сряда, 27 декември 2017 г.

End of Blogmas: С няколко дни закъснение

Здравейте, 
Е, тотално прецаках нещата с тазгодишния блогмас. Имаше постове, които комбинираха няколко дни, а за последните пет няма какво да кажа, дори. И какво ми говори всичко това? Изводът е, че блогът сериозно е минал на заден план в ежедневието ми и вече не ми е лесно да го вкарам в графика. Водя този блог от четири години и промяната е неизбежна. Най-малкото, пораснах и не се вълнувам от същите неща, както преди. Най-вероятно сте забелязали, но ми е трудно да пиша дейли постове, а и не смятам, че ежедневните ми дейности са особено вълнуващи. Ревютата на книги също ме затрудняват, ако трябва да съм честна. Преди си отбелязвах, четях информация, четях чужди ревюта, вадех си цитати... Сега целия процес ми отнема много повече време. А лошото е, че страшно много обичах да го правя. Обожавах да пиша ревюта, да споделям за пътувания и любима музика и каквото ми дойде.  Сега, не знам какво да правя. Но се опитвам. Все пак това беше и целта ми, когато започнах блогмас - да опитам. 

Както знаете от предишните постове, от седмица и половина съм в родния си град. И прекарах половината от това време, гледайки "Анатомията на Грей". Помня, че съм гледала някъде до осми сезон, затова си го пуснах отново, минах и през девети и сега съм в началото на десети. И се сетих, защо преди години го гледах с такъв интерес. Този сериал, заедно с "Приятели" и "Кварталът на богатите" са сериалите на моето поколение. Малко или много израснах с тях и героите им и просто ги обожавам. От много, много време не ми се беше случвало да си правя маратон със сериал. Както се вижда от тези редове, очевидно дори не съм започнала работата за университета, която ме чака. Но реших, че до Нова година няма да се занимавам с това.  Отбелязах рожденния си ден и тук, прекарах Бъдни вечер и Коледа със семейството си,  имаше подаръци, пътувахме и до Стара Загора да се видим с роднини. Успях и с няколко приятелки да се видя, а вчера вечерта дори се събрахме випуска.

През времето, в което отсъствах от тук, прочетох " P.S. Все още те обичам" на Джени Хан и май това ще е последната ми книга за тази година.  Това, което мога да ви кажа, че е също толкова сладка, колкото и първата книга от поредицата - цък.  Много момичешка, чувствителна и с тийндрамите, с които имах нужда да се разсея. И все още имам, така, че ако имате предложения, давайте! Сюжетът, в никакъв случай, не е непредвидим, но героите са много чаровни и успяват да те откъснат от твоя свят.Като цяло, хубава непретенциозна книжка.

Надявам се сте имали хубави Бъдни вечер и Коледа и искрено се надявам да прекарате една чудесна Нова година, изпълнена с щастие, вдъхновение и усмивки! Не знам дали това е последният пост за 2017. Все пак има още цели четири дни, но за всеки случай... 
Весело посрещане,
До скоро!

сряда, 20 декември 2017 г.

Blogmas Day 20: "Споделени тайни" на Колийн Хувър - ревю

  • Автор: Колийн Хувър
  • Издателство: Ибис
  •  Брой страници: 272
  • Оценка в Goodreads: 5/5
Хувър е от онези автори, които каквото и да издадат ще искам да прочета. Обожавам стила ѝ, емоционалността в думите ѝ и красивите истории, които създава. Има нещо, което те грабва още в самото начало, докосва те, обвива се нежно около сърцето ти и бавно се затяга. Обикваш героите, нямаш избор. Обикваш и историята. Но най-вече обикваш авторката, която е създала всичко това.

“Tell me something about yourself that no one else knows. Something I can keep for myself.”

"Споделени тайни" е емоционална, затрогваща и трагична, по един особено красив начин. Между страниците се крие историята на една невръстна любов, говори се за загубата, за силата да се бориш - за живот, за семейство, за мечти и любов. 

Обърн Рийд  се опитва да възстанови живота си от руините, в които се е превърнал, както и да преодолее болка,  белязала я завинаги. Тя е твърдо решена да се бори за най-важното, което има на този свят. А първата крачка е да си намери допълнителна работа.
Дали е съдба или случайност, точно тя се озовава пред ателието на млад потаен художник, имащ отчаяна нужда от помощ. Прозорците на ателието са покрити със стотици признания оставени от непознати, а художникът черпи вдъхновението си от тях.  Тайните, които хората са решили да споделят са разтърсващи, драматични, емоционални. Всички те ѝ напомнят за собственото ѝ минало и я карат да се чувства някак свързана с ателието. Точно затова Обърн влиза в сградата, и приема работата, пренебрегвайки притеснението, че току-що се запознала с Оуен Джентри, младият художник със зелените очи, криещ не по-малко тайни от самата нея.

От тук започва тяхното пътуване, което ще се окаже неочаквано и ще завърши с разкриването на дълго пазени тайни, които е време да изплуват и да променят живота им завинаги.

"Споделени тайни" е историята на двама разкъсани от живота младежи, опитващи се да живеят с това, което е останало и да градят разрушеното. Обърн и Оуен, твърде млади са преживели нещо изключително тежко, което в крайна сметка ги свързва завинаги. Защото те имат нещо общо - тъгата от миналото и по изгубеното. Това е една изключително емоционална история, каквито са и останалите на авторката. История, която оставя читателите в книгата дори, когато е затворена и последната страница. Защото темите, които разглежда не са ни чужди - истината, силата да отстояваш себе си, разкъсаните семейни връзки, зависимости и тормоз. Но освен за трудните, Хувър ни разказва и за красивите неща от живота - майчината обич, изкуството, вярата и куража да се бориш за себе си, за бъдещето си, за това, което обичаш. И че си струва. 

“I'm scared I'll never feel this again with anyone else," I whisper.
He squeezes my hands. "I'm scared you will.”

"Споделени тайни" е един по-различен романтичен роман. Силен, изключително емоционален, каквито са и всички на Колийн Хувър, които съм чела,  съдържащ в себе си горчивина, но и моменти на особена сладост. Това е роман, който те кара да живееш с героите, да изпитваш емоциите им, да страдаш с тях и да се надяваш, че съдбата все пак наистина съществува и ни дава това, от което се нуждаем.

Ако търсите затрогваща книга, тази е вашата. Ако искате да видите нещо нестандартно, това отново е вашата книга. Защото признанията из страниците ѝ са написани от реални хора, а няколко картини красят книгата, вдъхновени от историята. Просто една сладко-горчива красива книга. Прочетете я!

“There are people you meet that you get to know, and then there are people you meet that you already know.”

До утре!

П.П. - Много се надявам Ибис да продължат да издават книги на Колийн Хувър.

вторник, 19 декември 2017 г.

Blogmas Day 18&19: Вчера беше рожденният ми ден, простено ми е!

Вчера беше рожденният ми ден, простено ми е! Знам, че трябва да спра с извиненията за това, че пропускам постове, но вчерашното смятам, че е най-основателно. 
Вече официално не съм тинейджър, което обаче не ме прави и възрастен. Изключено е да приема, че минавам в тази графа, та аз все още се уча как да се грижа за себе си и често прибягвам към помощта на близките си колкото и да ми се иска да се справям сама.
Неделя беше адски скучен ден. Заедно със съкватирантката ми излязохме за около петнайсет минути, за да си вземем нещо не особено полезно за хапване и се прибрахме, като прекарахме следващите няколко часа в гледане на Елиза (някой друг обича ли този сериал?). После си стегнах багажа, и се помотвах, докато стана време да излезем. Посрещнах рождения си ден в бар в латино стил и приятна музика с няколко приятелки заедно с тортила чипс, бира и блъди мери. Последното опитах за пръв път и определено няма да бъде последен. Прибрахме се късно, а на следващия ден трябваше да се измъкна от леглото, да си взема не-малкото-багажче и да се отправя към автогарата. Добре, че имам страхотна приятелка и съквартирантка, която се смили и ме закара до там, защото куфара ми беше наистина тежък. Но така е, когато искаш да си отпразнуваш рожденния ден на две места, в един и същи ден. Очевидно вече съм си вкъщи и понеделник е отлетял, както и останалата част от годината и всичко вече е история. 
Ако трябва да съм честна не го чувствах като по-специален ден. Беше си ден като всеки друг, като изключим свещите и тортата. Не му отдавам толкова голямо значение, дори съквартирантката ми беше по-развълнувана. Това май не звучи много добре, затова може би е време да премина по-нататък...
Вчера по някое време започнах "Споделени тайни" на Колийн Хувър, една от покупките ми по случай книжния панаир, и вече я завърших. А с нея завърших и тазгодишното си предизвикателство в Goodreads. Мога само да ви кажа, че е също толкова добра, колкото и останалите и нейни книги. Нещо повече се надявам да ви споделя съвсем скоро. А относно предизвикателството, не веднъж съм казвала, че броя няма значение. Това не е някакво състезание, аз го поддържам, защото ми се иска в крайна сметка в края на годината да погледна черно на бяло колко книги съм прочела и какво е било мнението ми за тях. Тази година например имаше период от около два месеца, в които не прочетох нищо. Четете, когато и каквото искате, заради самото четене и емоциите. Не за надпреварата и чуждото мнение.
До утре.

неделя, 17 декември 2017 г.

Blogmas Day 17: December to-do list


Здравейте,
в днешния пост ще ви споделя моя списък с неща, които исках да направя през този декември и в частност свързани с Коледа. Не знам, дали Вие си правите подобни списъци, но аз си правя на най-различни теми като се започне от пазар и се стигне до любими песни, блог постове и цели.

Немския коледен базар в София.
През декември парка при Народния театър се превръща в магично място. Миналата година, когато за пръв път го посетих се влюбих в обстановката. Така, че тази година просто нямаше как да го пропусна. Кътче, в което духа на Коледа не е само на 25-ти, а през целият месец. 

Посещение на Jumbo.
Предполагам, разбирате, че просто няма начин по това време да не се направи поне едно ходене до Jumbo, където да се сдобием с няколко излишни нещица, допълнителни играчки, които да окачим на елхата и ненужна коледна украса, защото вече си имаме предостатъчно. Аз обаче смея да твърдя, че при последното ми ходене си купих само това, което си бях набелязала по списък и не взех нищо излишно.
Гледане на коледни филми.
Какво е декември без коледни филми. В един от предишните си постове ви споделих, кои са любимите ми коледни филми и как въпреки, че обикновено не съм от хората, които разпускат по този начин, то през този месец гледането им се превръща в едно от любимите ми занимания.

Приготвяне на коледни сладки.
От няколко години насам се занимавам с това през този сезон. Не правя сложни неща - вариации на курабийки, къпкейкове и кексове, но това е едно от любимите ми неща. Не пропускам да добавя канела и така цялата къща ухае на Коледа. В блага имам рецепта от миналата година за курабийки и от тази за кексчета.

Blogmas.
Това е процес на правене, очевидно. И мисля, че се справям сравнително добре. Не всеки ден успявам да пиша и не всеки ден е интересен и имам какво да ви споделя, но се опитвам.

Украсяване.
Тази точка се подразбира като се има предвид, че е декември, но както ви казах обичам да правя списъци. Както и да е, вкъщи вече всичко е украсено и окичено с коледни лампички.

Зимния книжен панаир в НДК.
Ами за тази точка мислех да отделя цял пост, но както виждате не се случи. Тази година отидох два пъти до НДК и си взех точно двете книжки, които си бях набелязала и нищо повече. Обичам обстановката там. Много приятно ми става, когато видя толкова хора на едно място, обвързани от едно нещо, а именно - книгите.


Посещение на театър.
Това беше едно от първите неща, които направих през месеца и много се радвам. Мисля, че и за него вече ви говорих в един от първите постове от тазгодишния Blogmas. Надявам се и януари да успея да отида. 

В този кратък списък, всъщност съм посочила все неща, които съм изпълнила. Има още няколко, но реших, че засега ще споделя с вас само отметнатото, а останалото ще оставя за по-нататък. 

До утре. 

събота, 16 декември 2017 г.

Blogmas Day 15&16: Чета повече, когaто съм болна

Здравейте,
Е, очевидно, предишните дни не ми е било
до снимки, затова и тази е от pinterest.



Още съм болна! И до известна степен това е причината вчера да нямаше пост. Вечерта ми беше адски зле и просто нямах сили да съчиня структурирано изречение, което да излезе изпод прътите ми. Направо се побърквам, когато ме прихване някой вирус. Не мога дори легнала да си намеря място. А когато настинката сполети човек като мен, който не може да прекара цял ден затворен и подсмърчащ в леглото е по-добре да не сте наблизо. Превръщам се в мрънкаща и отрицателно настроена личност, с която не бихте искали да си комуникирате. 
Днес като, че ли съм по-добре. И веднага се възползвах от това. Излязох към обяд, за да набавя някои довършителни елементи от списъка с подаръци (някои естествено се оказаха за мен :дд) и се разходих малко из центъра. Времето беше изключително меко и приятно за разходка, почти пролетно, въпреки мрачните облаци надвесили се над града. Тъкмо навреме когато се качих в автобуса към вкъщи започна леко да препръсква и успях да се прибера суха. Казвала ли съм ви колко мразя да нося чадър. Затова и почти винаги си ходя мокра. 
Вчера толкова не ме свърташе, че накрая взех, че започнах "Вестители" на Цвети Владимирова. Знам за книгата от доста време, следя развитието на поредицата, активността на Цвети, отзивите за "Проклятието на Воронина", но някак си все я избягвах мислейки си, че не е моята книга. Ами, оказа се, че много съм грешала. Започнах я вчера към пет и днес я завърших. При това я четох на лаптопа. И след това издирих в кои интернет книжарници има тираж, за да си я поръчам, а днес минах и през няколко физически, за да проверя дали някъде не е останало копие. Защото, разбирате ли, страшно много искам поредицата, обаче я искам цялата, а не само втората и третата! 
Както се разбира историята на Ксения многo ми се понрави и ужасно много искам да прочета и останалите две книги. А това, че поредицата е завършена хем ме улеснява, хем ме затруднява. Всичко се върти около тиража на първата книга. Та, съгласявам се с едно не малко разпространено твърдение, че книгата напомня на Академията. И заедно с това се различава изключително много. В това отношение мога да говоря обаче, когато прочета и останалите, защото чувам, че приликите са основно в първата книга. Факт е, че ми хареса стила на писане на Цвети Владимирова. Увлекателно, лековато, приятно и динамично. А динамичността за мен, като читател (а и не само), е от изключително значение. Обичам, когато няма прекалено уклончивост, увъртания, продължителни описания и излишно разтягане на локуми. В goodreads ѝ дадох 4/5 звезди, защото харесах героите, света, който е изградила Цвети макар, че искрено се надявам в следващите книги да ни е запознала малко повече с него, харесах и стила и на писане. Просто съм очарована и нещото, което ме спря да и дам максимална оценка е именно приликите с Академията и малката частица, която ни показа от света на Ксения. 


А Вие чели ли сте Проклятието на Воронина и какво е мнението ви?

До утре.

четвъртък, 14 декември 2017 г.

Blogmas Day 14: Влогъри по Коледа

Здравейте,
Обичате ли да гледате влогове? Аз обожавам. Любимо ми е да си се прибера, да знам, че нямам какво да правя и да си наваксам със стотиците клипове, които съм отбелязала за по-късно. Или пък сутрин, докато си пия кафето да слушам хора спечелели ли ме към аудиторията си. За това е и днешният пост. Ще ви споделя влогърите, които гледам с огромен интерес покрай Коледа тази година. Някои от тях правят Vlogmas, други - не, но чакам с нетърпение всеки следващ клип. Момичетата са супер позитивни, лъчезарни и с лекота успяват да ме заредят с настроение. А видеата на коледна тематика на Kalyn и Валери ми помагат да поддържам коледния си дух. Излъчват уют, споделят интересни неща, а и са изключително дейни, което ме стимулира и аз да се размърдам. Непременно погледнете инстаграм профилите на Валери, Kalyn, Ив и Антоанет (Това момиче веднага ме спечели с излъчването си, позитивизма, който носи и желанието да помогне на всеки, както може.).

















До утре!

сряда, 13 декември 2017 г.

Blogmas Day 13: Плановете се променят


Здравейте, 
Още веднъж си казвам няма смисъл от правене на планове. Седмицата ми го показва толкова красноречиво, че чак ми боде очите. И все се опитвам да се успокоя с това, че всичко се случва с причина; че трябва да гледам от положителната страна на нещата и да не се впрягам и като че ли през повечето време ми се получава. Ето дори сега, ситуациите, в които попадам не успяват да ми повлияят толкова колкото биха го направили преди половин година. Някак свикнах нещата около мен да се променят непрестанно, въпреки, че ми е трудно да премина през промяната. И не говоря само за ежедневието си, заради което всъщност се породиха тези мисли, а като цяло  за живота си.
В понеделник следобед още, докато се прибирах от лекции усетих, че нещо не е съвсем наред. По-късно разбрах, че съм хванала вирус, който буквално ме закова на леглото. В един момент се чувствам съвсем добре и след един час - едва си държа очите отворени. На следващия ден имах уговорка с една колежка да посетим книжния панаир, за която закъснях, защото трябваше да мина през аптеката. Засякохме се все пак, разгледахме набързо и се отправихме към лекции, които в последствие се оказа, че нямаме, но не са сметнали за нужно да ни съобщят. Както и да е, поне времето беше приятно, аз вече имах лекарства, с които да се погрижа за себе си така, че не си позволих да се натоваря с негативни мисли и просто си се отправих към вкъщи. 
 Отново, за да се възползвам от хубавото време, вече физически по-добре, се уговорих с една приятелка днес, преди лекции, да се видим. Намерихме си местенце в една пекарна в близост до Южния парк, закусихме, пихме кафе и си приказвахме. После се разходихме малко в парка и се отправихме към книжното пазарче на Славейков, за да видим дали пък нещо няма да ни хване окото. В последно време при мен сдобиването с нови книги се случва само след като като вече съм си набелязала определени заглавия. Съответно, аз с нищо новичко не се сдобих, а тя си взе две книжки, които аз и препоръчах. После всяка се насочихме към Софийски и се разделихме, за да отида на лекции. Днес трябваше да имам две, но се оказа, че лекцията ще е само една. Имах уговорка за след това, която се разпадна, но затова пък отидох до библиотеката, за да си набавя някои от материалите, които ще са ми нужни за изпитите. 
Така плановете постоянно се променят и всъщност не винаги е за лошо. На момента може да ни изглежда именно така, но в крайна сметка всичко се случва с причина! 
И вижте само какъв страхотен декемврийски изгрев имаше тази сутрин!
До утре.

вторник, 12 декември 2017 г.

Blogmas Day 12: Christmas movies

Здравейте, 
С настъпването на декември се опитвам да вкарам колкото може повече положителни емоции и коледен дух около себе си. Това е и единственото време, по което гледането на филми не ме отегчава и дори напротив, кара ме да се чувствам добре. Ето затова съм тук днес, за да ви покажа изготвения списък от коледни филми, които съм гледала, харесвам и ви препоръчвам и вие да погледнете, ако обичате тази част от празниците. Тук няма да видите "Сам вкъщи", "Елф" или "Договор за Дядо Коледа", защото всички сме ги гледали най-малко по веднъж. Мисля, обаче, че по нищо не отстъпват на гореспоменатите. Те са също толкова забавни, разпускащи, семейни и със коледен дъх.


 

 


Ще се видим утре!

понеделник, 11 декември 2017 г.

Blogmas Day 11: My December Playlist

Здравейте, 
Миналата година по това време ви споделих пост с любимите ми коледни песни, който може да видите тук. Затова тази година ще ви покажа песните, които по някакъв начин свързвам конкретно с този декември и ми напомнят на зимния сезон.

неделя, 10 декември 2017 г.

Blogmas Day 9&10


Окей, отново пропуснах ден от блогмас. Дано не ми става навик. Вчера се занимавах известно време с планирането на бъдещите постове и накрая какво се оказа, че ще пропусна дневния. Както и да е. Истината е и, че вчерашният ден не правих нищо особено интригуващо освен, че пекох коледни сладки. През другото време основно се размотавах из къщи, слушах музика и пих много чай. Така, че нищо не сте пропуснали, да знаете.
Днес от друга страна се занимавах с приготвянето на багажа си, тъй като към 14:30 отново се отправихме към София. Колкото и да харесвам столицата и цялата украса, точно този месец най-малко ми се иска да съм тук, но стискам зъби последна седмица и после ще се видим чак след нова година. Декември е време за уют. А уюта със сигурност не е стая в студентско общежитие и далеч от близките.  Пътуването насам (в момента пиша тези редове от леглото си в не толкова любимото си общежитие в иначе любимата ми София) беше приятно: имаше снежец, българска музика от 90-те, която ни кара да си спомняме детството и годините в училище и смях. Обожавам да се прибирам вечер към София. Гледката е един път (мога и друг не толкова цензуриран израз да използвам, какъвто използва едно от момчетата в колата, но не мисля, че е особено подходящо). Брутално красиво е просто и разбирате ли, затова си струва и пътуването в автобус и задръстванията и натъпканата до пръсване кола. Поне при мен е така. Знаете,ч е пейзажите са ми слабост и всички тези светлинки буквално ми стоплят сърцето. Направихме малка разходка из града, за да оставим останалите и после със съквартирантката ми минахме да направим седмичния пазар, след което се отправихме към нашия си блок. Не знам дали съм ви казвала какво премеждие си е да се добереш до стаята си с куфари и чанти. Такава комична гледка може да се срещне само в Студентски.
Добре, може би е време да ви кажа до утре понеже вече съм страшно изморена и може би го забелязвате по несвързаните ми приказни, но просто не ми се искаше да пропусна и днес. 
До утре.

петък, 8 декември 2017 г.

Blogmas Day 7 & 8: Още един дейли пост

Здравейте, 
Вчера нямаше пост и ако трябва да съм честна днес също за малко да няма, но си казах, че щом съм започнала това предизвикателство няма да се отказвам толкова лесно. Нормално е веднъж- два пъти да не успееш да смогнеш и времето да си изтече без да се усетиш. Важно е обаче да успееш да задържиш  мотивацията си.


 
Честит празник, студенти!
Сигурно се питате какво за бога правя на лаптопа в девет вечерта на студентския празник?! Ами, ето го отговора: Почивам си! Празнувах вчера или по-скоро посрещнах 8 декември. Затова днес пропускам цялата дандания като си релаксирам у дома, хапвам мандарини, направила съм си маска и светлинките правят коледни отблясъци около мен. И не мога да се оплача, никак даже. Вчера се прибрах заедно със съквартирантката ми (една от най-близките ми приятелки, май не съм го споменавала) и нейни колеги и вечерта излязохме на бар да пийнем някоя друга бира/ коктейл/ шот, имаше няколко игри на дартс, смях и трудно намиране на такси в кучия студ. 
По-рано през деня пък се бях разбрала с друга приятелка да се видим, понеже не можех да не отдам нужното на хубавото време. От тогава между впрочем е и снимката. Най-приказното местенце в целия град с най-красивата гледка, която за жалост аз не успях да уловя.
Днес от друга страна, след само три часа сън трябваше да се измъкна от леглото и да се отскоча до зъболекарката си, като дори не успях да пия кафе. Времето обаче отново беше прекрасно така, че не мога да се оплача. После и до училище отидох да се видя с бившата класна. И беше супер странно. Не съм влизала в гимназията от около година и днес си ходя по коридорите, чувам шумовете, прехвърлям спомени и забелязвам и най-малката промяна. Я виж ти, тук има пейка, там пък кошчетата за боклук са сменени, а бившата ми класна стая е обърната на обратно, в различен цвят и изглежда някак по-малка. И си мисля колко хубаво ми е било по тези оранжеви коридори и как ми се иска отново да стъпвам по тях и да слушам глъчката от учениците наоколо. Но и в същото време осъзнавам, че моето място вече не е там и е някак неестествено към този момент и като човека, който съм сега да се мотая из тези стаи. И става още по-странно и носталгично.
Сега обаче мисля да приключвам...
До утре!

сряда, 6 декември 2017 г.

Blogmas 6: Daily

Здравейте,
Първо честит имен ден на всички празнуващи!

Започвам с това, че май съм забравила как се води блог. Трябва да призная, че ми е трудно да пиша, да си събирам мислите и изпод пръстите ми да излезе нещо прилично. Опитвам се, както се и вижда от предишните дни, но нещо не е съвсем наред, нещо ми липсва и се опитвам да го открия. А правенето на дейли пост пък съвсем ми е чуждо. Помня, че едни от първите ми постове бяха на подобна тематика и бях доста многословна (мисля, че вече не можете да ги видите). Но сега сякаш филтрирам повече информацията, която споделям. Не съм сигурна какво би ви било интересно да четете, все пак в момента ежедневието ми не е чак толкова вълнуващо. Основно ходя на университет, пия кафе и се разхождам из центъра.

Снощи си легнах късно, което доведе до това сутринта изобщо да не ми се иска да напускам топлите си завивки. Времето също беше на моя страна - едно такова мрачно, приспивно, студено, зимно утро. Днес една  от най-близките ми приятелки обаче има празник, затова бързо скокнах да се приготвя за срещата, която си бяхме уговорили. И познайте, понеже и двете сме от обяд на лекции се разбрахме за 09:15 и да ходим да закусваме някъде. Хванахме си автобуса и се насочихме към центъра. Избрахме си Jimmy's, което е близо до СУ и страшно много харесвам. Не бях ходила там от няколко месеца и си припомних, колко приятна ми е обстановката. А сладоледа е страхотен! Взехме си по порция гофрети със сладолед ( какво здравословна закуска, нали?!) и кафе и си приказвахме. Персонала наоколо украсяваше за Коледа, отсреща през Докторската градина преминават бързащи, здраво увили се хора, заради студа, а ние вътре си говорим за книгите, които ще си вземем от панаира следващата седмица, за университета, за приближаващите празници... 
После се разходихме из Заимов и се разделихме, всяка към лекциите си... Не съм ви споделяла нищо за лекциите си тази година, а той семестъра почти си мина. Трябва да призная, че повечето наистина са ми интересни и ходя с удоволствие в повечето случаи. Както и да е, за това може би ще ви разкажа малко повече друг път. 
Към четири приключих и се насочих обратно към вкъщи, минах да си взема нещо за хапване и ето ме от няколко часа съм се кротнала на леглото и грам не ми се мърда. 
Май това ще е за днес, 
до утре!

вторник, 5 декември 2017 г.

Blogmas 5: Christmas Inspiration

Здравейте приятели,
Днес съм тук, за да пръсна малко коледен дух из блога с вдъхновение от Pinterest. От около месец редовно си разглеждам коледни и зимни снимки там, като тук съм подбрала тези, които са едни от любимите ми. 
Заедно с това искам да ви попитам какво е Коледа за Вас? За мен е чисто и просто уют. Време, в което си позволявам да не правя нищо и просто да се наслаждавам на момента. Това не е особено привично за мен и ако следите блога от известно време трябва да го знаете. Обичам да съм ангажирана, да прескачам от едно място на друго. Просто не ме свърта на едно място. И по този повод тази сутрин една от съквартирантките ми, тъкмо разбуждайки се, ме попита на къде съм тръгнала пак, нали имам лекции  чак от два. Всъщност днес имах причина да изляза по-рано е и тя е, че време за коледни подаръци. Така де, малко сняг няма да ме барикадира вкъщи. Вие започнахте ли вече? След това се срещнах с колежка и преди лекции си намерихме едно топло кафене на Графа за чаша виенско кафе. Ние сме вътре, говорим си, усмихваме се сред коледната украса, а навън прехвърчат заблудени снежинки и е просто магия. Преди няколко години не оценявах атмосферата, която се появява през декември. Но вече не е така. Декември е топла прегръдка. Чашата кафе, която претопляш до обяд, защото забравяш за нея. Играта на пламъка. Последният лист от календара. Спомени от последните единайсет месеца. Най-топлият и най-студеният месец. Очакване. Блясък в очите, по улиците. Усмивки и зачервени бузки. Танц на снежинки. Декември е вкъщи.

понеделник, 4 декември 2017 г.

Blogmas 4: Мъфини

Здравейте приятели, 
Днес е ден за печене или поне в последствие се оказа такъв. Вече съм ви споменавала, че обичам да готвя (или поне да се опитвам). Не твърдя, че съм добра в това, но в повечето случаи резултатът е приличен и вкусен. А самият процес ми действа релаксиращо и приятно, та когато имам възможност използвам кухнята. Днес, в момент на отегчителност, реших да се поразровя и хладилника и шкафовете в кухнята и да спретна нещо със наличностите от тях. Така се родиха и шоколадовите мъфини с боровинково сладко и орехи, които туко що сложих във фурната. Ще ви пакажа крайният резултат. Обещавам! 
Ето я и бързата рецепта, като стойностите са ориентировъчни, защото най-често правя нещата на око:
  • ок. 140 гр. разтопено масло 
  • ок. 200гр. захар
  • 3бр. яйца
  • ок. 200 гр. кисело мляко
  • 3-4 с.л. прясно мляко
  • ок. 300 гр. брашно
  •  ок. 40 гр. какао
  • бакпулвер
  • ванилов екстракт
  • сладко от боровинки
  • натрошени орехи
 Не мисля, че е кой знае колко сложно да се приготвят мъфини, но все пак ще дам някои указания. Първо смесвате захарта и маслото, прибавяте към тях яйцата, киселото и прясното мляко. Разбърквате добре и постепенно прибавяте останалите сухи съставки и ванилията. Последно добавяте и орехите и сместа е готова за разпределяне по формичките. Пълните 2/3-ти от тях слагате малко сладко и го покривате с още малко от сместа. Печете в предварително загрята на 160 градуса, фурна. Проверявате дали са готови като ги пронизвате с клечка, която при ваденето трябва да се отдели лесно.
И сме готови! 
До скоро

неделя, 3 декември 2017 г.

Blogmas 3: Movies & Books


Здравейте приятели,
Вчера най-накрая успях да изгледам последните два епизода от втория сезон на The Shannara Chronicles и трябва да призная, че не бяха никак зле. Последната серия завърши с обещание за нов сезон и много се надявам той наистина да се заснеме. Ако още не сте гледали последния епизод не четете следващото изречение...Има нещо обаче, което малко не дразни и то е, че избиват главните герои и на тяхно място поставят други. Като цяло харесвам сериала и ви препоръчвам да го погледнете, ако харесвате фентъзи жанра. Сюжетната линия върви динамично, без прекалено драма и любов макар да присъстват, не те са в основата на всичко. Харесвам актьорския състав и играта, а и самата история, също. Това ме подсеща, че всъщност сериала е по книгите на Тери Брукс, които съвсем скоро ще погледна.
Като цяло вчерашният ден беше за завършване на разни неща, както се и случи с  "Розата и камата" на Рене Анхие. Няма да и правя ревю, затова ще си кажа мнението тук. Признавам, че чаках книгата доста време и това до някаква степен завиши очакванията ми за нея, които в последствие се оказаха не дотам оправдани. Спокойно мога да заявя, че 2/3 от книгата не бяха така завладяващия дух и емоции, колкото се бях надявала и по спомен открих сред страниците на "Гневът и зората". Имах чувството, че през това време почти нищо не става, с изключение на това, че Шахризад уж тайно се измъква от лагера няколко пъти посред нощ, но накрая се оказва, че и това всъщност не е толкова тайно. Интересни ми бяха срещите ѝ по време на тези измъквания, обаче. Оказах се доста по заинтригувана от сестра ѝ, Ирса и Рахим, приятелят на Тарик и наистина се надявах да разбера малко повече за тях. Последната третина от историята обаче ми даде точно това, което исках и само заради това и дадох 4, а не по-малко звезди в goodreads. Имаше емоции, динамика, стратегия. Просто имаше развитие и това е, което търсех през цялото време. Не мога да кажа, че краят беше особено неочакван, но въпреки това смятам, че беше съвсем удовлетворяващ. Все пак по мое мнение беше една идея по-слаба от първата книга.
Сега съм в чуденка, кое да е следващото заглавие, към което да посегна!
Благодаря ви и до утре!

събота, 2 декември 2017 г.

Blogmas 2: Get to know this blogger better

Здравейте, 
Във втория ден от Blogmas искам да споделя с Вас още една малка част от себе си, а именно още няколко факта за мен, които може би не знаете. Не отдавна Ева от Stormy Garden  направи този таг и ми се прииска аз също да го направя така, че here we go...


10 факта за мен
Не обичам, когато ме наричат с цялото ми име. Имам чувството, че ми се карат или просто ми звучи неодобрително.
Затова пък близките ми се обръщат към мен с Гуги, Гуго, Джи и Гери, като първите две от изброените също не са ми сред любимите...
Смятам се за относително организиран и подреден човек, което значи, че ако съм в неведение започвам да се изнервям.
Проверявам пощата си няколко пъти на ден. На повечето хора, които не са я отваряли с месеци може да им звучи малко налудничаво, но съм си такава.
Като типичен стрелец съм изключително непостоянна и бързо се отегчавам.
Никога не съм се боядисвала/къносвала/правила кичури, въпреки, че няколко пъти съм го обмисляла.
Предпочитам, когато подарявам подарък на някого, човекът да прочете посланието към него, когато е сам. Същото се отнася и когато аз получавам. Някак го приемам по-лично. 
Не обичам да говоря за себе си, така че този пост ми е малко труден за писане.
Обичам обаче да изслушвам хората, добър слушател съм и ако мога помагам със съвет.
Не гледам много филми, но реша ли да го направя обичам да са динамични - екшъни, криминални... и с танци..

Опиши един от страховете си
Страх ме е от неизвестното и от това дали ще открия моето си нещо, което да ме прави щастлива.

Пет неща, които би казала на 16-годишното си Аз, ако можеше
Училището не е всичко. Когато излезеш от там, на никой не му пука на колко си или колко си имал на теста по физика в 9 клас.
Наслаждавай се на всеки един момент в гимназията, защото много ще ти липсва тази атмосфера.
Бъди по-смела и решителна. Заявявай това, което искаш и се бори за него.
Не се отказвай преди още да започнала.
Насочи силите си в това, което наистина ти харесва. Старай се. Пробвай нови неща и открий своите сред тях.

Пет неща, които те правят истински щастлива сега
Лампичките, които осветяват стаята. Толкова е магично.
Коледната чаша, която си взех съвсем наскоро и напитката вътре.
Декември. Сериозно, никога не съм си мислила, че някога ще обикна сезона, в който съм родена. Но ми доставя такъв невъобразим уют и щастие.
Няколко песни, за които ще разберете по-нататък.
 
Кое е най-трудното нещо, което някога си преживявала?
Преди година и половина трябваше да преведа в действие последствията, които водят началото си от едно от най-важните решения в живота ми. И едновременно периода от тогава до сега е и най-хубавият и най-плашещият за мен. Преместването ми, в София се оказа най-трудното нещо, до този момент, което бях правила. Шока от новото място, в комбинация с това, че нито университета, нито специалността, нито хората се оказаха това, което очаквах дори ме наведоха на мисли дали е съм сгрешила. Дали не трябва да се откажа, но... Всичко с причина, нали така... Трябва да търсим позитивното в цялата картина, колкото и малко да е то.

Каква е мечтаната ти работа и защо? 
Не знам! И до скоро това ме плашеше... Добре де, още ме плаши, но след няколко дни ще навърша двайсет. Все още ми е позволено да съм объркана в това да не съм сигурна какво искам да правя до края на живота си, нали? Знам само, че не искам още щом отворя очи сутрин да си мисля как не искам да ставам от леглото, защото трябва да ходя на работа. Искам да правя нещо, което да ме удовлетворява, да ми носи удоволствие и да ме обогатява.

Ако можеше да бъдеш животно, какво щеше да си и защо? 
Вълк. Защо обаче ще запазя за себе си.
 
Кое е нещото, в което ти се иска да беше по-добра?
В първоначалния контакт с нови хора и в презентирането пред публика. И при двете преживявам адски стрес. Трудно ми е да се отпусна и да бъда себе си. 
 
Ако можеше да имаш една супер сила, каква щеше да бъде тя и какво би направила с нея първо?
Знаете ли, съвсем наскоро си  говорихме затова с две приятелки... От малка винаги съм искала да мога да чета мисли. Иска ми се да знам какво мислят хората наистина, не да се нагаждат спрямо ситуацията или как им е най-изгодно. 

Топ пет хобита
да изследвам нови, непознати и вече познати места
да пия хубаво капучино в малко кафене/пекарна
писането в блога
четенето 
да готвя (доколкото мога)
 
Коя популярна представа хората възприемат погрешно?
Стремежа към богатство и власт носи щастие и удовлетворение. Има доста примери как това не е така, но често сме склонни да извръщаме поглед, заслепени от собствения си стремеж.

Кое е нещото, което хората възприемат най-грешно за теб?
Че съм твърде неемоционална. Всъщност е точно обратното - доста съм емоционална, просто обикновено не го показвам пред хорат
а.

петък, 1 декември 2017 г.

Blogmas: Ден първи



Здравейте приятели, 
Декември е! И всъщност е време да ви разкрия нещо, което си мисля от известно време, а то е, че и тази година мисля да направя Blogmas. Това решение взех поради няколко причини едната, от които е, че искам да върна живота на това местенце. Както сте забелязали от известно време поради една или друга причина блога остава на заден план и ми се иска чрез тези ежедневни постове да върна блога към живот, да дам воля на вдъхновението си, да стимулирам творчеството и любовта към писането!
Така, че официално слагам началото на Blogmas и в този блог! 

Прикачената снимка е от едно от любимите ми местенца напоследък. Вчера заедно с една от колежките ми отново отидохме там преди лекции. Поговорихме си по женски, пихме капучино и се почерпихме със страхотните кроасани с шоколад, които се предлагат. Обожавам малки, кокетни заведения като цяло и тази пекарна е точна такава.   

Имате ли някакви планове за месеца и зимата като цяло? Аз съм си изготвила цял списък, който може би ще споделя в бъдещи постове. Едно от нещата в него беше да отида на театър поне веднъж този сезон. И това се случи именно вчера. Страхотен начин да завършиш месеца. Имах билет за постановката "Две големи американски комедии" - Олд Сейбрук и Последният страстен любовник в Театър София, който до сега не бях посещавала. Така, че вчера към шест си тръгнах от университета, срещнах се със съквартирантките си и заедно се насочихме към парка Заимов. Трябва да призная, че имах известни резерви дали ще ми допадне, но останах впечатлена и определено в приповдигнато настроение. Видях в програмата, че през декември също ще се играе, така че ви препоръчвам да отидете, ако искате да се посмеете малко.

Как сте вие? Моля всеки, който има блог и е решил да прави Blogmas да ми остави линкче в коментарите. Имам голямо желание да следя подобни постове.
Благодаря ви и до скоро!

вторник, 21 ноември 2017 г.

Daily: Все още съм тук

 Едно от любимите ми места напоследък...                                      снимка: Заглавията на София
Здравейте приятели,
Мина доста време, нали? Май имах нужда от това. Да събера мислите си. Да си дам почивка за известно време. Да намеря себе си и вдъхновението си. Желанието да се завърна тук! Понякога воденето на блог се оказва прекалено натоварващо и това могат да го усетят само хората, които се занимават с подобна дейност. В повечето случаи дадено нещо ни изглежда лесно отстрани, но когато човек се захване с него се оказва, че не е точно така. Все още не съм се отказала и много ми се иска това да си остане така, но да видим... Нищо не е константно, всичко подлежи на промяна.

Как сте Вие? Аз съм си вкъщи за няколко дни - при семейството си, при близките... и при леглото ми... Навън вали, чувам как капчиците се удрят по асфалта, аз съм вътре сгушена в топлите завивки, лампичките светят покрай мен, а на бюрото отсреща играе пламъчето на свещ, от която се носи аромат на карамел и захар.... Вече ме е обхванала коледната вълна. Не точно онази еуфоричност, в която да ми се иска да посипя къщата с коледни играчки, да украсявам елхи и да се наливам с горещ шоколад, но емоцията тук. Не, че не си закачих вече коледните лампички над леглото, но засега е само това. Гледат ми се коледни филми, пекат ми се сладкиши, разхожда ми се из украсения град, който се превръща в малка приказка, слушат ми се коледни песни и търся онзи уют, който само месец декември може да донесе. 
Отделям време на стотиците клипчета в youtube, които съм добавила в плейлиста за по-късно, както и на The Shannara Chronicles, за който разбрах съвсем скоро и съвсем случайно, че има втори сезон. И да си призная честно, не знам какво мисля за него. Хем ми е хубаво, че направиха продължение, но и не съм съвсем доволна. Все пак успя да ми задържи интереса, което си е похвално, защото за последните две години съм гледала Teen wolf, Хавай 5-0 и повторения на F.r.i.e.nd.s. с интерес, а не просто за фон. Вие гледате ли сериала и какво е мнението ви за него? 



Мисля, планирам, премислям и си поставям цели, които не знам дали скоро ще изпълня... Общо взето това правя последните дни, като включим и няколкото срещи с приятели. Бях ви обещала, че ще видите снимки от последните ми пътувания, както и месечни любимци... Е не знам дали това ще се случи! Ще видим...
До скоро

неделя, 5 ноември 2017 г.

To Read List

Здравейте, 
Остават по-малко от два месеца до края на годината, а аз си съставям ориентировъчен списък с книгите, които искам да прочета до тогава. Казвам ориентировъчен, защото знаете как е със списъците и плановете - често се променят. Всъщност този пост е и един вид нови книжни покупки, защото повечето заглавия са именно такива.  А какво искате да прочетете Вие, преди да свърши 2017 година?

  • "Чест" на Джей Кроуновър
    Това е книгата, която чета в момента. Още едно от онези междинни, ненатоварващи четива, които четеш заради самото четене. Не очакваш много от сюжета и точно това е приятното. Анотация: тук.
  • "Любов под прикритие" на Джули Джеймс
    С нея се сдобих, топла-топла от печатницата. Това беше една от книгите, с които се сдобих покрай последното намаление на ozone.bg. Щом видях, че става дума за ФБР, веднага я добавих в кошницата. Силно се надявам да оправдае очакванията ми, макар и да имам известни резерви по отношение на автора.

  • "Розата и камата" на Рене Анхие
    Тази книга чакам от около година и отново незабавно се сдобих с нея малко след излизането ѝ. Нямам търпение отново да се срещна с Шази и Хадид и да разбера края на историята им. А корицата отново е просто прекрасна.
  • "Girl online: Във фокуса на обектива" на Зоуи Съг
    Това беше спонтанна покупка, заедно с останалите от озон. Случайно видях, че е излязла още една част от книгите на Зоуи Съг и от подбуди присъщи на книголюбителите, просто исках да си допълня колекцията, а и съм любопитна, дали ще ми допадне повече от предишната.

  • "Човекът сянка" на Коуди Макфейдън
    Беше в последния списък, който направих, но виждате, че отново е тук. Мисля, че книгите си идват с момента, а на тази още не и е дошло времето. Въпреки това смятам, че ще ми бъде интересна и имам големи очаквания към нея.
  • "Софийски магьосници" на Мартин Колев
    Тази книга е една не толкова скорошна покупка, но както и при горната мисля, че още не и е дошъл момента. Бях заинтригувана от заглавието и обещанието за интересно фентъзи, развиващо се на територията на страната, но да видим.

  • "Кукувица кука" на Георги Божинов
    Това е сборник с разкази, за който съм чувала само хубави думи. Аз обаче имам проблем и съм забила някъде по средата от лятото насам. И преди съм споменавала, че не се разбирам много с разказите, винаги ми вървят страшно бавно. Но не съм се отказала и дори има няколко в този сборник, които доста харесвам.
  • "101 отбивки" и "101 нови отбивки" на Иван Михалев и Елина Цанкова
    И последните две четива, но не на последно място са тези две красотички, създадени по-скоро да подразнят любопитството на пътешествениците по душа, да обиколят местата из страната, които все още не са. Попрехвърляла съм ги няколко пъти и мога да кажа, че снимките са прекрасни, а информацията поднесена достъпно и интересно.
Цифром и словом, девет книги! Да видим дали ще се справя. Пожелайте ми успех и не забравяйте - четенето е за удоволствие, не за гонене на бройки!

Благодаря, че ме четете и до скоро!

петък, 3 ноември 2017 г.

Прочетено през септември и октомври

Здравейте, 
Днес ще ви говоря за книгите, които прочетох през последните два месеца. Трябва обаче да призная, че не са никак много - само три. Две от тях бяха от списъка с книги, които исках да прочета през есента, така че все пак е нещо.


  • "Girl code" на Кара Алвил Лейба (goodreads: 3/5) беше особена книга, която ми отне страшно много време. Четох я доста бавно, което отделям на това, че не всичко от написаното ми беше интересно. Някои части откровено ми бяха леко скучни, но за това пък и някои ме увличаха до степен да забравя, че се намирам в автобуса, например. Интересно е и оформлението ѝ - съставена е от съвети, интервюта с успели жени и места, които самия читател да попълни и да се замисли над прочетеното. В последно време книги на подобна тематика ме грабват и със сигурност бих посегнала и на друга подобна. 

  • "Ветровещ" на Сюзан Денърд (goodreads: 4,5/5), също четох доста бавно, но тук просто нямах нужното време. Книгата е интересна, колкото и предшественицата си, но ако трябва да съм честна, се надявах да има нещо повече. Действието отново е супер динамично, повечето от героите лично на мен са ми интересни, особено двата главни мъжки персонажа. Тук героите се откъсват от познатото, от близките си и до един се сблъскват с несигурност и препятствия, трябва да се борят и да намерят силата, която не знаят, че притежават. Някак всички преминават през едно и също, по различен начин и откриват една друга част от себе си.
 
  • "Хулиган 57" на Пенелъпи Дъглас (goodreads: 3/5) е последната книга, която прочетох за тези два месеца. Тя е от онези разпускащи четива, в които просто се впускаш и забравяш за малко ежедневието. Не се впрягаш особено в сюжета - историята на популярното момиче, което всъщност е нещастно, лошото момче с мрачно минало, последната им година в гимназията и пътя им един към друг. Забавни моменти, тинейджърски драми и любовна история.

Това беше от мен за днес, приятели.
До скоро и благодаря, че продължавате да ме четете!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...