петък, 30 декември 2016 г.

Моята 2016

Минавайки през всички тези снимки ме връхлитат толкова спомени. Толкова бързо мина и тази година и всичко изглежда ужасно близко и едновременно с това далеч. Имах доста различни очаквания... Не, всъщност имах доста неконкретизирани очаквания. Истината е, че и сама не знаех какво искам. Действах някак по инерция, неосъзнато и се хвърлих в дълбоките води. Ако някой в началото на годината ми беше описал живота ми в момента щях да му се изсмея в лицето, да се обърна и да си тръгна. Но някак си вътрешно, силно се надявам да съм взела правилното решение.

Все едно вчера ходих за пръв път от години до София, тотално откачила заради изпити, балообразуване и критерии, а беше началото на юни. Сякаш не съм прекарала лятото си започвайки първата си работа и последвалите вечери споделени с приятелки на по коктейл в топлата вечер. Вечери съпътствани с разкази как е минал деня. Сякаш само съм мигнала и лятото е изчезнало. Сякаш вчера започнах първата си седмица в университета, а онзи ден заминах за Ахтопол.


Пролетта беше краят на един етап, лятото беше отдаване на спомените, есента беше новото начало, а зимата, зимата е промяната. Това беше моята година. Година на страх. На преодоляване. Звънък смях. Промяна. Шансове. Предизвикателства. Хубави книги. Посетени места. Споделени моменти. Щастие.


Няколко неща, които научих тази година:
  • Най-важното, което научих тази година е, че плановете се провалят, колкото и да си организиран. Ако е писано дадено нещо да се случи или обратното - да не се, то ще си стане, колкото и да си блъскаш главата. 
  • Научих, че хората се забравят, ако не се виждат често. И ако това се случи, ако някой реши, че щом подобно отношение е окей, значи съдбата си знае работата и е разделила пътищата ви с причина. 
  • Научих, че дългосрочните планове не са си работа. В последните три месеца не мога да си позволя да си правя планове дори за края на седмицата, какво остава за следващия сезон. Все още ми е трудно да свикна с това, защото съм доста организиран човек и до скоро можех да си правя планове за месеци напред и да ми доставя удоволствие, но сега по-скоро се тормозя, когато нещо се провали.
  • Винаги съм твърдяла, че положителното върви ръка за ръка с отрицателното в живота. Трябва да има баланс, за да можеш да оцениш хубавите неща, които ти се случват. Тази година затвърдих повече това си мнение, благодарение на това, което ми беше подготвила 2016-та. 
  •  Не е важно количеството, а качеството. Във всяко едно отношение.  
  • Непознатото винаги е плашещо, но не винаги е толкова лошо, колкото изглежда в началото.
И всъщност съм напълно окей с всичко гореизброено. Такъв е живота. Плановете и хората се променят, както сезоните и с това трябва да се свиква.


И както миналата година, така и тази реших да споделя с вас какво изпълних от онзи списък, направен някъде в края на 2014-та - 50 неща, които искам да направя.
  •  Пътешествие с приятели.
    Ахтопол... И десетките кратки пътувания, просто ей така.
  •  Да седна на тревата в парка и да чета/говоря с приятелите си.
    За кратко, но пък много приятно. И надявам се, ще бъде повторено.
  • Да опитам напитка от Старбъкс.
    Сега... Смешно-несмешно, до тази година не бях вкусвала напитка от Starbucks. И ако трябва да съм честна, предпочитам си Коста. Много повече.
  •  Да чета повече български автори.
    Тази година обърнах повече внимание на българските съвременни автори и съм много доволна от този факт. Българската литература определено ме впечатли и се надявам през идната година да продължава.
  • Да живея със съквартирантка.
    Цели две, дори. Ами какво да ви кажа... Сблъсък на характери и различни виждания; това, че трябва да се съобразяваш с някой друг; почти невъзможния лукс да имаш моменти, в които да си сам и да мислиш на спокойствие, липсата на лично пространство... Свиква се обаче, още повече, че моите съквартирантки са слънчица, поне до момента.
  •  Да засея дърво.
    За завършването ни, класа ми и класната, решихме да засеем дръвче в един от парковете в града ни. Вярно, че не е индивидуално направено, но... Всъщност, не знам дали дръвчето е още там и дали някой случайно не го е изкоренил. Може би трябва да мина и да видя. 

Това беше моята година. 2016-та, годината на първите неща.



За малко да забравя! Искам да ви споделя и песента, която беше навсякъде с мен през 2016. По случайност, винаги я пускаха някъде около мен. Дали, за да оправи настроението в даден момент, за да предизвика усмивка и искри в погледа, да ми припомни пътешествия и какво ли още не. Определено тази песен беше част от моята година!


 Още няколко песни, които спокойно мога да кажа, че съпътстваха годината ми са Closer на Halsey & The Chainsmokers и Mercy на Shawn Mendes.

Пожелавам ви много вдъхновение и причини за усмивки през 2017-та.  
Весело посрещане! 

сряда, 28 декември 2016 г.

Книгите на 2016

Здравейте,
Още една година измина и е време за равносметки. Днес ще ви представя годината си в книги и ще споделя тези, които са ми грабнали най-много вниманието и са ми станали най-близки на сърцето през нея. През 2016-та прочетох 40 книги, което значи, че не съм се справила много добре с предизвикателството, което си поставих в началото на годината. Не това е важното обаче, защото няма значение колко са книгите, а дали са били добри. А моите определено бяха такива. Годината ми беше изпълнена със страхотни четива и подготовката на този пост ме затрудни.  Книгите не са подредени по някакъв специален ред...
   
  • "Неизчезваща" на Алекс Бракен
    Започвам с втората книга от поредицата "Тъмна дарба", а именно - "Неизчезваща". Харесвам я, защото тук героите вече са претърпели известно развитие и ми допада повече от първата, затова споменавам конкретно нея, но и двете са страхотни (още не съм прочела последната). Ако сте фенове на антиутопиите, силното женско присъствие, идеята приятелите ти да бъдат и твое семейство, както и хумора - това е вашата поредица. Между страниците се намира изобилие от забавни случки, сарказъм и приключения. Освен тях обаче има и доста мрачни елементи като психическо насилие и тъга.
    Ревю тук.
  • "Двор от мъгла и ярост" на Сара Дж. МаасОще една поредица, при която харесвам повече продължението е "Двор от рози и бодли". Когато я приключих първата си казах, че харесвам повече друга поредица на авторката - "Стъкленият трон", и тази не ме грабна толкова. "Двор от мъгла и ярост" обаче направо ме разби. Направи очакванията ми на пух и прах и в момента тръпна в очакване на следващата книга. Много динамична и емоционално наситена. Героите са много интригуващи и мистериозни до един със силен характер. Свят, в който атмосферата е напрегната и малко мрачна, често караща те да изтръпваш. А обратите, които изскачат измежду страниците, направо ти взимат дъха.




  • "Кралица на сенките" на Сара Дж. Маас
    Обожавам цялата поредица "Стъкления трон" на Сара Джей Маас и винаги съм твърдяла, че всяка една книга от поредицата надгражда предишната. Затова и тазгодишния ми любимец е "Кралицата на сенките". Разбулване на тайни и развиващи се изключително силни емоционални връзки между героите. Силен главен женски персонаж, ритащ задници навред и все пак запазил женственото в себе си.
    Ревю тук.
  • "Перфектната химия" на Симон Елкелес
    Книгата на Симон Елкелес е началото на поредица за тримата братя Фуентес. Много сладка и завладяваща книжка, която се чете на един дъх. Би задоволила всеки, който търси малко тинейджърски трепети и романтика. Книгата грабва с това, че героите са несъвършени. Имат своите недостатъци, които ги приближават максимално много до реалността и карат читателя да ги чувства близки. Разказва за нещата от живота, които се случват ежедневно, но все пак успява да бъде непринудена и завладяваща.
    Ревю тук.
  • "Гневът и зората" на Рене Анхие
    Книга, която пренася читателя в приказния свят на Ориента. Пясъци, пустини, джинове и среднощни приказки. Описвана като версия на 1001 нощ, но според мен няма много прилика между двете освен, че главната героиня Шази е също толкова сладкодумна, колкото Шехерезада. Особено завладяващи в книгата са мотивите внесени от арабския свят и усещането, което оставят в читателя, а именно, че и той се пренася някъде сред пясъците на пустинята и мраморни дворци. Мен "Гневът и зората" ме спечели точно с това, защото не съм чела много книги, които да имат подобни елементи в себе си.

    Ревю тук.
  • "Лейди полунощ" на Касандра Клеър
    За мен тази книга беше по-добра от поредицата "Реликвите на Смъртните". Смятам, че с всяка следваща книга стилът на авторката се подобрява и надгражда, и тук спокойно мога да кажа, че ми харесва без нито едно -но или -обаче. Друго, което ми харесва е колко несъвършени са героите, защото те са... доста. Направиха много грешки и тук, както и по-горе споменах, това ги прави малко по-реалистични. И все пак не липсва и света на сенките, с който така сме свикнали и обичаме, та почитателите му, които още не са се запознали с "Лейди полунощ" няма да останат разочаровани, ако го направят.
    Ревю тук.
  • "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров
    Не малко пъти съм ви говорила за тази книга и колко много ми влияе. Книгата е груба и брутална, на места с вулгарен език, неподсладена. Поднесена е в суров вид и точно затова е толкова добре. Книга за съсипани животи и страдание, за прекършени хора и обезлюдени домове. Книга, с която хората да се отърсят от рамките и да погледнат отвъд тях.
    Ревю тук.
  • "Грозна любов" на Колийн Хувър
    Книга, която те кара да чувстваш. Книга, която те съсипва с всяка следваща прелистена страница, защото листите са изпълнени със страдание и нежност. Наистина страшно емоционална книга, както и останалите на авторката, които съм чела до момента. Емоции, емоции и пак емоции. Ако обичате книги, които преливат от чувства, Колийн Хувър е вашият човек. Не случайно няколко пъти съм споменавала, че тази книга е попадение за годината ми.
    Не знам защо, но през цялото време си мислех, че имам ревю на тази книга и сега, когато слагам линкове и го търся половин час, се оказва, че просто съм имала намерението да направя, но всъщност нямам... Просто нямам думи за себе си. Непременно прочетете!



  • "Щъркелите и планината на Мирослав Пенков
    Вярно е, че доста дълго четох тази книга, но не беше причината в нея. Намирам я за много добра и силно я препоръчвам на всички. Отрезвяваща и завладяваща, будеща интереса и задържаща го до последната страница. История за преоткриването, за погребаните тайни и забравеното минало, за приказните митове и легенди, връщащи ни в миналото.
    Ревю тук.
  • "Никога достатъчни" на Симона Стоева
    Съвсем наскоро говорих за тази книга, но и тук ще спомена, че ми хареса. Героите ми бяха изключително интересни, някои забавни, други лутащи се между минало и настояще. Книга, будеща усмивки и надежди и напомняща за онези малки радости в живота, които понякога имаме склонност да пренебрегваме.
    Ревю тук.
  • "Кръвни връзки" на Ришел Мийд
    Поредицата е прекрасна и аз лично я харесвам повече от Академията. Историята и героите ми допадат повече, но иначе света е също толкова запленяващ и интересен Не съм я завършила цялата, но нямам никакво съмнение, че е невероятна.

    И така това беше моята книжна 2016-та, а за все повече наближаващата 2017-та се надявам да имам поне още толкова любими книги.

П. П. -Нямате си и на представа колко проблеми ми създаде този пост. Blogger ми се подиграва и не ми позволява да си форматирам текста от два часа...
П.П.2 - Не мога да повярвам колко ужасно дълъг се получи този пост... Благодаря на всеки, който успее да стигне до края му.

понеделник, 26 декември 2016 г.

Ревю: "Никога достатъчни" на Симона Стоева


  • Автор: Симона Стоева
  • Издателство: Арт Етърнал
  • Брой страници: 244
  • Оценка в Goodreads: 4/5



Здравейте!
Днес съм тук с едно ревю, най-вероятно последното за тази година колкото и да не ми се иска. И така, нека преминем към книгата, като преди това искам да си призная, че ми е малко странно да пиша точно за нея. Тя е плод на вдъхновението на едно момиче, към което изпитвам огромен респект затова, че е превърнала една от мечтите си в реалност. Само по себе си, това е достатъчно за възхищение, а съдържанието на книгата, успя да предизвиква в мен още по-голямо такова.  И макар, че редовно следя блога ѝ и виждам част от ежедневието ѝ, тази която е решила да сподели с читателите си, много бих се радвала да имам възможността действително да се запозная с нея.

"Беше петък вечер, последната, която изпращаше месеца. Спусналата се нощ беше прохладна и оставяше мека диря след себе си, приветствайки наближаващата пролет и напомняйки, че цял сезон бе отминал. "

Ще започна с това, че книгата се чете бавно. Кара те да забавиш малко темпото и да обърнеш внимание на всеки един дребен детайл, да вникнеш в тях. Да усетиш описанията и емоциите, да вдъхнеш ароматите, с които авторката те обгражда. Ванилови цигари, лавандула, кафе, карамелизирани ябълки. Тези нейни описания допълват цялостното усещане за историята и, както казах по-горе, те карат да се вгледаш в детайла и да вникнеш в емоцията. До такава степен се е постарала всичко да е навързано и всяко нещо да има своя смисъл за книгата и героите. Харесах стила и на писане, изказа и любовта към думите и речника. Поне аз така го усещам. Спокойно борави с лексиката и някак успява да те опияни с думите си.

 "Часовете се превърнаха в минути, минутите в секунди, зимното слънце и студената луна се размениха един друг, пропътували хиляди километри разстояние само, за да поделят един хоризонт - никога напълно заедно, никога напълно един без друг."

Самата книга е сладко горчива. Много мила и нежна романтична история, примесена с горчивина. Историята се развива в два времеви периода - първата половина на 2000 и петнайсет години по-късно, като главите се редуват. Това на мен ми се стори изключително интересно, защото можеш да проследиш развитието на героя. Как е мислил той в миналото и как се е променил в сегашно отношение. Като цяло ми допадат структурирани по такъв начин книги.

"Нещо в неизвестното я омагьосваше и не можеше да се бори с него, а и ако трябваше да бъде честна поне пред себе си - дори не искаше. Не искаше да се бори с емоции, които не разбираше, не искаше да дистанцира от себе си човека, който я караше да се смее, с който времето минаваше неусетно..."

"Богинята и странникът."

Теа ми допадна като персонаж. Може би защото открих известни сходства между нея и себе си. Харесва ми колко амбициозна личност е. Вярна на приятелката си и до известна степен инатлива. Допада ми рутината, която си е изградила и това, че е предпазлива. От друга страна, тази предпазливост я лишава от доста неща. Всъщност тя сама не си ги позволява, интровертна е и неуверена. С напредването на годините обаче, тези черти от характера ѝ започват да избледняват, а на тяхно място се появяват други. Теа е самотна, няма желание за живот, за споделяне, отдръпнала се и се е отдала на едно равнодушно съществуване. И все пак по някаква причина много я харесвам - заради споделените моменти с дъщеря ѝ, за миговете, в които си позволява да изпита емоция, да избухне, да се сети за миналото, заради по-младата си версия.

 "Защото ако те няма , животът няма да спре, но и единственото, което ще прави е просто- да бъде и да съществува. "

Джей Пи пък е голяма скица. През цялото време се чудих защо се казва Джей Пи и след като прочетох се смях трийсетина секунди. От самото начало ми хареса. Кавалерското му отношение, отдадеността му към Теа и киното. Малко мъгливото му минало допринасяше за това героя да е достатъчно интересен на читателя. Интересна ми беше неговата история и как се е стекъл живота му през годините. 

"-И господи сега разбирам, че един не е достатъчен."

Даниела и Григор са двамата най-добри приятели на Теа и Джей Пи. Брат и сестра, запазили детското в себе си, дори и когато са надхвърлили 30-те. Цялото това отношение брат-сестра страшно ми хареса. Дърпаниците, караниците и всички маниери, които съпътстват братско-сестринската обич. Даниела е толкова колоритна личност. Впечатлява с това колко е цветна, авантюристична и жизнена. Определено изпъква в книгата, като персонаж, който внася малко живец и се намесва в най-тягостните моменти. Имаше моменти между нея и брат ѝ, които искрено ме забавляваха. Както и си имаше моменти с Джей Пи, в които ме караше да се подсмихвам. Между това да бъде тази личност обаче, тя успяваше да бъде и приятелката, и разбиращата, и утешаващата, когато има нужда. И разбира се способна да разбие носа или нещо подобно на всеки, който нарани приятелката ѝ или пък посмее да и се възпротиви.

"Съдбата има извратено чувство за хумор."

Определено харесах книгата и смятам, че тя е едно много добро начало за младата авторка. Надявам се занапред да ни зарадва с още нещо. Книга, която те кара да се усмихваш. Книга, която разказва за онези  единствени срещи в живота, които с причина са такива. Книга, която те кара да чувстваш, да се вълнуваш, да се надяваш.

"Научи, че времето не лекуваше, просто докато то минаваше, заличаваше отделните детайли. "

Избирането на цитати беше наистина трудна задача. Отбелязала съм си двайсетина, като искам всички да ги включа, но е просто невъзможно. Първо, защото ще разкрия части от сюжета и второ, че ще стане ужасно дълго, понеже някои са от по половин страница.
Затова спирам до тук, като ви приканвам следващия път като минавате през книжарницата, погледнете тази книга и няма да останете разочаровани.

"Толкова сладко, че чак нагарча."

неделя, 25 декември 2016 г.

The end of Blogmas - Day 25


Ето, че е ред на последният от Blogmas постовете. За мен беше удоволствие да пиша през този месец, да споделям ежедневие и размисли. Да споделям щастие и не само. Радвам се, че и тази година предприех тази стъпка за интернет местенцето си и ви благодаря, че станахте част от това. 

Пожелавам ви щастлива Коледа и незабравима Нова година. 

Пожелавам на всички Ви, 2017-та, да е вашата година. Да изпълните колкото се може повече мечти, да стоплите възможно най-много сърца, да имате изобилие от щастливи мигове и усмивки. 

До скоро и не забравяйте утре отново да се отбиете тук, за да прочетете едно ревю!

Усмивки!

събота, 24 декември 2016 г.

Blogmas Day 24: Бъдни вечер

Здравейте,
Вкъщи приготовленията за довечера кипят още от седем сутринта. Не беше рязане, варене, приготвяне на сарми и такива подобни. Към десет и половина сложихме тази дейност на пауза и отскочихме до съседния град за няколко допълнителни неща в последния момент и разходка из студените улици. Когато се върнахме цялата процедура се възобнови. Аз обаче се оттеглих, за да си пусна едно коледно филмче, което дават по нова- Снежна приказка. И така, в момента филма си тече, а аз пиша тук. Минавам и през пропуснати постове.
Да си призная, гложди ме нещо. От известно време все си мисля, как блогмас приближава своя край, както и декември месец, което значи, че и свободното ми време драстично ще намалее. Това, което ме притеснява е дали, няма заради това блогът ми отново да остане на заден план, писането тук да ми идва нанагорно и по-скоро като задължение. Страхувам се, защото този месец на завръщане е повече от прекрасен и ми се иска да продължава все така. Истината е, че нямам никаква представа как ще се развият събитията след Нова година, до тогава обаче има още шест дни, от които ще се възползвам до краен предел...

 

И всъщност зарязах малко филма, за да се заема с питката. Връщам се половин час по-късно, за да ви пожелая приятна вечер със семействата ви, весело посрещане на Коледа и щастливи мигове. Аз от друга страна се оттеглям за днес, за да бъда със своето!
До утре!

петък, 23 декември 2016 г.

Blogmas Day 23: Украса за елхата

Здравейте,
Днес отново се забавих. Но все пак съм тук. 
И така, ваканцията/ отпуската официално започна. Днес всеки, който видех беше в страхотно настроение, слънцето грееше щастливо от небосклона, гълъбите прехвърчаха весело, снега бавно се топеше. Просто всичко е някак празнично. Сутринта излязох с няколко приятелки, минахме през училище и останах изненадана колко топло ни приеха всички. Колко сме им липсвали, как вървял живота, усмивки, прегръдки и всякакви подобни. А до преди половин година само се оплакваха колко ужасен клас сме. Така де, те много се радваха, ние много се радвахме... Оплакваха от по-малките класове и как всъщност не сме били чак толкова лоши и им липсваме, а и ние само им се смеем и ни се иска отново да минаваме по тези коридори и да се стряскаме от ужасния звънец. Какво да се прави, този период свърши и можем само да си разменяме топли усмивки. След това се набутахме в едно кафене и откарахме там почти три часа, защото аз трябваше да свърша малко работа за университета, за която ми трябваше тяхната помощ. В последствие дойдоха още приятелки и се събрахме да си поприказваме и посмеем. 
Към три и половина се прибрах и веднага се захванах с дооформянето на задачата, която бях започнала по-рано днес, защото исках да я приключа и така вече съм готова и спокойна да се отдам на приятна вечер. 
И като казах вечер... Снощи получих малко закъснял подарък за рождения си ден. Изобщо не го очаквах и е страшно мило. Бях излязла да града и не спирах да се усмихвам, защото всички се връщат за празниците. Групичките се събират, старите приятели се виждат, организират се събирания. Като цяло всичко това много ме зарежда. 
Но да преминем към темата на днешния пост, а тя е коледни орнаменти: елхата, любима играчка за елха. Вече съм споменавала, но тази година не участвах в украсяването на елхата и не съм особено развълнувана от детайлите свързани с нея. По някаква причина обаче съм тотално влюбена в тази играчка. Толкова е красива и цветовете са доста ярки и открояващи. 
Май ще е това за днес. 
До скоро!

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Blogmas Day 22: Книжни предложения

Здравейте,
Днес ще си говорим за книги. В последно време тази тема, доста рядко се засяга в блога ми, който по същността си е книжен, но какво да се прави. Зимата е период,  който доста хора смятат за особено подходящ за четене на книги. Първо, студеното време някак предразполага подобна дейност. Другото нещо е, че хората се възползват от периода около празниците, за да отгърнат и някоя друга страница през ваканцията. Ето и защо съм тук днес. Ще ви препоръчам няколко книжки, които са или в едната крайност - романтични до горчиво или малко по-сериозни и мрачни, та да си подхождат със студа навън.
 

Ще започна с "На изток от запада", "Щъркелите и планината" и "Аз още броя дните". Споменавам ги съвсем бързо в началото, защото мисля, че достатъчно съм говорила за тях в предишни постове, а и си имат самостоятелни ревюта (натиснете върху заглавията). Мнението ми и за трите е, че са страхотни и спокойно ви ги препоръчвам, ако искате нещо малко по-мрачно, нещо малко по-истинско, без да е украсено и подсладено.


Преминавам към две книги, които са малко по-сериозни и будещи мрачни мисли. "Светлината, която не виждаме" и "Крадецът на книги", които отново смятам за особено подходящи за сезона, заради студенината и историите, които се развиват между страниците. Книги за хора, които обичат историята и не се притесняват от обема и тежестта (емоционалната, имам предвид) на подобна литература.



Преминавам и набързо през "Никога достатъчни", която е толкова очарователна. Казвам набързо, защото ще се постарая да и направя ревю (очаквайте в понеделник). До момента историята страшно ми допада и съм влюбена в стила на авторката. Наситеност от емоции, завладяващи описания и сърдечна болка. Препоръчвам ви книгата, ако си търсите романтична история, но не както се изразих по-горе - способна да ви догорчее от сладост, а нежна и точно толкова сладка, колкото е необходимо.



Преминавам към две книги, които са точно обратното на гореспоменатата. "Красиво бедствие" и "Обещание" са точно онези лигаво сладникави книги, от които по някое време всеки един читател се нуждае. С тях имам различна история. "Красиво бедствие" беше първата ми от този жанр и за мен има сантиментална стойност. Не мога да отрека, че сюжета не е особено оригинален за жанра, но пък е много сладка и се чете на един дъх. Героите са забавни и малко идеализирани, но си имат и недостатъци. "Обещанието" пък ми беше подарък за миналата Коледа, като имах доста високи очаквания за нея. Които в последствие не се оправдаха. И все пак смятам, че е не лоша книга, отново непретендираща с оригиналност, но пък с интересни персонажи. Като цяло и двете книги биха се харесали на почитатели на contemporary romance жанра.


И като за последно добавям и една антиутопична поредица, която просто обожавам. "Разбий ме" е мрачна, смразяваща, преоткриваща и надграждаща се поредица. Героите търпят голямо развитие през цялата история, което според мен е най-интересното в цялата поредица. Защото антиутопиите последните години никнеха като гъби и сюжетите им, колкото и авторите да целят да са различни от масата, се припокриваха. Силен главен женски персонаж, интригуващи второстепенни герои и много действия.



Това бяха кратките ми препоръки за зимни четива. Ако се интересувате от по-детайлно мнение, натиснете на заглавията. Ако съм правила ревю, линка ще ви изпрати там. 
До скоро.

сряда, 21 декември 2016 г.

Blogmas Day 21: Morning with me or sometnig like that...

Здравейте,
по неизвестна за мен причини, откакто съм си вкъщи не мога да се организирам така, че да пусна пост в определеното си от мен време - сутрин. Ето, че и днес се случи така, че се отклоних. За днес съм под- готвила нещо като "една сутрин с мен" или подобно.. не съм сигурна как да го нарека.Така де, ще ви разкажа как прекарах сутринта си.

Станах малко след осем, направих си кафе и се върнах в топлината на завивките, за да разгледам со- циалните мрежи (основно инстаграм). Това основно минаване през мрежата е веднъж на ден, или сутрин или вечер. През другото време рядко го правя. Като цяло не обичам да съм прекалено свързана с телефона си. Обикновено след това закусвам и отивам да си взема душ. После почетох малко, смених си маникюра (ако меже да се нарече такъв) и постоях малко в youtube. След това бях "зарадвана"с новината, че до пети януари трябва да предам още един материал, с който стават три. Просто прекрасно, като се сетя и настроението ми моментално се изпарява. Както и да е...


Реших, че е време да опаковам и останалата част от коледните подаръци и по този начин прекарах следващия половин час. Много обичам да го правя, но не винаги се получават добре изглеждащи. Като днес. Ужасно е, когато съдържанието е с неправилна форма, а няма в какво да го прибереш, за да придобие правилна. Ужасно! 
Направих обяд и след това се занимавах да правя снимки за бъдещи публикации в блога, но изобщо не съм доволна от резултата. Нещо се случва с камерата ми и не фокусира. И така до преди около час, когато светлината започна да намалява, а аз отново заседнах пред лаптопа, гледайки клипчета в youtube и упорито игнорирайки това, че имам да пиша за университета. 
Сега мисля да продължа тази дейност на нищоправене и да си пусна епизода на teen wolf от миналата седмица, защото още не съм го гледала. 
До скоро!


вторник, 20 декември 2016 г.

Blogmas Day 19 & 20: Хаотично

Здравейте, здравейте!
Окей, някак си исках този месец да съм активна тук. И всъщност ми се получи. До момента имам само два пропуска, а като се има предвид предишните месеци, направо си е супер. Някак си се и надявах последните десет дни от годината да продължа да съм толкова активна. Не съм ви споменавала до сега, но ми се искаше да пиша през целия месец, а не само, докато дойде Коледа. Както и да е, ще видим как ще се развият нещата. 

Как сте днес? Предполагам, че с приближаването на празниците, понеделника не беше чак толкова ужасен. Моята ваканция обаче започна по-рано. В една предна публикация ви споменах, че казвам чао на София за известно време. Последната седмица в университета не е толкова натоварена и сметнах, че мога да се прибера вкъщи. В неделя беше рожденият ми ден и реших, че искам да съм си у дома . Като цяло рождения си ден го приех малко странно. Тоест не бях особено развълнувана и в настроение за празнуване. Толкова много неща се промениха в някои отношения през последната година и все пак в други имам чувството, че тъпча на едно място. И идването на този ден отново ме върна към тези мисли...
Да се върна на не толкова мрачните теми обаче... Все пак не е като съвсем да съм се отпуснала (откъм учене, имам предвид). Няма да познаете, защо вчера си пропуснах поста! Към пет следобед вчера пратих на преподавател един материал, върху който работя цял ден. И всъщност, така мина деня ми. Станах, разходих се из социалните мрежи пиейки кафе и се мотах до десет и половина, когато си казах, че е време да завърша тази задача. И така, чак до пет. Извинявам се, но просто не можех да прекарам още време на компютъра в писане. Схванах се от цялото това стоене пред него и не искам да чувам за определени неща, в следващите две седмици. Но това няма как да се случи. Имам още няколко задачки за вършене и ще е хубаво да ги направя колкото се може по-скоро. Днес пък единственото ползотворно нещо, което направих е да опаковам част от подаръците. Утре е ред на останалите. Освен подаръци и малко къщна работа, се захванах и с "Никога достатъчни". Започнах я още в неделя, но четях само вечер и по-малко, та днес се захванах по-сериозно. Няма нищо да издавам обаче, поне засега.
 

Както се подразбира от горните редове, вчерашния ден не съм мърдала от вкъщи, така, че нямам особено интересни неща за разказване. Нямам и тема за днешния пост, просто си пиша, ей така си изливам, каквото ми се казва. 
До утре, като надявам се тогава ще съм в настроение да се завърна към тематичните постове.

П.П. -"Всеки ден прави по нещо, което те плаши."

неделя, 18 декември 2016 г.

Blogmas Day 18: Коледни курабийки

Здравейте!
Днес минавам много набързо от тук, за да ви споделя тазгодишния ми опит с коледни сладки. Не веднъж съм споменавала, че готвенето ми е хоби и ми доставя огромно удоволствие да го правя. Не твърдя, че съм специалист, а само, че ми е приятно. Подобно нещо в блога досега не съм правила и го приемам като един вид експеримент, а и разнообразие.

Днес ще ви представя една рецепта за коледни курабийки, която до сега не бях изпробвала и, която смятам се получи съвсем прилично. Правят се лесно и бързо, а резултата е повече от задоволителен.


Рецепта 
за коледни курабийки:
  • 200гр. брашно, като аз използвах обикновено пшенично, но смятам, че и с пълнозърнесто или от лимец, също би се получило добре.
  • 25-30гр. какао
  • 1/4 бакпулвер
  • щипка сол
  • 100гр. меко масло
  • 100гр. кафява захар
  • 1 яйце
  • ванилия и канела на вкус
  • портокалови корички
 

Първо се смесват брашното, бакпулвера и солта. Прибавят се канелата, какаото и ванилията и се оставят настрана. Захарта и маслото се смесват, докато сместа стане еднородна (това го направих на ръка, но може и с бледнер) и се добавят яйцето и коричките. Постепенно към тази смес се прибавят и сухите съставки. Полученото тесто се разточва на сравнително тънка кора. Пече се на предварително загрята, до 180 градуса, фурна за 10-15 минути и готово. Аз реших да не правя глазура, защото не харесвам, но вие ако сте по-креативни може да направите и различни окраски. 


*Дозировката е за около две дузини курабийки, но зависи от дебелината на разточеното тесто. 
До скоро!

събота, 17 декември 2016 г.

Blogmas Day 17: Daily lll

Здравейте,
Последната седмица, коледният ми дух се изгуби някъде между университета и ежедневните ми задължения. Липсата на бялата магия, снегът, също не помагаше. Вчера сутринта обаче, дръпвайки завесите и виждайки ситните снежинки, докосващи асфалта, в главата ми отново зазвучаха коледни песни. Без снежинките, София изглежда малко мрачна и гола, но ето, че вече отново е красива. А аз съм повече от готова отново да се разходя по улиците и.

Вчера беше хубав ден! Сутринта си посъбрах багажа, закусих и се отправих към гарата, за да се видя с една приятелка, която дойде за уикенда. И познайте какво? Прекарахме целия ден в разходки из София и наваксване с приказки, защото не сме имали време да се видим отдавна. Минахме през НДК, за да посетим панаира, тъй като тя непременно искаше да отиде там. Обикаляхме около щандовете и всичко отново беше много приветливо и предизвикващо усмивки. На излизане се отбихме да пийнем карамелено лате с пуканки в Costa. После се разходихме по Витошка и там вече студа започна да ни оказва влияние. Не се отказахме обаче и посетихме Немския базар, който ми е страшно любим вече и ми докарва супер настроение. 



Там се срещнахме с още две момичета и заедно отидохме в една много сладка сладкарничка на ул. Шипка - JIMMY'S. Атмосферата е страхотна, супер задушевна и приятна за среща с приятели. Спомени, усмивки, оглушителен смях и вкуснотийки. Мястото има прекрасна гледка към Докторската градина, а втория етаж е много уютен. Определено отново ще отида там.


Тръгвайки си от сладкарницата се разходихме още малко и после си тръгнахме към вкъщи. Чудесен начин да кажа на София "Чао" за празниците! И със съвсем "малко" отклонение - това е една песен, на която попаднах вчера и ми допадна, та я споделям с вас за малко настроение.



До скоро!

петък, 16 декември 2016 г.

Blogmas Day 16: Christmas mood

Здравейте,
Ето, че вече е петък и Коледа е все по-близо. Къде с перипетии, къде с усмивки, седмицата отново се изниза неусетно. Вчера отделих деня на почистване и завършване на материал за университета (разбирайте прекарах си целия ден вкъщи). 
Вероятно знаете, че едно от любимите ми занимания е да чета постове на други блогъри, както и да гледам клипчета. Успяват да ме откъснат от ежедневните проблеми и като цяло да ме разсеят. Друг е въпроса, че не ми остава много време да го правя. А Декември е най-подходящият месец да си наваксам. Всички са в празнично настроение, правят постове и видеа на тази коледна тематика и всичко е малко по-енергично, жизнено и пъстро. Затова е и днешният пост, в който ще ви споделя няколко блога и канала, които успяват да повдигнат настроението ми през декември, да ме заредят както с положителни емоции, така и с коледен дух.
Отвъд рая;, Stormy Garden и Berry's Place са блоговете, чиито публикации не пропускам. Винаги успяват да ме накарат да се усмихна и да оправят лошия ми ден. Красиви снимки, сладки приказни, ежедневни мисли и много усмивки се намират из техните блогове. 

Влогърите, които най-много следя този месец са  Миленка от MyBoxOfBeauty, Valerie Yordanova, Magi San и Kalyn Nicholson.

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Blogmas Day 15: Ревю на "Момчето, което се промъкваше в стаята ми" от Кърсти Моузли


  • Оригинално заглавие:The Boy Who Sneaks in My Bedroom Window 
  • Автор: Kirsty Moseley
  • Брой страници: 242
  • Оценка в Goodreads: 3/5


"Момчето, което се промъкваше в стаята ми" се оказа като глътка свеж въздух. Когато я започнах нещо в мен започна да трепка от вълнение. Попаднах на нея съвсем случайно и мисля, че точно уцелих правилния момент. Нуждаех се от нещо, което да ме изкара от застоя, в който се намирам, както в книжно отношение, така и като цяло. Доста време мина, откакто за последно се докоснах до contemporary/ young-adult жанра. Може би и затова ми допадна дотолкова. 


Не мога да кажа, че е някакъв литературен шедьовър, но и не мисля, че книгата претендира да бъде нещо такова. Сюжета е предвидим, героите са едва ли не идеализирани, залага се на познати тропи и това за някой, който е чел книги от жанра е пределно ясно още от първата страница. Не мога и да не кажа, че в някои моменти откровено се издразних на определни ситуации и реакциите на героите. Просто авторката по-назад ни пояснява съвсем различно отношение на даден герой към определена ситуация, а в крайна сметка се оказва, че не се приема чак толкова тежко. Ох, едва ли разбрахте какво искам да кажа от предното изречение. Извинявам се, но се опитвам да не издавам детайли. С две думи, малко преувеличава отношенията на героите един спрямо друг. На моменти и любовната история ми идваше прекалено прибързана и откровено лигава, но все пак такъв и е жанра и проблема е в мен. 

"–Hey, Ambs, you have a good day? -Jake asked as i got in the car.
–Аctually yeah i did, right up until the very end when some slut hit on me.- I answered with a shrug. Jake immediately slapped Liam around the back of the head.
–Ouch, shit, what was that for?– Liam asked, rubbing his head.
– For hitting on my little sister.– Jake shrugged.
–How did you know it was me?”

И след лошото, с което започнах по-горе идва ред и на положителното. Книгата грабва читателя с друго. Има настроение, жизнени, някак енергични герои, които успяват да предадат част от емоцията си на читателя. Има хумор и саркастични коментари, които мен доста ме забавляваха. Обичам да има подобни елементи в книгите. Определено е заложено и на няколко по-сериозни теми, като физическо и психическо насилие, отношенията между родители и деца, първата любов, преодоляването на защитни стени... И все пак, въпреки засегнатите теми, книгата успява да се впише в графата разтоварващи и очарователни. Не задълбава прекалено, че да стане тежка. 

Историята е сладка и очарователна, непретендираща за нещо по-сериозно, просто напълно задоволителна за почиталите на жанра. Приятна за четене, докосваща читателя, заради закачките между героите и познатата обстановка. Позната и уютна, все едно се завръщаш отново вкъщи.

сряда, 14 декември 2016 г.

Blogmas Day 14: Коледен панаир на книгата

Здравейте,
Днес беше един от онези дни, в които просто се събуждаш в добро настроение. Току-що изгряващото слънце не те дразни, не закъсняваш и случайно срещаш някой познат. В почивката между лекциите отиваш да хапнеш и да задоволиш кофеиновата жажда. Едвам изчакваш часовниковата стрелка да удари три, за да си грабнеш чантата и да кажеш "Чао!" на университета за днес. И въпреки, че вече ти е запушила главата от информация си някак весел. Разсеян, но спокоен и весел.

Ще премина към края на деня, защото всъщност това е по-интересната част. След лекции се уговорих с една колежка да отидем към НДК, за да разгледаме из панаира. А малко по-късно, там имахме уговорка да се срещнем с още две момичета. Като цяло, главната ми цел не беше да си накупя книги, а по-скоро да разгледам и да усетя обстановката. За първа година имам възможността да посетя НДК през този период и като цяло бях развълнувана. Направи ми впечатление, че хората на щандовете на издателствата бяха много дружелюбни и позитивни. Хареса ми обстановката; усещането; това, че всички хора, които са дошли се интересуват от книгите и те са причината да са тук. 

За да съм честна обаче не успях да си харесам книги. Тоест харесах си, но не и такива, които да искам на момента, на всяка цена. Не успяха да ми прихванат интереса дотолкова,че да не съм склонна да си тръгна без тях. Отидох без да съм си изготвяла списък, защото книгите, които искам бяха сравнително малко като впоследствие се оказа, че май не е момента за тях. Нещо ме спираше да си ги взема. 

Все пак след цялото това обикаляне, не си тръгнах съвсем без нищо. Помогнах на момичетата с мен да намерят книгите, които търсеха. А на мен ми отне известно време, за да намеря издателството, от което исках да си взема единствената книжка, за която бях сигурна. Оказа се, че колкото съсредоточена бях в търсенето на книгите за тях, толкова разсеяна бях и в това да открия това, което аз искам. 

На излизане се отбихме в Costa  и след това си хванахме автобуса към къщи. И така четири часа по-късно (23:15), си казах: "Защо да не споделя с Вас, как мина денят ми, а поста предвиден за утре, да видите вдругиден?". И ето ме, вече изразила емоциите си, изгледала няколко клипчета, и гушнала се в топлото легло. Готова да ви каже "Лека нощ" ( или Добро утро, зависи кога четете). 
До скоро!

П.П.- Вижте колко е прекрасна книжката. От доста време не съм била по-сигурна, че искам някоя книга. И жената на щанда беше адски мила и когато ме видя, че се интересувам от книгата започна да ми разказва за нея и авторката. Все хубави неща. Хубав ден!

вторник, 13 декември 2016 г.

Blogmas Day 13: Glamorous December

Здравейте,
Не веднъж съм ви споменавала, че декоративната козметика е още едно мое хоби, което обаче не си позволявам често да  използвам като основна тема в блога, защото смятам, че има достатъчно хора, които се занимават с това и имат свои местенца някъде из интернет пространството. Днес обаче ми се прииска да ви покажа гримът, който нося най-често този сезон.

 
Когато съм си вкъщи и не ставам в шест и половина, обичам да се заигравам с грима. Когато съм в София обаче, трудно ще ме видите да отивам на лекции с нещо повече от спирала. Това е така, защото по никакъв начин, няма как да се накарам да стана половин час по-рано, за да си "омажа" лицето и да отида нагримирана в осем сутринта на лекции.

При други обстоятелства като днес, например, когато имам свободно време и светлина, далеч по-силна от нощна лампа, се занимавам малко повече с грима си.

 
Докато правих снимките, продуктите ми се сториха много, но всъщност не е така. От палитрите, например, използвам по един цвят, за да направя любимия си очен грим. Обикновено използвам червеникаво кафяв цвят за сгъвката, после добавям нещо с блясък на подвижния клепач, като за вечерно излизане добавям и малко по-тъмно кафяво във външния ъгъл. Преди това обаче нанасям основа за сенки. Да си призная преди не виждах особен смисъл от тази стъпка, но покрай бала реших да си взема някаква, ей така за проба и се оказа, че наистина удължава живота на сенките ми. Слагам спирала, като в момента комбинирам тези двете и с очите съм готова. Минавам към лицето, като поставям фон дьо тен (често пропускам тази стъпка) и коректор в зоната под очите. Оформям си веждите и поставям контурираща пудра (сянката на essence) и хайлайт ( не винаги). Слагам червило и съм готова. 


На снимките:
  • четки за лице - Lollipop: Много съм доволна от тях имам ги от повече от година и не са мръднали
  • четки за очи - essence: за цената си са чудесни
  • фон дьо тен Avon Calming effects: останах изключително изненада от това колко много ми хареса и мисля, че не съм единствената, доста положителни коментари съм чувала.
  • коректор Aura Correct me! в цвят 302 pastel beige: харесва ми!
  • палитри;
  • Make up Revolution Ultra Sculpt & Contour kit в цвят Ultra fair C01: от тук за този сезон използвам основно хайлайтъра, но за през лятото бронзиращата пудра е страхотна
  • Essence 03 Shape and Shadows: обожавам я. Освен, че съдържа любими цветове е и многофунционална, защото има перфектния цвят за попълване на моите вежди.
  • Lorac Pro: тази я използвам главно за червеникаво-кафявия цвят, който ви посочих на снимките
  • спирали:
    Maybelline Lash Sensational

    Catrice Glam & Doll
  • В комбинация двете спирали ми вършат страхотна работа.
  •  цветен гел за вежди Catrice
  • основа за сенки Essence I love stage
  • Червилото от снимките е на Golden rose течните матови червила в цвят 12. Много съм доволна от цвета и издръжливостта му.

понеделник, 12 декември 2016 г.

Blogmas Day 12: Christmas wishlist

Здравейте,
Днешната тема е коледен wishlist, като малко се колебаех дали да я включа в графика с публикациите за месеца, защото реално материалните неща, които искам не са много. Желанията ми по-скоро са свързани с предстоящата година. А подобен пост ще присъства в публикациите за януари. Все пак реших да направя кратък списък с нещата, които бих се радвала да получа. Ето го и него:

  • Искам да се сдобия с още един шал. Огромен. Като одеало. Кариран - червено, бежово, бяло и черно. Да ме топли и краси.
  • Искам няколко книжки, естествено. Ако трябва да съм честна те не са много. Може би, три или четири, като с някои от тях се надявам да се сдобия от панаира на книгата.
  • Друго, което бих искала е нов органайзер. Годината се изниза и стария е вече към края си, а аз нямам търпение да се захвана с разграфяване и декорации отново.
  • Нова камера. На това бих се зарадвала най-много, но малко се изхвърлям. По-нататък... И на това ще му дойде времето.

Ами мисля, че това са материалните неща, които бих искала да получа тази година, като ги определям по-скоро като глезотийки, отколкото от наистина необходими неща. Съвсем спокойно мога да мина и без тях. За другото, нематериалното, наистина важното... Надявам се ще прочетете януари месец!

tumblr
Какви бихте желали вие за Коледа?
До скоро!

неделя, 11 декември 2016 г.

Blogmas Day 11: Daily II

Здравейте,
Ето, че вече е неделя, месецът е почти преполовен и до края на годината остават броени дни. Не знам защо продължавам да се учудвам колко бързо минава времето. Задава се новата седмица, края на месеца, на годината, а аз не съм готова за това. Мислите ми продължават да бъдат каша. Миналата година по това време отново водех вътрешни борби и не съм предполагала, че толкова скоро ще ми се случи отново. Истината е, че съм объркана и затруднена във взимането на решения. Всъщност, това никога не е било силната ми страна. Винаги се двоумя, поставям нещата на кантар и се колебая как да постъпя. Радвам се, че имам блога. Благодарение на него се разсейвам ( по-скоро бягам).
Ох, добре спирам с тегавата част.

За днес нямам конкретна тема. Вчера не беше особено интересен ден. Сутринта посрещнах деня с чаша кафе, прочитайки няколко blogmas поста. Излязох към единайсет и следобеда прекарах в разходки из града и сладки приказки, горчиво кафе и чийзкейк. Събирах слънчеви лъчи и раздавах усмивки. 
Прибрах се и заварих кутиите с коледна украса, чакащи реда си, докато вечерята се приготвя. В един пост ви бях споделила, че тази година оставям частта с украсяването на останалите членове на семейството, но и аз се включих, разхождайки се пет минути с елхата на ръце, за да решим къде точно е подходящо да я сложим. И със слагането на лампичките. Любимо занимание ми е, нямам представа защо. След това хапнах и от тогава съм заседнала пред лаптопа, пишейки постове и ровейки се из интернет.
Мисля, че читателският ми застой започва лека-полека да се оттегля и затова си има прична, с която ще ви запозная в някой от следващите части на Blogmas. Това обаче, не значи, че съм напреднала с "Преспанските камбани". Чета я електронно, което някак автоматично я праща на заден план, колкото и да ми се иска да я прочета.
Е както казах, събота не беше особено ползотворен ден така, че сега идва ред да ви кажа; До скоро!