сряда, 12 юли 2017 г.

Ревю: "Предателка" на Олуин Хамилтън

  •  Издателство:Егмонт
  • Автор: Олуин Хамилтън
  • Брой страници: 464
  • Оценка в Goodreads: 5/5
  • Ревю на първата книга: "Дете на пустинята"


    "Бунтът срещу султана на Мираджи е потушен. Приятелите на Амани бягат, за да се спасят, а тя е изоставена от своя любим в пустинята. Скоро я пленяват и продават на султана, който се домогва до нейната свръхестествена сила. А Амани има една-единствена цел – да узнае кроежите в султанския двор… Само да може да скрие коя е, да се спаси от ревността в харема и да спре да се съмнява в себе си…
       Потресаващите последици от войната няма да са ви спестени, защото коварството, ширещо се в двореца, е навярно още по-зловещо. Предателство дебне отвсякъде и никой не е защитен."
Започнах книгата без каквито и да е очаквания, дори почти случайно. Знаех, че е излязла, но не мислех веднага и се нахвърля, така да се каже. Просто един ден реших да я зачета и... Не можах да се спра. Книгата надминава неколкократно първата част, поне според мен и непременно си заслужава. Аз обаче трябваше да я оставя за кратко, защото ме чакаха още изпити.

Началото ни изпраща няколко месеца след случилото се в края на първата книга. Амани е сама и в беда или поне така изглежда. Джин е изчезнал, а останалите ни познати герои срещаме само сред спомените на главната героиня. Постепенно ни запознава със случилото се до този момент, припомня ни героите и ни запознава с други, като в същото време ни предоставя възможността да четем за новите препятствия, пред които се изправя тя.

Смятам, че в тази книга, стилът на авторката се е развил на едно по-високо ниво и определено ми допада повече. Борави с думите с по-голяма лекота и още с първото изречение ни потапя в света на джиновете. Харесва ми, че вплита приказки в своя сюжет като по този начин успява да изпълни рамката, позволявайки на читателя да вникне в цялостната картина, подчертавайки с интригуващи детайли.

Амани, главната ни героиня си е все същата, но и коренно различна. Привлича като с магнит всяка възможна неприятност, не може да държи устата си затворена и е крайно склонна да се жертва за хората си. Заедно с това обаче е намерила мястото, към което принадлежи, развила е тактически и стратегически умения и постепенно се превръща в лидер, отдаден на каузата си. Със сигурност не е онова момиче, с което се запознахме в първата книга и на мен това изключително ми допада.

Колкото до спътника ѝ, Джин, той през повечето време изчезваше, когато има вероятност да загуби някой от любимите си. До някаква степен разбирам действията му, наистина. И всъщност не малко хора биха постъпили като него в истинския живот и точно това ми харесва. Авторката ни представя реалност, преплетена с фантастичните елементи от културата на ориенталския всят и джиновете.

Срещаме се отново с Шазад, Ахмед и компания, и ги опознаваме малко по-добре. Трябва да призная, че не съм от почитателите на Ахмед и не малко пъти също като главната ни героиня изпитвах съмнения, подхранвани от султана. Има нещо в неговия персонаж, което просто не ми допада. Затова пък Шазад е една от любимките ми. Вярна на каузата и близките си, генерал, винаги готов за битка и очарователна жена, която често бива подценявана. 
Както вече споменах, в тази книга срещаме и доста нови персонажи, като за мен най-силно се откроиха тези на Рахим и султана. За първия не разбрахме много освен, че е мъж на честта, който брилянтно си служи с меча, но се надявам в следващата книга да го опознаем повече. А що се отнася до султана, колкото и да не ми се иска да го призная, също смятам за доста обаятелен персонаж. Той е злодеят, злият владетел поробил народа и избил толкова хора, но това, че авторката е избрала да ни разкаже и неговата история и причините зад постъпките му, ме накараха да погледна на него с други очи.

Харесва ми това, че въпреки напрегнатите моменти и тежките ситуации, в които попадат героите, хумора и сарказма ни съпътстват през целия процес на четене. Винаги се намира някой, който да се пошегува със склонността на Амани да се наранява или преценено хапливите коментари, които отправя; забавните ситуации свързани с един от новите герои - Сам; както и присъствието на Джин, когато все пак беше наоколо. Той е от онези персонажи, които притежават харизма  и лесно могат да накарат читателя да му симпатизира.

"Предателка" е едно страхотно продължение на поредицата, изпълнено с динамични моменти от самото начало. Определено се оказа приятна за мен изненада. Книга изпълнена с обрати, интриги, приятелства и предателства, която непременно ви препоръчвам да погледнете.

петък, 7 юли 2017 г.

Summer Inspiration


Здравейте,

Какво искате да направите това лято? Да пътешествате, да пиете хубаво изстуден сайдер на плажа под жаркото слънце, докато събирате тен или пък да се отдадете на дълги вечерни разходки по крайбрежната на някой от морските ни курорти? А почивка сред прохладата на планината?! А какво искам да направя аз това лято? Аз искам всичко.


 
 "Don't wanna wake up
One day wishing that we'd done more
I wanna live fast
Never look back, it's what we're here for
Don't wanna wake up
One day wondering
Where'd it all go"










Искам да ме болят устните от широки усмивки

Искам да посрещна изгрева и да изпратя залеза

Да посетя галерия и да чета хубави книги

Да отида на концерт и да си направя татуировка

Искам да правя само неща, които ми доставят удоволствие

Да направя поне две неща за пръв път

Да заговоря непознат 

Да имам в косата си онези вълни, които само морската вода може да създаде

Да усещам хладния бриз по кожата си, докато се разхождам привечер 
  


 

Едно нещо знам за това лято и то е, че ще бъде много различно от всяко едно, което съм имала до момента. Бях споменала, че смятам да пусна пост с планове за лятото... Е това няма да се случи, но съм тук, за да вкарам малко от духа на лятото в блога си!

Благодаря, че ме четете, 
до скоро!
*всички снимки са от pinterest

понеделник, 3 юли 2017 г.

My Month: June'17

Здравейте, 
Ето ме и мен след двуседмично затишие, но такава е ситуацията в момента. Доста неща се случиха за толкова кратко време, като очевидното е, че вече е юли. Пропуснах двата поста, които правя в края на всеки месец, лятото вече официално е тук, аз проспах july morning, а когато все пак се събудих бях в ужасно настроение и чак на път за работа се сетих: "Я, ама днес е първи юли!". Казах си: "Стегни се и не бъди подвластна на лошото настроение, нищо, че пропусна хубавия изгрев."

Затова и днес съм тук.
Ще ви споделя как мина моят юни, макар и с малко закъснение, а мнението ми за книгите, с които прекарах част от времето си, ще разберете в края на този месец, заедно в тези от юли.


Цитат на месеца:
"Вярвам, че всичко се случва с причина. Хората се променят и така се научаваш да израстваш. Нещата тръгват на зле и тогава започваш да ги цениш когато вървят добре... И ...  понякога добрите неща се разпадат, за да могат по - добри да се появят на тяхно място."
–Мерилин Монро

В началото на месеца, заедно с няколко приятели направихме изпращане на една от най-близките ми приятелки, която замина за лятото. Както всъщност и още няколко мои приятели. Тъкмо бяхме пътували от София, но се събрахме - говорихме, смяхме се, направихме и среднощна разходка, казвайки си чао за следващите няколко месеца.

Докато си бях вкъщи, ходих на театър веднъж. Същата вечер споделих със стари приятелки, на по чаша бяло вино и сладки приказки. Не се бяхме виждали от страшно много време и беше страхотно да прекарам малко време с тях. 

През този месец започнах и работа, с което до известна степен извинявам отсъствието си тук. Истината е, че малко надцених възможностите си. Да се подготвям за изпити, да ходя на работа, да подготвям документи тичайки от едно място на друго, междувременно да върша работата си свързана с практиката ми.. Тези неща, някак си не успяха да се съчетаят и с поддържането на блога. Скоро обаче всичко ще нареди и отново ще има някакъв график тук. 

Този месец беше и фестивалът, който кара столицата да си поеме свежа глътка въздух и изключително се радвам, че успях да го посетя. Много ме зарежда атмосферата на подобни мероприятия - много млади и жизнени хора събрани на едно място. Хора, които се радват на малките големи моменти, споделят прохладната вечер на някоя от полянките около катедралата, заедно с още десетки други, дошли да подишат, да чувстват... Да си отдъхнат от ежедневието.

И след един далеч не толкова приятен изпит и дълъг работен ден, в последните часове от юни с една приятелка се отправихме към Южния парк с цел да се разведрим малко, похапвайки сладолед, оглеждайки набързо павилионите подготвени по случай фестивала на здравето и най-вече слушайки приятна музика. Беше чудесен начин на да кажа чао на наситения юни с едни от любимите ми песни на Графа.

За юни мога да посоча като любим и един сериал -  How to get away with murder. Знаете, че не гледам много филми и сериали, но случайно попаднах на реклама на този, която успя да ме заинтригува и съответно си пуснах първия епизод и следващия и по-следващия... Ако си падате по криминални сериали и мистерии и случайно не сте попадали на този, непременно ви го препоръчвам. 


Песен на месеца:
 

Как мина Вашият месец?
Благодаря, че ме четете, 
до скоро!

петък, 16 юни 2017 г.

It's Friday...

Здравейте,
Може би сте забелязали, че последната седмица нямаше публикации в блога. Какво да ви кажа, целта на това местенце не е да събира информация само за пълнеж. Когато пиша нещо, го правя, защото имам желанието, вдъхновението, времето, за да го направя. И най-вече, защото имам какво да кажа. Миналата седмица някои от тези неща ми липсваха, съответно седмичните постове също. 

Сесията дойде и определено ми донесе известно количество стрес, но пък си взе от времето, което отделям на блога, а и като цяло желанието ми да прекарвам допълнителни часове пред лаптопа. Но и това ще мине и след месец отново се захващам с моето си местенце. За момента, обаче не мога да обещая кога и колко често ще има публикации.

Краят на семестъра, естествено оказа влияние и върху четенето на книги. Имам толкова други неща за четене, че не съм сигурна дали изобщо ще успея да прочета нещо този месец. Все пак съм започнала "Без милост" на Лесли Блейк. Трябва да призная, че имах големи очаквания. Анотацията и корицата ми въздействаха много, но за да бъда честна, до момента още не ме е впечатлила по никакъв начин. С други думи, дори съм малко разочарована. Вие чели ли сте я? А какво е Вашето мнение? 

Имате ли планове за лятото? Мен ме очакват няколко нови и вълнуващи неща, за които обаче се надявам да ви разкажа малко по-напред във времето. Въпреки това съм планирала един пост посветен на лятото и някои неща, които ми се иска да направя. Дали обаче ще имам времето да го завърша?! Ще видим. Много бих се радвала да разкажете какво искате Вие да направите през лято'17? Кои места искате да посетите? Промениха се доста неща от последната подобна публикация. А очевидното е, че времето вече е топло и подходящо за дълги разходки и разхлаждащи напитки, като и от двете се възползвам максимално. София е прекрасна точно в този момент, както и родния ми град между-другото. И макар да не съм почитателка на прекалено топлото време, то променя едно място толкова много. Вкарва малко повече живец, кара хората да си сложат пъстрите дрехи, да седят няколко часа на пейка в парка и да просто да си говорят... Детски смях и звук на плъзгащи се ролери, звън на бутилки, пеещи птици и жизнени хора.

До скоро
и благодаря, че четете!

сряда, 14 юни 2017 г.

Какво искам да прочета през втората половина на 2017-та

Здравейте,
Измина половината от тази година и аз съм тук, за да ви споделя част от списъка с книги, които искам да прочета през втората част на 2017-та. Някои от тях присъстваха в първия такъв списък през януари, но така и не стигнах до тях. Надявам се през втората половина на 2017-та да посегна и към тях.

  • "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули
    Напоследък навсякъде се говори за тази книга. Ако трябва да съм честна, дори не съм и чела резюмето, но имам голямото желание тя да е една от следващите книги, които ще прочета. Чувам само хубави неща за нея, а и вече съм чела книга на Кат Кроули и много ми допада стила и начина и на изразяване. Кара нещата да изглеждат толкова по-красиви. Именно затова и искам да се сдобия с нея в най-скоро време.
    Анотацияревю на "Graffiti Moon"

  • "Софийски магьосници" на Мартин Колев
    Подкрепяме българското. Истината е че доста време се чудех дали да си я взема, но в крайна сметка любопитството надделя. Все още не съм я започнала, но и това ще стане. Чувам различни мнения, които подхранват допълнително любопитството ми.

  • "Girl code" на Кара Алвил Лейва
    Това е една много нестандартна книга за мен. По принцип не е от четивата към които посягам, но ми се стори интересна. Засега обаче спокойно чака реда си в купчинката с непрочетени книги.

  • "Кукувица кука" на Георги Божинов
    Тази книга си взех някъде началото на годината. Започнала съм я, но ми върви малко бавно. Не защото не ми допада, просто така ми идва да я чета и за момента дори малко съм преустановила прочита ѝ, но съвсем скоро отново ще се захвана с нея.

  • "Писма от България" на Евгений Утин
    На тази книга попаднах съвсем случайно. Не мисля, че се нуждае от някакво допълнение, просто мисля, че би ми харесала и имам желанието да я прочета скоро. 

  • "Смъртни белези" на Вероника Рот
    Това е една от книгите, които присъстваха и в януарския пост, но както казах - мисля, че щом не съм посегнала към тях, не им е дошъл моментът. Надявам се това да се промени и тази книга на Рот да ми допадне колкото и предишната и поредица.

  • "Пасажер" на Алекс Бракен
    Още една, която търпеливо си чака реда.

  • "Веровещица" и "Ветровещ" на Сюзан Денард
    Това са едни от книгите, които имам най-голямо желание да прочета през остатъка от годината. До този момент обаче винаги изниква нещо и немога да се сдобия с тях. Чувам само хубави неща, но умишлено избягвам да чета каквито и да била ревюта. Възлагам им големи надежди и се надявам да ги оправдаят.

  •  "Двор от крила и разруха" на Сара Дж. Маас
    Тук има ли смисъл да се обяснявам. Не знам някой, който е чел книгите на Маас и не е искал веднага да се захване с продължението. И макар аз да харесвам повече другата и поредица, нямам търпение да се срещна отново и с героите от тази нейна поредица.

  • книга втора от "Гневът и зората" на Рене Ахдие
    Това е още едно продължение, което искам да притежавам. Първата книга беше толкова красива както като съдържание, така и като външност, затова след като я пуснат по книжарниците непременно ще се сдобия с нея.
    АнотацияРевю на "Гневът и зората"


    А Вие кои книги искате да прочетете през следващите месеци?
    До скоро, 
    Благодаря, че ме четете!

петък, 2 юни 2017 г.

My Month: May'17

Здравейте, 
Днес съм тук, за да споделя с Вас майските си любимци, свързани с емоции и преживявания. Май беше месец изпълнен с много дейности, приятни разходки и хубави емоции. Месец, в който изпробвах някои нови неща, загърбих други, дадох началото на края на семестъра и четох хубави книги.

Всъщност началото на месеца никак не беше цветущо, но към момента избягвам да мисля за тези дни и целенасочено ги пропускам поглеждайки към органайзера си. 

 

Цитат на месеца:
"There's nothing in the world that compares to the feel and smell of brand new rain."
–Жестока любов, Колийн Хувър
Пътуване
Към края на този, някак мъгляв, период се озовах на едно импулсивно пътуване до три приятни дестинации, а именно - зоокъта в Павликени, който ме зареди с толкова приятни и положителни емоции, язовира Ал. Стамболийски и каньона на р. Негованка, които пък ми помогнаха да се поотърся и да погледна нещата от хубавата страна. За тези места Ви говорих по-подробно тук.

"Нощ на литературата"
Няколко дни по-късно в София се проведе "Нощ на литературата". За пръв път се включвам в подобна инициатива и беше страшно вълнуващо и интересно. Много се забавлявахме, докато обикаляхме в търсене на следващата зала, в която ще ни чака поредния откъс от чуждестранна книга. Интересни бяха и местонахожденията на залите, защото позволяваха да видим части от атрактивни помещения и емблематични сгради. 

"Слава"
С колежка един понеделник спонтанно решихме да посетим "Дом на киното", в който се провежда София Филм Фест за учащи (мисля, че е всеки понеделник до края на месеца) и гледахме прожекция на "Слава". Аз останах изненадана, защото да си призная отидох с нагласата, че няма да ми допадне. Оказа се обаче точно обратното и филмът ми хареса. От друга страна и самата емоция ми допадна, защото цялата зала беше пълна с млади и видимо заинтересовани хора.

Един съботен ден
По-късно през месеца ходих на още една прожекция. Отново българска, но тъкмо започнала да се излъчва по кината, а именно "Бензин". И тук останах доста доволна, защото като се има предвид с колко бюджет разполага българското кино, филма беше доста добре направен и някак по-автентичен, защото не се прехласваш по невъзможно скъпите коли, нереални каскади и т.н. Актьорите бяха готини, играта също, като цяло интересен филм. След прожекцията се насочихме към едно много приятно и зареждащо паркче в Дружба, където хапнахме сладолед, по-късно си направихме и вечеря (също много вкусна), а времето беше повече от страхотно.

Пролетен панаир на книгата
Естествено, няма как да не отбележа и Пролетния панаир на книгата, който посетих още през първия му ден (рано-рано, понеже следобед пътувах към вкъщи). Много ми допадат тези мероприятия. Пълно е с хора, обединени от любовта към книгите, дали книжари, дали читатели или писатели и винаги можеш да намериш тема за разговор. '

А последната седмица е белязана с разработки за университета, много разходки под слънчевите лъчи, вкусна храна, студена бира и само хубави емоции. 


Песен на месеца:


Това беше моят месец, а какъв беше вашия?
До скоро, 
Благодаря, че ме четете!


сряда, 31 май 2017 г.

Прочетено за месеца

Здравейте,
Изниза се и този месец, сесията наближава, а аз имам толкова много неща за финализиране свързани с университета, че само като си спомня и ми прималява. Въпреки това обаче, ето ме тук, всячески опитваща се да забрави за малко ежедневните терзания и да се отдаде на любимото си местенце, което ми носи спокойствие.

Днес ще си говорим за прочетените от мен книги през вече изминалия месец. През май прочетох цели шест книги, което не ми се е случвало от доста време и когато отворих goodreads да проверя какво съм прочела от началото на месеца, много се изненадах. Ревюта на книгите ще намерите до заглавията. А ето и кои са книгите:

  • "Жестока любов" на Колийн Хувър - ревю
    Започнах месеца с една много обичана от мен книга. Препрочитам я и емоцията си е все същата. Героите са интересни и добре изградени, несъвършени и точно там им е чарът. Красива и тъжна история, която непременно ще докосва любителите на жанра и не само тях. И най-отличителното за авторката - емоциите, които влага в книгите си.Обожавам творчеството на авторката и горещо препоръчвам всичко нейно.
  • "Да имитираш съвършенство" на Ребека Филипс -ревю
    Беше приятна книга, но не бих казала невероятна. Имах известни проблеми с героите и развитието на историята, но бих казала, че я препоръчвам за леко, ейтака между по-натоварващите четива.
  • "Империя на Бури" на Сара Дж. Маас- ревю
    Брутална! Във всяко едно отношение. Сара Маас надминава себе си с всяка следваща книга и не знам как ще изтрая цяла година, за да разбера как ще завърши тази история. Обожавам стила на авторката, света, който е изградила, героите, които създава... Всичко е толкова добре подбрано. И колкото и да ми говорят, как "Дворовете" са по-добри, аз си държа на "Стъкленият трон". Със сигурност препоръчвам.
  • "Спасяването на Франческа" на Мелина Маркета
    Отново едно приятно четиво, което бих определила като подходящо за лежерен уикенд. Мен обаче не ме докосна по никакъв начин. Не мога да кажа, че има нещо в нея, което не ми харесва, просто ми се видя някак безлична и поне аз не успях да се свържа с героите.
  • "Кралска клетка" на Виктория Айвярд
    Тук съм малко разочарована. Някак очаквах повече като развитие, а през повечето време действието беше много мудно. Имаше доста описания, които по-принцип не са ми проблем, но тук не ми допадна особено. И все пак това не повлия на скоростта, с която "изядох" книгата. Два дни- толкова ми бяха необходими да завърша "Кралска клетка" и беше приятна, но не и невероятна. Все още се колебая дали да и правя ревю, затова тук спирам.
  • " Момчетата Винсънт" на Аби Глайнс
    Понякога посягам към подобни заглавия, търсейки разсейване, но не и особено оригинален сюжет или герои. И ако трябва да съм честна, точно това и получих- приятна леко банална, на моменти дори плоска история, която все пак успява да задържи достатъчно интереса ти, че да стигнеш и до последната глава. Главната героиня откровено ме дразнеше с глупавите си решения, за момчетата се отнася същото. Толкова вглъбени в себе си и желанията си, че не осъзнават какви глупости правят. Цялата история е толкова мелодраматична, че не съм сигурна дали може да бъде повече от това. Мисля обаче, че просто имам проблем със стила и начина, по който авторката избира да развие историята и героите в книгите си, защото и при "Твърде далеч" беше същото.

    Такъв беше моят книжен месец. А какъв беше Вашият?
    До скоро.
    Благодаря, че ме четете.

събота, 27 май 2017 г.

One of my days: Каньон, язовир и зоопарк

 

Здравейте, 
Тази седмица постът ще е само един и при това малко закъснял, но се надявам да допринесе за един по-приятен уикенд, макар неприятното време, което го съпътства.

Днес съм тук, за да ви покажа малко снимки от  последното си бързо пътуване до Каньона на река Негованка, язовир "Александър Стамболийски" и зоологическата градина в Павликени. Каньона и град Павликени вече съм посещавала, преди около три години и вече знаех какво да очаквам. Това, което ме впечатли беше посещението на язовира.


В този мрачен съботен ден бяхме решили да се качим в колата и да си направим кратка разходка въпреки, че времето беше също толкова приятно, колкото го виждам и в момента, когато погледна през прозореца🌂. Но мисля, че това до някаква степен направи целия ден по-приятен.

Стигаме до язовира, минавайки по тесни пътчета, прилични на зелени тунели, защото са обгърнати от свежите, все още влажни клони на дърветата от двете страни на пътя. Над него са надвесени смръщени облаци, които всеки момент ще се изсипят върху нас, но това не е важно. Вече свикнах с липсата на чадър, когато ми потрябва и спокойно продължавам да съзерцавам красотата на заобикалящото ме. Песъчливата почва потъва под стъпките ми, а аз се усещам като в плаващи пясъци, но и това не ме спира. Защото това място е отделено от останалия свят, спокойно от неговите проблеми и дребни нужди като чадъри.

"Александър Стамболиски" е построен през 1954г,  и е първият голям намиращ се на територията на страната.


Язовирната стена на "Ал. Стамболийски"

Язовирната стена на "Ал. Стамболисйки"

Стената на "Александър Стамболийски"

Следващата точка от списъка е да се насочим към Павликени и да посетим зоологическата градина.  Времето вече е започнало да се поизясня, дъждовните облаци се раздигнат, позволявайки ни да се разходим спокойно из паркчето.

зоокът, гр. Павликени


Както и първият път, когато посетих мястото останах очарована от идеята. Входа е свободен, като посетителите могат да оставят дарения за животните и развитието на градината. Животинките, които живеят там са най-различни видове и изглеждат така сякаш наистина се полагат грижи за тях, които може само да ме радва.

зоокът, гр. Павликени

зоокът, гр. Павликени

Всичко изглежда добре поддържано, животните нахранени, пази се чистота. Като цяло съм изненадана, как това място продължава да съществува и да изглежда добре благодарение само на даренията, които оставят посетителите и добрите намерения на граждани на Павликени. Но е факт, че мястото е много приятно и се надявам да си остане такова.

зоокът, гр. Павликени

зоокът, гр. Павликени

зоокът, гр. Павликени

зоокът, гр. Павликени

Последната наша спирка за този ден е каньонът, който се намира близо до село Емен. Както ви казах още в началото, и преди съм посещавала това място. Тогава обаче още не правех такъв тип постове в блога, затова и чак сега ви го представям.

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

Местенцето е много спокойно, преливащо от зеленина и положителен заряд. В подножието на скалите се намира и пещера, която е дом на много видове прилепи. Този път обаче, вече притискани от времето решихме, че няма да минаваме през нея. Има и водопад наблизо, който обаче и двата пъти нямахме късмета да видим по едни или други причини. Третия път може и да успеем 🍀

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

Спомням си, че първия път, когато посетихме мястото, стигането до там се оказа доста трудна задача. Сега обаче доста лесно намерихме отбивката с малката пътечка встрани от пътя, която обаче не е тази, която ни отвежда към красивите гледки от снимките. Правилната се намира няколко метра по-нагоре, в горичката.

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

Долу малката рекичка лъкатуши през прохода си в отвесните скали, докато горе ентусиастите решили да направят маршрута, се дивят на гледките и качват малко нивата на адреналина си, показвайки се лееко през ръбовете.

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

А ние се отправяме обратно към вкъщи, заредени от прекрасната природа...

До скоро.
Благодаря, че ме четете!

петък, 19 май 2017 г.

Ревю: "Империя на бури" на Сара Дж. Маас

  • Автор: Сара Дж. Маас
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 760
  • Оценка в Goodreads: 5/5

    Ревюто съдържа спойлери от книгите предшестващи "Империя на Бу! Ревюта на тях ще намерите в края на поста!

    "Кръв ще се лее.
    Мечти ще бъдат разбити.
    Армия трябва да се надигне.

    Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.


    Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение."

 “The world will be saved and remade by the dreamers.”

Сара Дж. Маас има способността да ти изтръгне сърцето с последните страници на книгите си. Цяла една книга е градила герои, характери, връзки... Изготвяла е планове и кроежи, докато в последните петдесет страници прави брутален обрат, разкъсва всичко и оставя само пепел след себе си. Съкрушени герои, разбити мечти и лъч надежда в стиснати ръце и кръстосани погледи.

В творчеството и най-много ме впечатлява, способността ѝ да разкаже живота на толкова много герои и да ги вплете в едно. Да ни предостави възможността да опознаем всеки от тях, да го обикнем, да проследим мислите и копнежите му. И накрая да ни накара да искаме да изгорим книгата, защото е прегазила да краен предел героите си. 
Конкретно в тази пета книга от поредицата, авторката ни предлага толкова много различни гледни точки, което да си призная на мен за пръв път ми се случва. Да проследя толкова много животи на веднъж. Да видя през толкова очи една и съща ситуация, как разсъждават, какво изпитват... Брутално е, в добрия смисъл на думата. И мисля, че е адски трудно за писане. Но със сигурност е много интересно.

"Империя на бури" е книгата, в която всичко излиза наяве. В нея се крият отговори, чиито въпроси си задаваме още от първата книга, разказват се истории, случили се преди хиляда години и се разкриват тайни, способни да променят животи. Книгата преплита минало и настояще, сблъсква бурни характери, които са способни да изпепелят света... Или да го възродят отново.

 “It is not such a hard thing, is it - to die for your friends.”

Тук героите ни най-накрая се събират. Всички, за които четем по отделно в предишните книги най-после са заедно - ръсещи саркастични коментари, заяждащи се един с друг и каращи се от време на време, но заедно и в името на общата им кауза. Само Каол ми липсваше, но предполагам в следващата книга отново ще се появи. И това, че всички те бяха на едно място може би ми достави най-голямо удоволствие. Именно заради гореизброеното, както и заради връзките, които най-после започват да се задълбочават.

В книгата има малко повече еротични моменти, отколкото сме свикнали да срещаме в тази поредица на авторката. Аз лично повече ги свързвам с Дворовете, но предполагам е съвсем в реда на нещата да надгражда в творчеството си умело боравейки с различни елементи. И всички, дори и най-малките жестове бяха описани изключително емоционално. Наситено и жадно, лъхащи от страниците.

Героите ни са по-различни от последната ни среща. Елин се учи да разчита на друг освен на себе си, да се доверява на свитата си и любимия ѝ елфически принц. Загърбила и забравила е онова момиче с влечение към рокли и книги и се е превърнала в кралицата, от която Терасен, а и цяла Ерилея се нуждае. И е готова на всичко за свободата им.
 “Aelin Galathynius, Queen of Terrasen, knew the time would soon come to prove just how much she'd bleed for Erilea.
 
Роуан вече не е мрачния самотен принц, с който се запознахме в предишните книги. Позволява си да изпита щастието, макар и за кратко. Заедно с това обаче успява да брани кралицата си и приятелите си. Свиреп, сдържан и могъщ, но изскочил от мрачната си бездна.

“I'd walk into the burning heart of hell itself to find you.”

Тук виждаме един различен Дориан. Малко възмъжал, малко по-хладнокръвен и жесток, но все пак умело боравещ с момчешкия си чар. Готов да се бори за народа си, за желанията си и сигурен, че никога повече няма да се моли на никого. Променен от това, на което беше подложен заради това, което беше принуден да прави. 

Може би само Едоин и Лизандра са си все същите, но затова пък техните истории биват разгърнати по-широко. Запознаваме се по-детайлно с характерите и миналото им, разбираме през какво са преминали и на какво са способни. И макар трудностите, пред които са изправени успяват да бъдат себе си. Той - пускащ неуместни коментари, закачлив и флиртуващ, но и Вълкът на Севера, суровият генерал, който винаги е готов за битка. Лизандра от друга страна, успява да потуши бурите навреме, да спаси не малко пъти приятелите си и да бъде невероятна приятелка. И двата персонажа имат много да извървят, да се преборят както с миналото, така и с настоящето си преди да си позволят щастие, но междувременно продължават да бранят кралицата и кралството си.

Манон също претърпява коренна промяна, която започна още при "Кралица на сенките". Тя се превърна в изключително интересен за мен персонаж още тогава, докато в третата книга с досада четях главите ѝ. Това доказва каква голяма метаморфоза претърпяват героите на Сара Маас. Тук, Водачката на Крилото разбира дълбоко пазени тайни, които променят всичко за нея. Позволява си да чувства, да открие, че въпреки жестокостта, течаща във вените ѝ, има сърце и съвест и е готова да се бори за своите. На всяка цена. 

В книгата отново се срещаме с Елида Локан, с Лоркан, Пумата и Вълкът на Доранел, опознавайки ги по-добре и виждайки ги в друга светлина. Запознаваме се и с още толкова много нови герои, страшно много.

“Because destroying a symbol can break the spirits of men as much as bloodshed.”

За мен нямаше скучна страница или слабо изграден герой. Определено оправда всичките ми очаквания, та дори и ги надхвърли. Това е от онези книги, които съжалявам, че съм прочела толкова бързо, защото имам нужда да прекарам още време с героите. Но е невъзможно да определиш темпото, с което четеш, защото историята задълбава ли, задълбава,  а действието е една вихрушка, която те впримчва в себе си, докато накрая не те изхвърли опустошен и празен от загубата. Но и с горчива удовлетвореност, защото си имал шанса да се впуснеш в приключението с героите.

Авторката не спира да изненадва... С посоката, в която тръгва историята, с епичните битки, в които се спускат героите, с новите, които се появяват. Няма да се уморя да чета книгите ѝ, да опознавам героите ѝ и да ги обиквам. Не знам само как ще изчакам цяла година, преди последната от поредицата да излезе. Повечето, които са се хвърлили в световете на Маас харесват повече втората ѝ поредица, но не и аз. "Стъкленият трон" и до момента си остава по-близо до сърцето ми въпреки, че обожавам и двете. Героите от Ерилея  усещам някак по-близки и вълнуващи. И нямам търпение отново да се срещна с Елин, Роуан, Едион, Дориан, Манон, Лизандра и всички други, които се сблъскаха с кралицата на Терасен.

“Nameless is my price.”


Това е продължението на една епична история. Това е началото на края на историята за Селена Сардотиен кралица на асасините и Елин Галантиус наследницата на Терасен. Книга изпълнена с емоции и брутални обрати. Пропита с толкова чувства, невероятни герои, тъмнина и мистерии, че ще ви се завие свят. И както казвам за всяка една книга, до момента тази е най-добрата, а авторката успява всеки път да надхвърли себе си и да ни изненада още повече. 



Какво е вашето мнение за книгата?
До скоро!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...