петък, 7 април 2017 г.

Ревю: "Танцът на невъзможните мечти" на Сара Оклър

  •  Издателсво: Пан
  • Автор: Сара Оклър
  • Брой страници: 350
  • Оценка в Goodreads: 4/5


"Преди три години Хъдсън e убедена, че ще стане звезда във фигурното пързаляне. Но един ден всичко се обърква – заради проблеми в семейството тя се отказва от спорта. И сега е едно красиво, седемнадесетгодишно момиче с разбити мечти, което наричат Кралицата на мъфините, защото приготвя най-вкусните кексчета в закусвалнята на майка си. Неочаквано Хъдсън получава втори шанс – покана да участва в състезание по фигурно пързаляне. Победата ще й осигури стипендия за колеж и възможност да се измъкне от затънтеното градче. Ала тя е раздвоена между надеждата и страха - за момиче, което веднъж вече се е опарило, не е никак лесно да рискува всичко. Още повече, че за да получи достъп до местната пързалка, трябва да помогне на момчетата от хокейния отбор на гимназията да прекъснат унизителната поредица от загуби.

Твърде много неща са заложени на карта, а Хъдсън трябва да реши какво иска наистина и на какви жертви е готова, за да го получи."


“No one can be your reason to stay- you have to want it.”

"Танцът на невъзможните мечти" е книга, която исках да прочета от доста дълго време. Помня, че за пръв път я срещнах в блога на Кая и благодарение на нейното ревю поисках да я прочета. И много се радвам, че най-накрая взех, че го направих.

Книгата е много момичешка, много сладка и нежна и все пак засягаща доста важни и интересни за разглеждане теми. Харесах я, защото досега само съм гледала филми, но не съм чела книги на подобна тематика. А самата тема всъщност е ледът и спортовете, свързани с него. И мога да ви кажа само, че обожавам да гледам подобни филми, а тази книга беше точно като на филм. Авторката е успяла да опише и украси всичко толкова детайлно, че сякаш го гледаш на лента.

Харесах стилът на Сара Оклър. Смятам, че е много подходящ за възрастовата категория, в която попада книгата и със сигурност един тепърва навлизащ в читателските кръгове млад човек ще бъде запленен от лекотата и плавното вървене на сюжета. Бързо успява да вкара читателя в историята, прави добри ненатрапчиви описания и изгражда интересни герои.

  “Everyone says that the internet is so awesome because you can connect with people from all over the world, but I think it’s the opposite. The internet doesn’t make it easier to connect with anyone—it just makes it so you don’t really have to.”

Аз лично я прочетох с огромен интерес и за супер кратко време, защото с всяка следваща страница се пренасях по-близо до леда, задълбавах в нещо повече от самото пързалянето, усещах емоциите, които поражда той у състезателите. Спечели ме чувството да се загубиш сред цялата тази белота и студ и да се откъснеш от ежедневието и проблемите. А те не бяха никак малко в тази книга.

Главната героиня, Хъдсън е седемнайсетгодишно момиче, на прага на колежа, на прага на истинския живот, но заедно с това е и момиче, което трябва да се справи с проблемите в семейството си, с  първата любов и дразгите с най-добрата си приятелка. Освен това се наема да тренира хокейния отбор и себе си за предстоящо състезание. Книгата проследява как тя се опитва да жунглира с всичко това и все пак успява да бъде "кралицата на мъфините".
Харесах и второстепенните герои - Уил, Джош, Дани, братчето на Хъд, Бъг, както и персонала в заведението. Смятам, че от всеки един от тях можем да извадим по нещо за себе си. Много колоритни и добре обмислени персонажи. Относно родителите и обаче имам много проблеми. Единият е безотговорен и едва ли не забравил за децата си, а другият се държи несправедливо. Все пак всеки тинейджър малко или много иска да има личен живот, различен от целодневни смени в семейния ресторант.

“Would 'sorry' have made any difference? Does it ever? It's just a word. One word against a thousand actions.”

Беше много приятно да се чете за контраста, който се наблюдава. когато хората се впуснат в това, което ги прави щастливи. Пързаляйки се, Хъдсън се променяше, ставаше истинската себе си, позволяваща си да мечтае и да вярва, че мечтите и могат да се сбъднат. Мисля, че това е едно от посланията, което книгата може да остави у читателя: Че е важно да следваме мечтите си, но само ако наистина искаме дадено нещо, то ще се случи. Друго послание е, как не трябва да се опитваме да ходим с "няколко дини под една мишница", защото е много вероятно накрая да ги изтървем.

Това е историята на едно момиче, което се опитва да бъде няколко неща едновременно и по този начин забравя това, което наистина и доставя удоволствие. История за момиче, което губи смисъла си, опитвайки се да помогне на останалите да намерят своя. Причината да са точно тук и на това място. Това е книга за себеоткриването, за порастването и за способността да успееш да изразиш с думи това, което ти искаш. Една книга за надеждата и страха - двете неща, които могат или да те разрушат или да те издигнат отново.

Давам такава оценка на книгата само защото смятам, че стилът на авторката го заслужава, а и донякъде, заради оригиналната идея. От персонажите и техните решения и постъпки има какво още да се желае, но мисля, че си заслужава да се погледне.

“...if I let him walk away now, we'll forever be a "just"; Just hockey player and skating coach. Just music swappers. Just friends. A not-quite-almost whose time passed through as quickly as the train, fading into the distance before it even had a real chance at staying, at becoming something more, because I didn't speak up.”

Окей, една бърза вметка тук. Мисля, че имам проблем с всички герои на име Джош, за които съм чела! Неимоверно се превръщат в любими мъжки персонажи. Сериозно, всички до един! 😄😄 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...