четвъртък, 14 септември 2017 г.

One of my days: Бузлуджа

 
Здравейте, 
Днес ще споделя с Вас няколко снимки, направени по време на едно спонтанно отскачане до Бузлуджа. И преди съм споменавала, че ми е наблизо, но никога не съм ходила до там целенасочено, по-скоро само съм преминавала. Такъв беше и случаят с поста за паметника преди две години - OOMD: Autumn shades. В един ранен августовски следобед обаче си казахме, че е време.




Спирайки на паркинга, намиращ се отстрани на пътя (има още един в подножието на паметника) останахме изненадани колко много хора имаше и продължаваха да идват, а още по-интересно ми се стори това, че едно 90% от тях бяха чужденци. На върха, също се оказа доста населено - с коне, хора, тръгнали като нас на разходка, а имаше и такива, които се бяха оборудвали със скаричка, маса и покривка и си приготвяха барбекю точно пред входа на сградата. 



 Ако решите да минете през там имайте предвид, че вятърът е доста силен и хладен, дори и в топъл ден така, че не забравяйте  връхна дреха. Но затова пък гледката и емоцията си я бива. Интересно е обиколиш сградата, да надникнеш в пролуките, да погледнеш през дупките в тавана, да отправиш поглед към хоризонта и красивото небе. 





 Мен, ако питате жалко е само, че всичко това е оставено на произвола. Аз съм за паметници, свързани с историята ни да се поддържат, тъкмо за да напомнят за миналото. Но ако не това поне да го разрушат, защото в този си вид сградата е опасна. За жалост обаче, мерки дали в едната или другата посока не са направени, и едва ли някога ще бъдат.




Благодаря,че ме четете!
До скоро!

вторник, 12 септември 2017 г.

MyMonth: August'17

Здравейте,
Само, ако знаете колко много чернови чакат да бъдат превърнати в постове, и колко снимки търпеливо изчакат реда си за обработка. В последно време обаче, не мога да си събера мислите или пък часовете в денонощието не ми достигат, за да се разпиша тук, но такъв беше моят август.

Забързан. Емоционален. Горещ до дотягане. Със нереални изгреви и залези. Със стотици навъртяни километри. Със студена бира. Хубави книги. С вятър в косите. С малко стрес и напрежение.

А какъв беше Вашият август?



Цитат на месеца:
Some of the best memories are made in the summer.

Започвам с няколкото дни прекарани на нашето Черноморие, съвсем в началото на месеца. Приморско се оказа неочаквано приятно местенце, на което успях да се почувствам истински добре и спокойна. С малките барчета на плажа, красивите гледки и хубавите емоции.

Провадия е едно от местата, които искам да посетя от много време. Главно заради крепостта, която се извисява над града. Този месец и през там успях да мина и да чекна още една дестинация от дългия си списък. Много ми допадна като изживяване. Поне за мен си беше страшна емоция, но ще разказвам в някой от следващите постове...

Споделям набързо и за ходенето до Бузлуджа, за което ще има отделен пост по-напред във времето, когато успея да обработя снимките... Красиво, адски ветровито и неочаквано населено - къде с хора, къде с коне. Обещавам ще Ви разкажа...

През втората половина на месеца прекарах няколко дни с майка ми и сестра ми в София. Канят се дойдат от доста време, но ето че и това стана. Прекарахме време разхождайки се из градинките, централната част, като влязохме и в "Св. Александър Невски", което също исках да направя от много време. И останах със смесени чувства. Огромна е, наистина огромна, най-голямата на Балканите... И някак... празна. Не знам така го усетих. Все пак ми беше интересно да разгледам стенописите, троновете и орнаментите по тях и всичко в мрамори и оникс. Определено е внушителна. Посетихме природонаучния музей. Не се разминахме и с някой друг мол, също ;). 

Както вече споменах, през август прочетох, някои наистина добри книги. Дали романтични, фантастични или пък на коренно различна тематика, но все добри. Ако искате да погледнете кои бяха те - тук.

Към края на месеца намерих време да си наваксам и със сериите на единствения сериал, който следя към този момент. Teen wolf определено ще ми липсва. Помня как една приятелка ме придумваше да го гледаме, а аз с възмущение и казвах, че такива глупости не гледам. И я виж ти - пет години по-късно, съм наваксала със всички епизоди, че дори чакам и последните. И то с такова вълнение и трепет, че не мога да ви опиша. Странно е. Коренно различен е от това, което беше в началото, но ми носи същите хубави емоции. А ето, че сега и стари любимци се завръщат. Малко е носталгично, но и приятно. Стоплящо! 
Вие гледате ли последните епизоди на Teen wolf?

Песен на месеца:

 

До скоро!
Благодаря, че ме четете!

четвъртък, 31 август 2017 г.

Прочетено през август

Здравейте, 
Днес ще си говорим за прочетените от мен книги през изминалия месец. Много се надявам четивата, съпътствали вашия август да са ви допаднали толкова, колкото доволна останах аз от моите. Също така много бих се радвала да споделите в коментарите, коя е книгата доставила ви най-голямо удоволствие...


Така, прочетох шест книги през август, като съм доволна от всички до една. Ще видите обаче, че съм им дала различни оценки. Това е така, защото според мен за жанра, който се отнасят на някои им е било нужно нещо повече, за да ме впечатлят...

  • "Острието на асасина" на Сара Дж. Маас, 5/5
    Започнах месеца с "Острието на асасина" на Сара Дж. Маас и просто нямаше как по-добре да отбележа началото му. Страхотен старт беше! Не съм се и съмнявала в умението на Сара Маас да ме вкара мигновено в света на Селена, но тук беше някак по-различно. Малко по-емоционално. Свикнали сме да виждаме главната ни badass героиня да не се показва чак толкова емоционална. Тук авторката е избрала да ни разкаже за няколко изключително важни момента от миналото на Селена и да вкара много емоция в тях. Разказва ни за запознанството ѝ с редица от героите споменати в основната поредица, както и със Сам Кортланд. Ако сте фенове на Стъкления трон непременно ви я препоръчвам.
     
  • "#Шефката" на София Амарусо, 3/5
    Продължих с "#Шефката" от създателката на проспериращия моден бранд Nasty Gal, София Амарусо. В книгата си, тя основно разказва своята история - как от бедно момиче, което не се задържа дълго на едно място или работа се превръща в личността, която е днес. Минава през различни етапи, както емоционално, така и в стила си. Опитва се да даде насоки и да насърчи момичетата да се развиват и да бъдат следващите #шефки. Като цяло интересно ми беше какво е споделила за себе си и съветите, но със сигурност не мога да кажа, че е нещо невероятно. Да кажем, че се интересувате от личностната и история и от време на време надъхващи коментари, погледнете я.
     
  • "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули 5/5
    Следващата книга е "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули, и нея прочетох, докато бях на морето. Затова винаги, щом я погледна ще се сещам само за приятните емоции, които усещах в онези моменти. Като изключим това, книжката е много хубава - има приятелство, има драма, но е и едно съвсем тинейджърско четиво. Засяга доста интересни и важни теми, така че силно препоръчвам. Ще се опитам скоро да и направя ревю.
     
  • "Веровещица" на Сюзан Денърд 4/5
    Към средата на месеца се захванах най-накрая с "Веровещица". И трябва да ви кажа, че ми хареса доста. Единствената причина поради, която не и дадох пет звезди е, че тайничко се надявам "Ветровещ" да е дори още по-добра. Има динамика, трябва известно време, за да навлежеш в света, понеже директно си хвърлен там, без много много обяснения, но със сигурност дразни интереса. Друго нещо...Само на мен ли мааалко ми напомня на "Стъкления трон" и "Дворовете"... Иначе, нямам търпение да се захвана със следващата...
     
  • "Игра на омраза" на Сали Торн 5/5
    Преминаваме към една книжка, която изобщо не си представях, че ще харесам, а именно "Игра на Омраза". Това е първият роман на авторката и да си призная, бях решила просто да я погледна, но диалозите и случките на героите толкова ме забавляваха, че не се усетих кога съм стигнала до средата, че дори съм я и прочела. Изключително забавна, романтична и разпускаща книжка. Хареса ми стилът на авторката и непременно ще погледна друго нейно заглавие.
     
  • "Красиво изкупление" на Джейми МакГуайър
    И последната книга е едно дълго чакано от мен четиво. "Красиво изкупление" на Джейми Макгуайър не е това, на което се надявах обаче. Хареса ми, но със сигурност ми се искаше нещо повече. Липсваше ми стила на авторката от предишните и книги. Може и да се дължи обаче на превода и редакцията обаче, защото... За пръв път се изказвам в тази посока, но има проблеми в това отношение и съм разочарована... На някои места смисъла ми се губи, имената са записани по различен начин, има и изядени буквички... Като цяло обаче, макар и леко разочарована от тази, непременно ще посегна и към друга книга на авторката.
Това беше за днес от мен...
Благодаря, че ме четете!

вторник, 29 август 2017 г.

One of my days: Из Китен и Беглик таш

Днес ще завърша разказа си за тазгодишното ми посещение на българското ни Черноморие, който започнах в предния пост. Един от следобедите ни в Приморско отделихме, за да посетим близките Китен и тракийското светилище Беглик таш.


Китен посещавам за пръв път и ако трябва да съм честна, не останах с някакви по специални емоции от там, освен, че хапнах страхотен сладолед. Градчето е китно, спретнато, подредено и чистичко. Единствено ме е яд, че не успяхме да стигнем до крепостта Урдовиза, защото малко се пообъркахе, но какво да се прави - такъв ни бил късметът!


За сметка на това се разходихме по крайбрежната и хранихме, учудващо многото, патета, които се бяха събрали около лодките на пристанището.





 Ако решите да посетите Беглик таш, ще спомена само, че в случай, че не ви се върви пеша около километър черен път, може да подминете мястото обозначено като паркинг и да продължите по-навътре с кола. Ние разбрахме това късно, но и не ни беше проблем да повървим. Или поне при мен беше така. част от спътниците ми започнаха да роптаят и пухкат след известно време. Аз обаче го отчитам като доста приятно, защото местността е гориста и има шарена сянка, прохладно е, въздухът е чист... Емоция си е, след като си прекарал известно време сред смока на големия град и слушаш птичките за разнообразие от шума на колите.


 Влизайки в комплекса се зареждаш още повече. На някакво вътрешно ниво усещаш, че това място е било важно, специално и носи особена енергия, която ти влияе. Обикалям из грамадните каменни късове, докосвам ги, представям си как хората са оставяли дарове за Богинята-Майка, не снимам много, а се наслаждавам.


От светилището започва и еко пътека, която води до залива Света Параскева, където в близката гора се намират и останките на едноименната църква. Обещаната гледка и загадъчността около църквата ни спечелиха. Тръгнахме по нея, изминахме малко повече от половината път, защото бях сигурна, че гледката ще е супер и ще си е заслужавало. Някъде там обаче срещнахме, други туристи, които ни отказаха от целта, с думите, че имало още толкова и пътя бил малко стръмен, но си заслужавало. Момичетата обаче имаха такъв измъчен поглед, че при вида им, в комбинация с това, че вече умирахме от глад, решихме да се върнем обратно. Но аз съм сигурна, че ще се върна и ще го видя този залив, ПЪК!



Както за светилището така и за залива се носят много легенди и митове, които на мен не ми бяха известни, затова и ще споделя по интересните. Смята се, че на залива се е намирало пристанището на древния град Ранули. Красива девойка и чуждестранния ѝ възлюбен се скрили в пещера в залива, а стадо сърни пресекли пътя на преследвачите им като ги заблудили. Двойката останала да живее там, а потомците им дали началото на града Ранули, чийто жители векове наред владеели тези земи. Иманяри пък още търсят скритото някъде там съкровище на Вълчан Войвода. 
Къде пътувахте Вие за последно?

До скоро, 
благодаря, че ме четете!

P.S. - от известно време обмислям да променя графика на публикациите, защото ми е трудно да се справя. Не искам да се ангажирам с обещания, просто ще се нагаждам и ще вия как ще е окей.

сряда, 23 август 2017 г.

One of my days: Морски бриз в косите


Здравейте,
Днес съм тук, за да ви разкажа за няколкото дни, които прекарах на нашето Черноморие в началото на август. Тази година дестинацията беше Приморско - място, през което до този момент единствено бях преминавала. Ако трябва да съм честна нямах почти никакви очаквания, а тези, които все пак имах клоняха по-скоро към отрицателната посока. Какво обаче се оказа всъщност ще разберете по-долу...


Центъра на Приморско е... малко кичозен, да не кажа нещо друго, за моя вкус. Около общината и по главната улица всичко е в сергийки с джунджурийки - смислени и безсмислени, неспирна тълпа и изобилие от дюнерджийници и подобните им обекти за бърза храна. Като се опитаме да пренебрегнем това, обаче има и доста приятно изглеждащи заведения -хубави ресторантчета с прясна морска храна и примамливи барчета.


Морската алея, плажа, пристанището и мястото, където Дяволската река се влива в морето са друго нещо... Красиви, спокойни (но не прекалено), просто си е #chill. Пясъкът е чист, вълните са високи, но много зависи от момента, в който сте избрали да посетите морския град. Водата, иначе е чиста и приятно затоплена.


Градът е разположен на полуостров, затова и плажовете тук са едни от най-дългите по нашето крайбрежие. Пристанището не е голямо, но пък е много приятно за разходка и снимки. Има и лебеди, както виждате!




Като цяло, приятно изненадана съм от това местенце и с удоволствие бих го посетила отново. Само ще знам да прескачам разходките по главната улица, защото не си падам по подобен вид атракции.






Ако имате ходене натам минете по въженото мостче над Дяволска река, после и по другото, металното, точно където водата се слива с морската. Насочете се към северната част на плажа, където от мястото си ще ви помаха русалката. Разгледайте и портретите по скалите, междувременно. Не забравяйте да посетите и някое плажно барче, в никакъв случай. Минете и през Аркутино и пясъчните дюни, непременно. Невероятна красота е!


С какво ще запомня тези дни?

малкото синьо капанче на плажа с хубавата музика,
високите вълни и морска пяна,
бризът в косите,
ятото щъркели на полето,
солени пръски, 
огнен залез... 

До скоро, 
и благодаря, че ме четете!

петък, 18 август 2017 г.

Ревю: "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан

  • Издателство: Ибис
  • Автор: Джени Хан
  • Брой страници: 296
  • Оценка в Goodreads: 4,5/5
"Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…"

  “Life doesn't have to be so planned. Just roll with it and let it happen.”

"До всички момчета, които съм обичала" е прекрасна книжка. Толкова, че ми се прииска и аз да имам умението на авторката да пиша толкова лековато и плавно, въвеждайки читателя в живота на героите и карайки го да усеща всичко. Вложена е много емоция във всеки един ред, но не по онзи наелектризиращ или страстен начин, по който са написани любовните истории. Тук я има онази сладка, младежка романтика, която да те откъсне от реалността и да те върне в гимназията. Да те накара да искаш да изпиташ всички онези ситуации, дори и сконфузните, за които се разказва между страниците.Това е една от книгите, които просто обикваш и героите ти стават милички. Просто приятни за четене.

Авторката ни представя, иначе сравнително подредения, живот на Лара Джийн, който в един момент се превръща в истинска каша. Стилът и е приятен и увлекателен, поднася историята леко и ни въвлича плавно в живота на героите. Няма да говоря за сюжета обаче, защото всичко, което трябва да знаете си е написано в анотацията, която съм поставила по-горе. Не искам да говоря много и за героите, защото лично на мен ми бе по интересно сама да вникна в тях и да ги опозная, както с добрите, така и с лошите качества. Просто искам да Ви споделя защо аз харесах книгата.

“You'd rather make up a fantasy version of somebody in your head than be with a real person.” 

Ако кажа, че историята не е клиширана, ще излъжа. Точно такава е! Но понякога човек има нужда и от такива. Приятно предвидима като чаша чай на канапето пред камината. От онези сладките, които неизбежно завършват с щастлив и предвидим край.
 "When someone's been gone a long time, at first you save up all the things you want to tell them. You try to keep track of everything in your head. But it's like trying to hold on to a fistful of sand: all the little bits slip out of your hands, and then you're just clutching air and grit.”

Харесва ми, че макар и клиширан, сюжетът е и напълно реалистичен.  Да, главната героиня е доста наивна, но като изключим това, мисля, че подобни ситуации е възможно да се случат, дори и са ми се случвали. Ехх, как се старая да не издам нещо...

 “Like everyone else that came before him, they were all to prepare me for this. I think I see the difference now, between loving someone from afar and loving someone up close. When you see them up close, you see the real them, but they also get to see the real you. He sees me, and I see him."

Един съвременен свеж тийн роман, който да Ви прави компания на плажа. Това е "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан. Сладък, но носещ в себе си и щипка горчивина. Романът засяга важни теми, изправя героите пред съвсем достоверни проблеми свързани със семейството, съзряването, смъртта, колко е важно да бъдеш себе си, сестринските взаимоотношения, дори първите любови, но все пак не ги натрапва на читателя, а някак минава през тях и така позволява на четивото да си остане релаксиращо и приятно, заредено с позитивни емоции и забавни ситуации.
 “Love is scary: it changes; it can go away. That's the part of the risk. I don't want to be scared anymore.” 

До скоро,
и благодаря, че ме четете!
“But the little things are what make up life”

петък, 11 август 2017 г.

One of my days: Златоград, където са сърдечните хора

 

Здравейте, 
Вече споменах в блога, че една седмица от юли месец прекарах в Златоград като част от една от практиките ми към университета. Трябва да вметна, че по-рано тази година посетих града (линк), но тогава успях да разгледам една малка част от него. Впечатленията ми бяха доста повърхности, а има толкова много какво да се види и усети на това място!

Част от Етнографския комплекс


Част от Етнографския комплекс

Част от Етнографския комплекс

Има една особена атмосфера на спокойствие на това място. Жителите се разминават с усмивка и поздрав, и топло посрещат туристите. Усмихнеш ли им се веднъж през целия престой ще те заговарят и ведро ще помахват от дворчетата си. Златоград, където хората са сърдечни, усмихнати и готови да ти помогнат. 


В основата си практиката ми се състоеше от това да разговарям с хората и да се интересувам от живота на града. Развитието му, миналото и настоящето. Магията, от което е обгърнато градчето и неговата история. Така научих доста за него...

Част от Етнографския комплекс

Като историята за заровеното имане под един от доскоро двата останали римски моста в града. Иманяри научили за него и го открили в основите на моста, което всъщност довело до разрушаването му. 

Единственият останал и обновен римски мост в града

Или пък за трите хълма закрилници на града - Св. Георги, Св. Илия и Св. Неделя. Както и за съкровището в един от по-високите квартали, което можело да се открие само, ако мястото бива поръсено с пепел. Така щял да се види отпечатъка на човешка стъпка, а съкровището ще може да бъде извадено само, ако се пролеела кръв. 

Двора на Взаимното училище

Тези и още много истории, включително и житейски, научих от жителите на това малко китно градче на южната ни граница. 

Килийното училище в двора на старата църква "Успение Богородично"

Успях да посетя старата църква в града, основана 1834г., която е вкопана в земята. За вида и има две версии, едната е, че поради много разрушавания от османците, жителите са решили за по-сигурно да я вкопаят в земята. Другата версия е, че сградите по това време не трябвало да са по-високи от "турчин на кон".

Църква "Успение Богородично", 1834г.


Влязох и в новата джамия открита през 2014г., която се откроява с бляскавото си минаре. До нея пък се намира хотел със страхотна открита механа на последния етаж, от който се открива красива гледка. Освен нея, посетихме и още няколко ресторантчета, като единодушно решихме, че "При Славчо" и гореспомената механа беше най-вкусно. 

Минарето на новата джамия


вдясно е хотелът с механата на последния етаж, която споменавам


Посетихме Етнографския комплекс, Взаимното училище и Воденицата, които са интересни и определено биха се харесали на хора, които имат афинитет към тази област.

Взаимното училище

класна стая във взаимното училище


класна стая във взаимното училище

двора на училището и църквата "Св. Георги" до него

Из кълдаръмените улички

Тепавицата и раницата на една от колежките 😉


Градчето е едно малко съкровище и непременно Ви препоръчвам да му хвърлите едно око и да пийнете въртяно кафе, ако преминавате наблизо. Също така от там се правят и еднодневни турове до Гърция (само на 4км), от които ние обаче не успяхме да се възползваме за жалост.

Е това беше за днес,
скоро очаквайте още подобни постове!
До скоро,
и благодаря, че ме четете!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...