петък, 31 март 2017 г.

Monthly Favorites: March'17

Здравейте,
март се изниза бързо, бързо и отново е време за месечни любимци. Но без излишни коментари, преминавам направо към любимите си неща, надявайки се, че вашият месец е бил прекрасен.


Цитат на месеца
Забелязвай.

Ловешката крепост и Хоталич
или цялото пътуване на около трети март, за което може да прочетете повече тук, тук и тук.  Като цяло много хубаво изживяване. Едно освобождаващо, даващо ти възможността да погледнеш от друга страна на нещата и да видиш промяната. И първите наченки на пролетта.

Осми март - лалета навсякъде. С това ще запомня не само този ден, но и целият март. Обожавам лалета.

Обичам динамичните дни
когато целият ти ден е запълнен и графика ти се пука по шевовете, но ти си с усмивка на лице, защото знаеш, че действително правиш нещо. Виждаш се с приятели, ходиш на лекции, тичаш към автобуса за следващата среща и закъсняваш, но все пак ти е приятно, колкото и да обичаш точността.

Вечер с колежки
"Happy" вечерта, в която спонтанно след лекции отидохме да хапнем и си приказвахме на всякакви теми, като една от главните беше астрлогията. Това съчетано с вкусна храна и разходка по Витошка - просто и приятно.

Последният уикенд от месеца,
в който за два дни успях да прочета цели две книжки (ревю на "Парцалена принцеса") и уговорката с няколко приятелки, с които не се виждаме толкова често вече. Събрахме се както преди - пихме текила и хапвахме снакс, приказвахме си и правихме планове.

Денят към края месеца
който прекарах в страхотно. Сутринта беше неприятна и тотално бях отписала деня, но с приятелка бяхме решили да ходим до Музея за История на София и разглеждайки дрехи, аксесоари, превозни средства и невероятни картини от преди поне сто години, успяха да ми повдигнат настроението. След лекции пък се запътихме към Младежкия театър, където останах очарована от "Клуба на актьора" и стаята за озвучение. Никога до тогава не бях виждала реално както представлява и ми беше много интересно да проследя целия процес. 

"The Beauty and the Beast"
гледах с едната съквартирантка този четвъртък и останах наистина впечатлена от детайлите и от това колко много е вложено във филма, за да е това, което е: изпълнен с цветове и цветя, приказни рокли и страхотни анимирани герои. Много ми допадна, как Ема Уотсън, Люк Евънс и Дан Стивънс са се превъплатили в ролите си. Не разбирам много от филми, затова единственото, което ще ви кажа е, че ми хареса. Е, като изключим това, че музиката ми дойде малко в повече. Но - препоръчвам си го.

Песен на месеца



сряда, 29 март 2017 г.

Ревю: "Парцалена принцеса" на Ерин Уот

  • Издателство: Егмонт
  • Автор: Ерин Уот
  • Брой страници: 328
  • Оценка в Goodreads; 3,5


 Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял. Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри, но Рийд няма никакво намерение да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството.

"-You're playing a dangerous game.
- I don't know any other way to play it."

Обичам книги, които имат способността да ме отдалечат от ежедневието. Книги, които макар и да нямат свръхестествени елементи или непознати светове, все пак да ме завлaдяват с интересните си герои, забавни моменти и грабващи описания. "Парцалена принцеса" е точно такава книга и аз много я харесах.

Ако трябва да съм честна, не бях чела анотацията, и се радвам, че не го сторих, защото може би щях да се откажа. Звучи ми малко посредствено и не особено различно от останалите книги в жанра. Историята между страниците е далеч по-интересна, отколкото изглежда.

"Парцалена принцеса" е огън. Има нещо много жегващо в тази книга, много чувствено. Нещо, което те кара да прелистваш страниците една по една в неспирно желание да разбереш нещо повече, докато накрая не се озовеш на последната страница чудейки защо е свършило толкова бързо.

Книгата успя да ме заинтригува още с първите няколко страници, в които проследяваме малко от живота на главната ни героиня, Ела, преди да бъде взета под крилото на Кълъм Роял и да стане част от семейството. В следствие на това, че единственият човек, който тя е имала до себе си умира, седемнайсетгодишната Ела е принудена да се мести често и да работи  не особено порядъчна работа. Но тя е готова на всичко, за да завърши гимназия и да отиде в колеж. Плановете и обаче се променят след срещата със семейство Роял.

 “This will never by my home. I don’t belong in splendour. I belong in squalor. That’s what I know. It’s what I’m comfortable with, because squalor doesn’t lie to you. It’s not wrapped in a pretty package. It is what it is."

Ела е много пламенна, твърдоглава и решителна. Отракана от живота и решена да се бори за бъдещето си. Принудена да порасне прекалено бързо, тя се е научила да бъде силна, изградила е твърд характер и не се поддава лесно на игричките. Не се срамува от миналото си или това, което е била принудена да прави, за да оцелее и много ми допада, че не склонява глава, когато темата бъде заседната, а се защитава.

 “My skill, if I have one, isn’t dancing. It’s my ability to believe that tomorrow can be a better day.”

Рийд е като стомана, борбен и също толкова твърдоглав. Той не изразява емоции, не се сближава лесно с хората и още от първата си среща с Ела е твърдо решен да и покаже, че не е част от семейство Роял по едни или други подбуди. В началото авторите ни запознават с този отрицателен образ, но в последствие се разбира колко силно привързан е към братята си и това някак смекчава твърдостта му. 
Всеки сблъсък между тези два характера хвърля искри и кара читателя да иска още. Беше ми изключително интересно и забавно да чета за чисто тинейджърското им поведение - моментите, в които забравят, че са от различни светове, за миналото си, за проблемите си и биват просто едно момче и едно момиче.
Харесва ми, че всеки от героите има своя история. Бащата, Кълъм, е потенциален алкохолик, страдащ за съпругата си и търсещ утеха в по-млада жена, която пък се опитва да се измъкне от трудния си живот. Всеки от братята има свои тайни и пороци. Като в тази книга авторките ни запознават с тези на Рийд и Истън, а останалите са бегло загатнати, и надявам се развити в останалите книги от поредицата. Петимата се поддържат и вярват един на друг, подкрепят се и заедно се изправят от другата страна на пропастта, която се е образувала между тях и баща им.

  “Somewhere along the line, I started thinking that if I just got through this bad experience, this bad day, that tomorrow I’d have something better, brighter, newer.
I still believe that. I still believe that there’s something good out there for me. I just have to keep going until my time comes.”

Въпреки проблемите, през които преминава всеки един от героите, книгата изобилства от забавни диалози, хапливи коментари и шеги. И това ми направи може би най-голямо впечатление, защото е последното което съм очаквала. Противно на очакванията ми, чисто романтичните и интимни моменти са много малко и това също много ми хареса. По-скоро се разглеждат семейните отношения и спънките, последствията от загубата на любим човек.

Причините, поради които давам тази оценка обаче са наличието на няколко клишета в книгата и краят, който аз искрено определям като малко разочароващ. Склонна съм да приема клишираните моменти, но от финалът очаквах повече. Някак самата книга ме накара да повярвам, че ще се случи нещо малко по драматично...

"Парцалена принцеса" е книга, която преди всичко показва, че човек не бива да бъде съден за миналото си. История показваща, че парите не са гаранция за щастие. Книга, която ще ви кара да се смеете и да се нервирате както на героите, заради действията им, така и заедно с тях. Лека и интересна книга, която да хванете в някой почивен ден, да седнете на дивана и да прекарате целия ден там, докато не затворите и последната страница. Защото след като сте я започнали, няма да искате да я оставите.

"Nothing stays shiny forever in this world.” 

И само една вметка... Ако сте харесали поредицата за братята Мадокс - "Красиво бедствие" (тук, тук) със сигурност ще харесате и тази.

петък, 24 март 2017 г.

The Sound of March

Понякога, непланирано, се оказва, че целият ти ден е пълен със срещи, с цветове и енергия. Слънцето е решило да се покаже иззад облаците; 
Споделен час на по чаша лате с приятна компания;
Омайване от архитектурата и цветовете на залязващия небосвод; 
Безцелна обиколка по артериите на града, а те запомнят смеха и стъпките ми... 
И както той оставя следа в мен, така аз оставям по него.
Онези малки моменти от деня, които ти напомнят разни, важни, но обикновено натикани назад в съзнанието ни, неща...




Това са песните, които съпътстват ежедневието ми през последните седмици, а кои са Вашите? Какво Ви накара да се усмихнете днес?

сряда, 22 март 2017 г.

One of my days: Ниско и високо

Здравейте, 
Ето, че дойде ред да ви разкажа и за последната част от най-скорошното ми пътуване, а именно - крепостта Хоталич, Севлиево и Деветашката пещера. Жалко, че батерията ми свърши и имам доста по-малко, сравнително добри, кадри.  Но пък се надявам да имам възможност отново скоро да отида, специално на Хоталич и да си наваксам, защото страшно много ми хареса.


Нека обаче да започнем първо с Деветашката пещера, защото от там започна и цялото пътуване. От доста време се каня да я посетя, както между впрочем и крепостта, но колкото и да имах път натам винаги се намираше друга забележителност, която да искам да посетя повече в дадения момент.

 

Пристигнахме там доста рано, което на мен ми се стори като по-добрия вариант, защото малко преди да си тръгнем вече бяха започнали да прииждат хора. В нашата ситуация можехме на спокойствие да разгледаме, да се полюбуваме на природата и да чуем звуците на прилепите, които обитават Деветашката пещера, където всъщност се намира и една от най-големите популации на прилепи в страната.

  

А последната спирка от пътуването ни се оказа Хоталич, която се намира около град Севлиево. Пролетта беше дошла на това място. Цялото беше ошарено с минзухари и теменужки, които ми припомниха спомени от детството, как съм си правила венчета от цветовете им и съм събирала цветни букети. Всичко беше огряно от слънцето и просто приказно. 


Както казах, батерията ми се изтощи и не успях да направя достатъчно снимки или поне такива, които да ми харесат, за да споделя в вас тук. Мястото обаче наистина страшно много ми хареса и се радвам, че ни остана време да минем и през там.

 

 Пътя нагоре, към върха, е доста и се състои от стълби, но въпреки това доста бързо се изкачихме - има-няма двайсет минути, и дори не се изморих. Разкарването из София си казва думата и малко по-дълги разстояния само ме радват. А и ако крайната точка си заслужава да се види, наистина си е струвало.




Е това беше моето кратко пътешествие. И сега ми е малко тъжно, защото не съм сигурна, кога пак ще имам възможност да пътувам. Надявам се да Ви е било приятно последните няколко седмици в компанията на малко снимки и текст от моя страна. 
До скоро!

петък, 17 март 2017 г.

Ревю: "По залез" на Александра Бракен

  •  Автор: Алекс Бракен
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 576
  • Оценка в Goodreads: 4/5

    ревю на първа книга- тук.
" Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.

Руби и приятелите й имат едно-единствено оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили."

Най-накрая успях да завърша поредицата "Тъмна дарба" и трябва да призная, че съм доста удовлетворена от този факт. Вече съм ви споменавала, че в последно време поредиците малко ме натоварват и тази година съм си поставила за цел да завърша тези, които имам възможност. Макар, че последната година доста стриктно подбирах, кои да започна и всяко едно четиво да е било правилния избор и да мога да кажа само хубави неща по негов адрес, ми се иска да сложа точката.  Както я сложих и тук. 

Поредицата "Тъмна дарба" на Алекс Бракен определено е хубава и напълно си заслужава да и обърнете внимание, ако случайно сте пропуснали. Първите две книги са динамични, живи и енергични, макар мрачната атмосфера, върху която се крепи сюжета. Героите са различни, реални и объркани, като повечето тинейджъри, но и решени да направят светa по-добър, дори това да значи да жертват себе си. Затова и толкова държах да завърша поредицата. Защото наистина я харесвам.

За да съм честна обаче ще ви кажа, че през 2/3 от последната книга си мислех, колко много надежди съм възложила на тази част от поредицата и как те просто са изхвърчали през прозореца. Защото "По залез" не задоволи желанието ми за трепет, за емоции, за действие, екшън, които зародиха предшественичките ѝ.... До последните сто и петдесет страници, когато всичко избухна.. БУМ и всичко се извъртя на 180 градуса. Появи се напрежението, страниците се раздвижиха, а на героите беше вдъхнат отново живот. Ето ги и трудните моменти и жертви, променящи коренно пътя на сюжета. И тук аз си припомних защо харесвам поредицата.


“What I’m trying to get at is, as bad as everything seems, I think, at its heart, life is good. It doesn’t throw anything at us that it knows we can’t handle—and, even if it takes its time, it turns everything right side up again.” 


В тази книга наистина започнах да харесвам главната героиня. Преди това все нещо ми липсваше. Тук обаче тя наистина порасна и беше готова на всичко, за да защити както приятелите си, така и децата от лагерите. Израстването на Руби се откроява най-вече в последната част, когато се озовава в позната среда, всяваща страх в нея. Съпоставките как би реагирала няколко години по-рано, като уплашено малко момиче, и сега - напълно целенасочено и хладнокръвно, решена на всичко, ме накараха да променя мнението си за нея. Стремежа и да запази човечността на Лиъм, страшно ми се наби на очи. Да запази слънчевият и любвеобилен герой в искрената му чистота и да не позволи този ужасен свят да го поквари. Всъщност стремежа им да се запазят един друг цели. Да съберат счупените парченца и да ги сглобят отново. Защото, ако той трябваше да запази себе си, тя трябваше да се намери и да позволи на другите да я обичат такава, каквато е. 


“This whole time, from the moment we met, he’d been waiting for me to realize he’d known me all along, and he had never once wanted me to change.”


Връзката, която авторката беше изградила между Коул и Руби беше нещо много силно и същевременно нещо много нежно, като братска обич и искрено се радвах на всеки един техен момент, дали прекаран в тренировки, в уточнения по планове или просто да излеят това, което им тежи. Един на друг, защото само те можеха искрено и от първа ръка да разберат какво изпитва другия. Минаха през много... Всички герои минаха през много. Имаше премълчани истини, откровени лъжи и манипулативни игрички, но все пак героите успяха да намерят пътя един към друг. Дунди, Вида, Зу, дори и Класни, бяха страхотни персонажи и пасваха перфектно на сюжета. 


“Everyone needs reality to punch them in the face every once in a while. Keeps you on guard.”


И колкото и да не искам да си признавам това, неимоверно свързвам тази книга, дори елементи от цялата поредица с Дивергенти. Но не бих определила това като липса на оригиналност или непременно нещо лошо. Това само ми напомни за моите така любими герои, техните жертви и света, който Рот беше изградила. Напомни колко много и защо обичам поредицата.

Краят беше драматичен, от една страна, защото се затвори последната глава от една наистина страхотна история, и от друга, защото много от любимите герои не стигнаха до финала. Но беше и наситен с напрежение, с откраднати целувки с още разплетени тайни. Книга.. Не, поредица, която си заслужава всяка една отделена минута. "По залез" ще ви разтърси от емоции, ще ви накара да се влюбите в персонажите, ще ви предостави места на първи ред за една завладяваща история и ще се опита да ви опустоши. Само и дайте шанс!


 Надявам се, че когато имаш възможността да отвориш широко света си за
нови предизвикателства и срещнеш нови хора, а животът ти завие съвсем
неочаквано надолу и тръгне по нов път, ти ще направиш само едно нещо: ще
грабнеш този момент и ще го изживееш!
–Бележка от автора

сряда, 15 март 2017 г.

One of my days: Вароша

Здравейте,
Днес ще ви покажа малко снимки от последното ми пътуване, този път от Ловеч и по-конкретно - възрожденския квартал Вароша. 

 

Не за пръв път съм в Ловеч, но до сега не съм го виждала в такава светлина. До този момент винаги времето е било мрачно, настроението е липсвало или пък времето за разходка е липсвало. Затова и не съм намирала нищо очарователно в града. Дали обаче, заради топлия ден и слънцето решило да се покаже иззад облаците, доброто насторение или пък нещо друго, през този ден Ловеч беше красив.  



В квартала се намират Ловешката крепост, както и жилищата на местните търговци и занаятчии. От най-високата част, където се намира и паметника на Васил Левски, се разкрива невероятна панорамна гледка на целия град и околността. 

 

Уличките са малки, тесни, криволичещи и обградени от двете страни с високи каменни зидове. Бабите се бяха показали на входните врати и си говореха, наблюдаваха преминаващите и също се радваха на хубавото време. Всичко това навява онова архаично чувство, което толкова обичам.





И предполагам, ако четете блога ми вече се досещате, преминаваме към любимата ми част, а именно- крепостта и гледката от високо. Казвала ли съм ви преди, че имах страх от височини. И все още го изпитвам понякога, ако трябва да съм честна... Но как да пропусна подобни гледки! Обожавам ги и напълно си заслужава.



От самата крепост, също останах много удовлетворена. Много е жалко, когато исторически обекти, резервати и като цяло места, които са запазили народния дух и културата, биват запуснати и оставени да бъдат разрушени от времето, а и от хората. Тук не е така. Полагат се грижи всичко да бъде поддържано и адаптирано за посещения, което прави добро впечатление.


Ловешката крепост датира още от Първото българско царство и още от тогава се е превърнала в символ на града. Издигайки се величествено над него, пазейки и напомняйки за миналото продължава да буди възхищение у тези, които погледнат към нея.









Непременно ви препоръчвам стария квартал на Ловеч за неделна разходка и отдих!
Следва продължение...



петък, 10 март 2017 г.

It's Friday...

Здравейте,
От доста време не съм писала за тази рубрика, а и има няколко неща, за които искам да ви поговоря и си казах - този петък ще е!
Усещате ли вече приближаващата пролет? Аз нямам търпение за нея. И макар в момента, когато погледна през прозореца да виждам прехвърчащ сняг, спомена за отминалите няколко прекрасни слънчеви дни, успява да задържи пролетния ми дух.
Още от началото на месеца всичко беше беше приказно, наситено с малко по-различна енергия, цветно. Изобилието от мартенички и усмивки, накъдето и да се обърнеш, слънчевия Трети март и най-женския празник. Макар и на осми, времето вече да беше започнало да се разваля, усещането беше страхотно. София беше изпълнена с мирис на цветя, лалета на всеки ъгъл, мъже и жени разхождащи се с букети.
През този ден до обяд успях да се видя с една приятелка и да се разходим, тъй като тя имаше няколко задачи за вършене, после  се запътих към лекции, а вечерта прекарах с още няколко приятелки на по чаша вино и десерт. 
Но сега нека преминем към... 

 
През миналия уикенд си направих маратон на филмите по поредицата "Скъпоценни камъни". В неделя случайно видях, че рубиненочервено е вървял по Nova и само си представете изненадата ми когато открих, че освен него са били излъчени и останалите два филма, които не съм гледала. И познайте как прекарах неделя вечер?! Чела съм поредицата преди няколко години и до момента продължавам да я харесвам, макар да си имам своите забележки. Сега, когато изгледах филмите обаче мисля, че те повече ми допадат. Харесвам актьорите и играта им, връзват ми се с персонажите, които съм изградила в съзнанието си и самото пресъздаване на историята наистина ми допада. Ако не сте чели книгите силно ви ги препоръчвам, а ако не сте гледали филмите също. Доста са забавни, разпускащи, има любовна история, малко драма - перфектен тийн филм бих казала.

А сега и към една книга, която също прочетох през уикенда - Преди Ашлин на Аурора Роуз Рейнолдс. Исках да ви разкажа малко за нея, но пък не смятам да и отделям цяло ревю затова си казах, че тук е перфектното място да я спомена.  "Преди Ашлин" е една от онези сладки, дори леко захаросани книги, които се четат за един ден и които са толкова нереални, че все едно са от друга вселена. Книгата има своя чар, но определено не е нещо особено. Харесаха ми най-вече закачките между главните герои и голямото семейство на Ашлин. Определено ще ви кара да се усмихвате. Разказ за една малко луда блондинка и много секси арогантен зъболекър, Вегас и това, което остава след една пиянска нощ.

Как мина Вашата седмица? А, чакате ли и Вие като мен, пролетта с нетърпение?

сряда, 8 март 2017 г.

One of my days: Мирис на пролет

Здравейте, 
И честит осми март на всички, малки и пораснали, жени!
 
Минаха около три месеца от последния пост от тази рубрика, но както знаете, за момента възможността ми да пътувам, колкото и да не ми се иска, е малка. Но затова пък, изскочи ли ми от някъде я хващам здраво и се възползвам максимално много. 

 

Днес ще ви покажа и разкажа малко за едно място, което посещавам не за пръв път и което винаги поражда усмивки на лицето ми.

 

Крушунските водопади са претърпели известно преустройство след трагичното срутване на част от скалната маса миналата година и в момента са може би 1/3 от това, което бяха преди. Това обаче не е отнело от красотата и спокойствието, което превзема човек, когато се озове там. Сега понеже, още не е сезона за подобен вид туризъм, мястото е още по-спокойно и, ако се случи на слънчев ден е прекрасно. 
 

Истината е, че няма почти нищо общо с мястото, което помня от няколкото си предишни посещения. Една от причините, вече споменах, но друга е и наличието на повече бесетки, пейки и места за игра, изграждането на вили/хотелчета.

 

Въпреки това, мястото е съхранило чувството на уединение, кристално синята вода и множеството малки водопадчета. 


Влюбих се в това борче, още щом го видях. На фона на останалата растителност, която все още не е започнала да се раззеленява, то си стоеше и беше толкова красиво зелено, че веднага грабва вниманието. Изглеждаше младо, живо и прелестно. Просто пролетно.



Освен водопадите, по път минахме и през Римската крепост Состра, която се намира в село Ломец, Троянско. Останките се намират точно край пътя, неохраняеми- разбирайте, свободен достъп. Изглеждаше обаче така, сякаш разкопките продължават или наскоро са били прекратени. Интересното тук, поне за мен беше, че през средата на крепостта минава железопътна линия. Определено ми се стори странно, интересно и малко опасно, едновременно. Има табела, на която е написано разписанието на преминаващите блокове, но не е обезопасено по никакъв начин. 



Следва продължение...

петък, 3 март 2017 г.

Monthly Favorites: Fabruary'17

Здравейте,
Днес съм тук, за да споделя отново с Вас месечните си любимци, този път за Февруари. Наситен месец, това е точното oписание за моя, най-кратък, месец от годината. Изобилие от хубави и не чак толкова хубави моменти, от време на време малко стресиращ, но и без това не може... А какъв беше Вашият февруари?


Цитат на месеца
"I want out of the labels. I don't want my whole life crammed into a single word. A story. I want to find something else, unknowable, some place to be that's not on the map. A real adventure. A mystery. A blank. Unknown. Undefined."


Сесията
Започвам с това, че през февруари завърши сесията и смятам, че понеже за пръв път минавам през това си струва да го отбележа като нещо значимо. Нещо, което ще запомня. Като цяло мина доста добре. Ако трябва да съм честна, очаквах, че като за първи път ще се паникьосам повече, все пак съм си аз, но не стана така и всичко си мина възможно най-добре.

"Всички нюанси лилаво"
През февруари за пръв път издателство се свърза с мен с предложение за сътрудничество. И искам да поясня само, че винаги съм напълно честна спрямо мнението ми за книгите, и така и ще си остане. Но всъщност го отбелязвам тук, защото "Всички нюанси лилаво" ще си остане един прекрасен спомен. Начин да си спомня, че съм била оценена и нещо, което винаги щом погледна ще ме радва изключително много.

Една бърза разходка във Велико Търново
Понякога забравям колко красота има в този град. Но една бърза разходка в мрачен ден, малко ръмеж, разминаващи се хора, усмивки и атмосфера връщаща те няколко века назад, ми припомниха, че градът всъщност си има и хубавите страни. Никога не съм се притеснявала от това, че ще се понамокря малко, и въпреки, че по някое време започна да вали, това само допринесе за хубавия ми ден.

Последните дни от месеца 
се отдадох на дълги разходки, защото няма как да гледам хубавото време само от прозореца. 21-ви беше ден за сладолед споделен с приятна компания, в уютно малко заведение. След това премина в малка разходка из паркове и познати улици, допълнени със сладки приказки и смях. 22-ри беше ден за лов на мартеници. С една приятелка излязохме на разходка, която пък се превърна в издирване на мартенички, които да ни харесат. 23-ти ще запомня с много смях, обяд в приятна компания, и опознавателна обиколка из София на места, които не съм посещавала. През този ден беше и най-веселото ми пътуване в автобус. Три страхотни, слънчеви и весели дни, от които мисля, че имах нужда, защото знаете, редом с хубавото, върви и не чак толкова хубавото.

Национално историческият музей
Последния уикенд от месеца пък, напук на мрачното време с едната от съквартирантките ми излязохме към обяд, с цел да посетим НИМ. Не само времето обаче ни имаше зъб, но и градския транспорт. За пръв път не бях аз тази, която се напряга, заради злополучията с него. Но това е друга тема. Заслужаваше си обаче, защото ми хареса. Хареса ми надвесилата се Витоша над, вдъхващата респект, сграда на музея, хареса ми атмосферата, която се е оформила на това място, хареса ми и енергията, която ако вникнеш малко по-надълбоко, излъчват експонатите. И този ден се прибрах малко премръзнала, но изключително доволна. А на следващия ден заедно с няколко приятелки посетихме Природонаучния музей, и също беше много приятно.

Песен на месеца




Благодаря Ви, че ме четете!

сряда, 1 март 2017 г.

Прочетено през февруари или My Currently reading shelf Update

Здравейте, 
И Честита Баба Марта!
 
В края на месец януари Ви споделих моят застинал списък с книги в процес на четене - тук. Е днес съм тук, за да направя ъпдейт и да споделя с вас какво прочетох през месец февруари.

Истината е, че по време на сесията желанието ми за четене се завърна и при първия удобен случай се захванах отново с книгите. Така, че през месец февруари прочетох шест книги. Странно как в един скорошен пост се обяснявах, как са се променили читателските ми интереси, а прочетените ми книги от началото на годината насам са основно сладки, романтични и от contemporary жанра...Предполагам това се дължи на известния стрес от сесията и желанието ми просто да разпусна, без да се натоварвам с тежки четива.

Започвам отново по хронологичен ред, като първата, която завърших беше "След" на Анна Тод. Още в предишния пост ви  споменах, че не съм особено очарована от книгата и едва ли ще прочета останалите от поредицата. Просто след целия този шум около нея и положителните коментари си казах, че е време и аз да се захвана с нея. Ами, честно да ви кажа не знам какво точно и харесват толкова. Всяка втора в този жанр е със същия сюжет и тропи...

Следващата книга, която завърших е "Жажда за скорост". Тя обаче се оказа точно това, което очаквах. Отново не беше нещо нечувано и невиждано, но пък за четене, заради самото четене, беше добре.

Към края на сесията обаче не издържах и се захванах с "Целувка в Ню Йорк", защото много ми се четеше. Сладка книжка, малко нереална, но пък понякога е хубаво се впуснем в приключението на една книга без да се замисляме дали подобно нещо, всъщност, е възможно да се случи отвъд страниците или не. Ревю тук.

"Всички нюанси лилаво" пък ми беше изпратена от издателство Ера, в замяна честно ревю и между изпитите успях да я включа в списъка с прочетени. Много сладка книжка, която успя да ме откъсне от ежедневието ми, запознавайки ме с една рок звезда и едно момиче имащо, едва ли не, разграфено до последния детайл бъдеще и тяхната любовна история. Ревю тук.

Както казах и в последната си публикация, "Омразен съквартирант", малко ме разочарова, но все пак имаше и своите добри моменти. Разпускащо четиво, с което отбелязах края на сесията. Ревю тук.

Следващата книга в списъка е "Ще бъда до теб", и да - най-накрая я завърших. По някаква причина тази книга хич не беше моята и четенето и беше доста трудно. Завърших я само, защото съм инат и не оставям книгите по средата. Историята на братята определено беше интересна и не е честно срещана, но може би имах проблем със самия стил на писане на автора. 

И така, в списъка ми с книги, които чета останаха три - "По залез", "Летни дни и летни нощи" и "Крадецът на книги". Надявам се в скоро време да успея да завърша и тях.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...