сряда, 22 февруари 2017 г.

Ревю: "Омразен съквартирант" на Пенелъпи Уорд

  • Оригинално заглавие: RoomHate
  • Автор: Пенелъпи Уорд
  • Брой страници: 280
  • Оценка в Goodreads: 3/5 


“Sometimes the thing we fear more than anything, is really what our soul craves the most.”

От доста време исках да прочета тази книга, но си наложих да изчакам, докато приключи сесията. Е, предполагам, че възлагах прекалено големи надежди и останах малко разочарована.

Книгата е..Хмм, ами емоционална ролетка, да кажем. В един момент си на една вълна, в следващия на друга. Не е типичното четиво, с което ще се захвана, още повече пък ще седна и да му правя ревю. Но заради първоначалния си ентусиазъм си казах, хайде пък...Сладък contemporary романс, това е идеалното описание на книгата.

Разказва историята на двама приятели от детинство, Амелия и Джъстин. Те са супер близки, привързани един към друг и помагащи си както в трудните, така и в смущаващите моменти. Заради една тайна, която бива разкрита, те спират да поддържат контакт в продължение на десет години. Докато не разбират, че са наследили общ имот. Докато не се случат десетки абсурди ситуации, не се разменят още толкова хапливи коментари и не се появят отново старите искри.


“You were always there... until you weren't anymore. Losing you taught me not to count on anyone but myself. It shaped who am I today... and that's not necessarily a good thing.”

Той е красив, секси, чаровен и го знае. Освен това е и музикант. Тази комбинация е магнит за жените и нашата главна героиня не остава по-назад. Освен тези качества, към персонажа му авторката е добавила и склонностт към мили жестове, чувственост и разбито сърце, което го прави още по-неустоим за читателите.
Тя е странна и красива, и определено отличаваща се героиня. Съжалява за стореното в миналото и ни най-малко не подозира до каква степен е наранила Джъстин. И колко е спомогнала за това, в какъв човек се е превърнал той, десет години по-късно. 

И въпреки, че още преди да сме започнали книгата, знаем как ще завърши, това ни най-малко не успява да развали удоволствието от четенето. Защото макар да е заложено на познат сюжет, елементите, които авторката е избрала да включи са нещо ново, поне за мен, в този жанр. Имаше доста изненади в това отношение и в момента всячески се опитвам да не ви издам нищо, ако все пак решите да и хвърлите едно око. 

Връзката на Амелия и Джъстин е страстна, емоционална и с доста препядствия. Приятна за четене, но определено не отличаваща се с нещо повече от това. Интересното за мен беше как се намести Беа, дъщерята на Амелия, в цялата картинка, както и Джейд, приятелка на Джъстин, която се оказа учудващо мила и разбрана. 

“We both came from broken homes, but the moment I met you, my world seemed a little less broken. I always felt like my job was to… protect you.”

Като цяло останах със смесени чувства относно книгата. Беше хубаво да я прочета, но не мога да кажа, че се превърна в една от любимите ми. Определено е идейно и имаше моменти, в които ми допадаше, но някак не бих казала, че е точно моята чаша чай. 

И така, ако си харесвате книги от този жанр... Ако искате да повярвате във силата на първата любов, на вторите шансове и на щастливия край, примесено с малко еротика, то това е вашата книга. Дайте и шанс.

Може да прочетете книгата тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...