сряда, 22 март 2017 г.

One of my days: Ниско и високо

Здравейте, 
Ето, че дойде ред да ви разкажа и за последната част от най-скорошното ми пътуване, а именно - крепостта Хоталич, Севлиево и Деветашката пещера. Жалко, че батерията ми свърши и имам доста по-малко, сравнително добри, кадри.  Но пък се надявам да имам възможност отново скоро да отида, специално на Хоталич и да си наваксам, защото страшно много ми хареса.


Нека обаче да започнем първо с Деветашката пещера, защото от там започна и цялото пътуване. От доста време се каня да я посетя, както между впрочем и крепостта, но колкото и да имах път натам винаги се намираше друга забележителност, която да искам да посетя повече в дадения момент.

 

Пристигнахме там доста рано, което на мен ми се стори като по-добрия вариант, защото малко преди да си тръгнем вече бяха започнали да прииждат хора. В нашата ситуация можехме на спокойствие да разгледаме, да се полюбуваме на природата и да чуем звуците на прилепите, които обитават Деветашката пещера, където всъщност се намира и една от най-големите популации на прилепи в страната.

  

А последната спирка от пътуването ни се оказа Хоталич, която се намира около град Севлиево. Пролетта беше дошла на това място. Цялото беше ошарено с минзухари и теменужки, които ми припомниха спомени от детството, как съм си правила венчета от цветовете им и съм събирала цветни букети. Всичко беше огряно от слънцето и просто приказно. 


Както казах, батерията ми се изтощи и не успях да направя достатъчно снимки или поне такива, които да ми харесат, за да споделя в вас тук. Мястото обаче наистина страшно много ми хареса и се радвам, че ни остана време да минем и през там.

 

 Пътя нагоре, към върха, е доста и се състои от стълби, но въпреки това доста бързо се изкачихме - има-няма двайсет минути, и дори не се изморих. Разкарването из София си казва думата и малко по-дълги разстояния само ме радват. А и ако крайната точка си заслужава да се види, наистина си е струвало.




Е това беше моето кратко пътешествие. И сега ми е малко тъжно, защото не съм сигурна, кога пак ще имам възможност да пътувам. Надявам се да Ви е било приятно последните няколко седмици в компанията на малко снимки и текст от моя страна. 
До скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...