече официално е тук, аз проспах july morning, а когато все пак се събудих бях в ужасно настроение и чак на път за работа се сетих: "Я, ама днес е първи юли!". Казах си: "Стегни се и не бъди подвластна на лошото настроение, нищо, че пропусна хубавия изгрев."

Затова и днес съм тук.
Ще ви споделя как мина моят юни, макар и с малко закъснение, а мнението ми за книгите, с които прекарах част от времето си, ще разберете в края на този месец, заедно в тези от юли.


Цитат на месеца:
"Вярвам, че всичко се случва с причина. Хората се променят и така се научаваш да израстваш. Нещата тръгват на зле и тогава започваш да ги цениш когато вървят добре... И ...  понякога добрите неща се разпадат, за да могат по - добри да се появят на тяхно място."
–Мерилин Монро

В началото на месеца, заедно с няколко приятели направихме изпращане на една от най-близките ми приятелки, която замина за лятото. Както всъщност и още няколко мои приятели. Тъкмо бяхме пътували от София, но се събрахме - говорихме, смяхме се, направихме и среднощна разходка, казвайки си чао за следващите няколко месеца.

Докато си бях вкъщи, ходих на театър веднъж. Същата вечер споделих със стари приятелки, на по чаша бяло вино и сладки приказки. Не се бяхме виждали от страшно много време и беше страхотно да прекарам малко време с тях. 

През този месец започнах и работа, с което до известна степен извинявам отсъствието си тук. Истината е, че малко надцених възможностите си. Да се подготвям за изпити, да ходя на работа, да подготвям документи тичайки от едно място на друго, междувременно да върша работата си свързана с практиката ми.. Тези неща, някак си не успяха да се съчетаят и с поддържането на блога. Скоро обаче всичко ще нареди и отново ще има някакъв график тук. 

Този месец беше и фестивалът, който кара столицата да си поеме свежа глътка въздух и изключително се радвам, че успях да го посетя. Много ме зарежда атмосферата на подобни мероприятия - много млади и жизнени хора събрани на едно място. Хора, които се радват на малките големи моменти, споделят прохладната вечер на някоя от полянките около катедралата, заедно с още десетки други, дошли да подишат, да чувстват... Да си отдъхнат от ежедневието.

И след един далеч не толкова приятен изпит и дълъг работен ден, в последните часове от юни с една приятелка се отправихме към Южния парк с цел да се разведрим малко, похапвайки сладолед, оглеждайки набързо павилионите подготвени по случай фестивала на здравето и най-вече слушайки приятна музика. Беше чудесен начин на да кажа чао на наситения юни с едни от любимите ми песни на Графа.

За юни мога да посоча като любим и един сериал -  How to get away with murder. Знаете, че не гледам много филми и сериали, но случайно попаднах на реклама на този, която успя да ме заинтригува и съответно си пуснах първия епизод и следващия и по-следващия... Ако си падате по криминални сериали и мистерии и случайно не сте попадали на този, непременно ви го препоръчвам. 


Песен на месеца:
 

Как мина Вашият месец?
Благодаря, че ме четете, 
до скоро!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...