сряда, 26 април 2017 г.

One of my days: На стъпка от южната граница


 Здравейте, днес ще ви разкажа за най-южно разположеният град в страната, а именно - Златоград. От известно време Златоград беше в списъка ми с места, които искам да посетя и ето, че този момент дойде. Всичко започна много добре, времето трябваше да е приятно и да разгледам на спокойствие градчето.


Е, не стана точно така. Още с наближаването на крайната точка, времето се намръщи и започна да препръсква дъждец. А щом паркирахме направо си заваля. По принцип нямам притеснения дали дъждът ще ми развали прическата, дори напротив обикновено не нося чадър със себе си (както и този път, защото уж времето трябваше да е слънчево). Перспективата да се разхождам из етнографския комплекс разглеждайки архитектурата насред порой, обаче изобщо не ми се нравеше. След известно двуомене какво да направим, тотално бях отписала обиколката на града, защото не изглеждаше, че дъждът ще спре.


След около час обаче дъждът започна да намалява, докато изцяло не спря и взе, че се показа едно слънчице, което ни се усмихваше от висините. И както виждате от снимките, все пак ни позволи да се разходим из малкото градче.


През годините Златоград много пъти е сменял името си, а сегашното получава скоро след Освобождението. Тютюнът - зеленото злато, бистрата вода и чистият планински въздух са кръстници на градчето. Освен с това, градът е известен още с няколко легенди, като една от тях е за родопския хайдутин, превърнал се в страшилище за поробители и злосторници - юнакът с непокорен и буен характер, Дельо Войвода.


Снимките, които виждате са правени изцяло във възрожденския квартал на града, превърнат в първия частен етнографски комплекс. Отвсякъде изскачат малки дюкянчета, в които са се развивали занаятите, редом до тях се разполагат и емблематични къщи, някъде там се намира и първото килийно училище в страната, а на по-късен етап в двора на една от местните църкви е създадено и светско училище. 



Стъпвайки във възрожденския квартал, времето започва да се движи на обратно, а ти започваш да си представяш хората по онова време. Връхлитат те мисли, колко труден и тежък е бил живота, но и че тогава хората са приемали всяко зрънце щастие с много повече замисъл отколкото ние му отдаваме сега.



Точно затова обичам да посещавам такива места. Заради усещането, че се връщаш назад във времето и за спокойствието, което те обзема.


На около 10км от Златоград, в посока Кърждали се намират и скалите, определяни като природни феномени, откъдето са и снимките по-долу. Ако имате ходене натам, непременно ви препоръчвам да отбиете и да разгледате.Скалите имат най-различни причудливи форми оприличавани на крокодил, лъв и гъба, та дори и слон. Ние обаче не разполагахме с много време, защото отново започна да превалява и скоро отново бяхме в колата отправяйки се обратно към вкъщи.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...