петък, 13 януари 2017 г.

It's Friday...

Здравейте,
Ей така, предсесийно реших да пусна един ъпдейт от тази "рубрика". Да попиша малко на свободна, без конкретна тема и без да се вписвам в граници и графици. Един вид да разпусна от изминалата седмица наситена с емоции, изживявания?, приключения?, или иначе казано абсурдни ситуации. С една дума интересна седмица.

Още от неделя се получи фиаско с опитите ми да се прибера към София. Заради лошите метеорологични условия, които иначе пък ми носят много настроение, почти се бях отказала да пътувам, но имах някакъв много рядък късмет (защото обикновено такива неща не ми се случват на мен), и все пак успях да се кача на автобус. Следователно понеделника ми беше ужасен. Късното лягане предишната вечер и пътя, в комбинация с лекции от сутринта до вечерта си оказаха влиянието. По интересното и заради, което в частност правя този пост се случи във вторник. Имах уговорка да ходя на кино, което ако следите блога знаете, че си е цяло чудо (не мога да изгледам филм без поне няколко прекъсвания, което респективно значи, че не ходя на кино, защото по някое време започва да не ме свърта и да ми писва). Прожекцията беше на "Паднали ангели" и се съгласих главно, защото помня, че преди няколко години съм чела първата и може би втората книги. Като цяло не ми бяха по вкуса, дори тогава като разбирайте, че по онова време харесвах този жанр. Още тогава обаче ми се виждаха като част от масата и не се отличаваха с нищо оригинално. Сега по същите причини отново не бих посегнала към тях.

Но да минем към филма... Ако трябва да го разгледам отделно от книгите, мисля, че беше окей. Определено не е нещо "WOW!", но на мен не ми беше и неприятен. Нещо, което искам да отбележа обаче е, че имаше много twilight моменти и в последствие се оказа, че не само аз съм на това мнение. Харесах актьорите, не толкова заради играта им, а просто защото поне на мен ми се сториха харизматични. Имаха слаби моменти, целият филм има такива, но поне според моите изисквания беше задоволитен. Много неестествен и объркващ (не само за мен) се оказа финалът, защото буквално няма такъв. В един момент има някакво действие, очакваш нещо да се случи и в следващия нищо, край. Но не съм чак толкова разочарована, защото всъщност не съм и чак толкова очарована от филма. Ако ми беше харесал адски много наистина щеше да е гадно, но ситуацията не е такава. И на последно място да кажа, че много ми харесаха крилата им. В някоя книга (не мога да се сетя коя беше) имаше описание на ангелските криле, че били много финни, нежни, свръхчувствителни и тези ми изглеждаха точна такива.

Освен киното, тази седмица свърших и няколко задачи свързани с университета, няколко задачки извън него, и стигнах до средата на  "По залез" на Бракен. Казвам ви предишните неща, защото си бях обещала, че докато не свърша тях, няма да завърша и книгата. Какво да ви кажа за нея... Мисля, че не оправдава очакванията ми, поне до момента. Надявах се на малко повече емоции и действие след силната втора книга, но дотук виждам само суетене, вайкане и караници. Не казвам, че не ми харесва, но и не мога да я нарека удовлетворяваща читателските ми нужди. Надявам се остатъка от нея да ми допадне повече и да започна годината в книжен план със силен старт.

А сега е време да се завърна отново към поредната задача, която оставих за малко настрана.
До скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар