петък, 30 септември 2016 г.

It's Friday...

(1) Rose Hill Designs by Heather Stillufsen:
Здравейте,
Какво да ви кажа?! Последния месец беше пренаситен. Много неща се случиха, които макар и разгледани по отделно изглеждат незначителни, погледнати накуп се превръщат в нещо мащабно. Трудно ми е да си събера мислите и да оправя бъркотията около мен. Времето хем тече супер бавно, хем неусетно се изнизва и това супер много ме напряга.
Мисля, че резултат от това са малкото прочетените книжки за месеца и липсата на желание да седна зад компютъра и да напиша някой и друг пост. Имам няколко папки със снимки за обработване за бъдещи публикации, но и с тях не ми се занимава. А щом нямам желание, не бих искала да го правя. Все пак съм създала блога за свое удоволствие и поддръжката му трябва да бъде съпроводена с желание, защото какъв е смисълът, иначе?
Но ето, че сега съм тук с една от любимите ми рубрики, която обаче не е виждала нов пост от доста време...
В края на седмицата се предполага, че трябва да замина... И това ми се отразява, колкото и да не ми се иска. Притеснявам се за доста неща и макар, че съм на около три часа път от вкъщи ми е трудно да го приема. Ще съм отделена от семейството си, някои от приятелите ми, на ново място, нови хора и това ме плаши.
Оттук следва и това, че не знам кога ще мога да пиша в блога. Не знам как ще е разпределено времето ми, а има и толкова много други фактори, че нищо не мога да обещая. Но сега съм тук!
През последната седмица наваксах с гледане на филми за месеци напред. Не отдавна ви бях споменала, че не съм гледала филм адски дълго време. Е явно това, че приключих с лятната работа отприщи нещо в мен и тази седмица се нагледах на типично момичешки филми. Сладникави, ревливи и романтични. Обаче никой, не успя да ме грабне наистина. Всъщност не е така. И преди съм казвала, че обожавам филми с танци, е Center stage 3 и High Strung бяха доста интересни и макар, че има и по-добри ви ги препоръчвам. А кой беше последният филм който вие гледахте? А последната книга, която прочетохте?
Е след цялото това излияние от моя страна, мисля вече да се оттегля, за да изляза малко на въздух в този слънчев ден. Желая ви един прекрасен последен ден от септември и чудесен есенен октомври. Не забравяйте утре отново да се отбиете, защото ви чака книжната ми равносметка за месеца.

вторник, 20 септември 2016 г.

Книжни предложения за есента ІІ #FallIspired

Здравейте,
Есента е любимият ми сезон. Красив, пъстър и макар, че повечето биха го асоциирали със заспиващата природа, при мен е точно обратното. Събужда ме, вдъхва ми енергия и ме кара да си поставям цели. Есента е най-вече променлив сезон. В един момент слънцето грее ярко от мястото си на небосвода, а в следващия се развихря ужасна буря. Топли дни и студени нощи. Контраст.
Това е темата и на днешния  пост, от серията FallInspired, в който ще ви предложа няколко книги, със сладко-горчив вкус, които според мен са подходящи за есента.  Смятам, че есента е идеалното време за тях, защото повечето имат малко сурова атмосфера и известна доза горчивина. Все пак щом съм ги включила тук, то значи са ми харесали. Адски много при това.




  • "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров
    Тази книга не е удобна. Не се побира в отдавна поставените рамки за това, което може да бъде разказано и прието. Тази книга е сурова, пряма и все пак успява да бъде красива. Историята в основата си е мрачна и тъжна, но заедно с това е ужасно пленителна. Роман за любов, за война, за мрак и смърт. История, която те кара да чувстваш. Ревю тук.
  • "На изток от запада" на Мирослав Пенков
    Посегнах към сборника с опасението, че в крайна сметка няма да ми допадне, ще почета от него и след време ще се откажа. И преди съм споменавала, че разказите не са по моята част. Този сборник обаче ме накара да мисля, че все пак има и такива, които ще ми харесат. "На изток от запада" е богата книга. На емоции, смях, плач, на усещането за България. Обичам тази книга, защото освен, че ни връща години назад, чрез някои разкази, ни показва и съвсем близкото минало. И всеки един разказ, бил той и с мрачна насоченост, е някак топъл и любвеобилен що се отнася до родината.
  • "Без Хоуп" на Колийн Хувър
    Типична сладко-горчива история за изгубено минало и надежда, за любов и страдание, за доверие и лъжи. Главната героиня на пръв поглед води съвсем нормален живот, досега е била на домашно обучение и е страняла от технологиите, но видиш ли, от някъде се появява супер привлекателно момче с лоша репутация. От тази среща нататък, животът на младата героиня буквално се срутва. Сюжетът не е рядко срещан, но затова пък авторката има невероятният талант с думите си да те кара да чувстваш, да обикнеш героите и стила и. Всички книги на авторката са свързани с някаква загуба, с хиляди емоции и игри на съдбата. Така, че към която и нейна книга да се насочите, няма да останете разочаровани. Ревю тук.
  • Поредицата "Двор от рози и бодли" на Сара Дж. Маас
    Когато излезе тази поредица, всички твърдяха, че е насочена към различна аудитория от тази на "Стъкленият трон" и аз не можех да си обясня защо. Сега обаче, след като съм прочела и "Двор от мъгла и ярост" съм напълно съгласна, макар и да нямам точно обяснение, защо тази книга е оставила в мен такова чувство. Атмосферата е напрегната и малко мрачна, носталгична бих казала също. Има изобилие от изненади и обрати. Героите са многопластови и със силно интригуващи характери, а описанията на различните дворове и отделни детайли са красиви. Да си призная, от главните герои харесвам единствено Рис, но въпреки това цялата атмосфера е толкова пленителна и поглъщаща, че това не може да ме накара да спра да я чета.
  • Поредицата "Тъмна дарба" на Алекс Бракен
    Мрачна поредица. Изобилие от психическо насилие, тъга, носталгия и във всичко това, Бракен все пак е успяла да вмъкне и няколко проблясъка. Силната приятелска връзка, изградена между главните герои. Любовната история, разбира се, която все пак не е прекалено натрапена и се вписва чудесно в цяла плетеница. И надеждата, че все пак има изход от целия този тираничен живот. Ревю тук.
  • "Сезонът на злополуките" на Мойра Фаули-Дойл
    И на последно място ще ви предложа тази книга, защото макар и да не останах напълно удовлетворена от нея, смятам, че съдържанието и атмосферата и са напълно подходящи за сезона. Макар на мен да не ми допадна, при някого от вас може да е точно обратното. Идеята е много обещаваща, историята е мрачна и потайна със необичаен и странен завършек. Ревю тук.

неделя, 18 септември 2016 г.

Fall essentials 2016 ІІ #FallInspired

Здравейте в един от последните топли дни за тази година. Откакто съм станала се опитвам да събера вдъхновение и да седна пред клавиатурата, за да направя този пост. Не, че нямам желание...снимките ги направих по-рано тази седмица с идеята да го пусна в петък. Е, нямах възможността, а днес само се мотая. 

Тази седмица се случиха няколко важни за мен неща, като едно от тях е, че вчера беше последният ми работен ден. Без да навлизам в много подробности около това, само ще кажа, следващата седмица ми е свободна (като изключим оправянето на документи и отмятането на доста задачки, преди да замина) и ще отделя повече време на моето местенце в интернет пространството.  

А сега да се върна на темата на днешния пост... 
По-рано тази седмица ви представих първия пост от поредицата, който беше свързан с училище, днес ще ви покажа глезотийките, които ми носят усещане за есента и я правят още по-приятна.


По-традиция, в подобен тип постове започвам с книгите. Тук съм избрала да включа две книги на Мирослав Пенков. По някаква причина страшно много ми напомнят на този мой любим сезон. Е може би има нещо и в кориците... "На изток от запада" вече е завършена и мога да кажа, че промени мнението ми за разказите и подсили желанието ми да се запозная с творчеството на повече съвременни български автори. Останах приятно изненадана. Сборника се чете много леко, а всяка една от историите е поглъщаща и вълнуваща.  До другата книга на Пенков, "Щъркелите и планината", все още не съм стигнала, но се надявам да остана с подобни чувства и от нея. Нямам търпение.


Бордо, мораво, лилаво, бледо розово, червено, златно... Все цветове напомнящи ми за есента. Тук са някои от любимите ми есенни нюанси за нокти и устни. За някои от тях вече съм ви говорила в други постове, но днес ще отделя малко повече на новия ми любимец на Avon- Perfectly Matte lipstick в цвят Berry Blast. Обожавам тъмни цветове за устните и нямах търпение да дойде това време, за да мога да си ги използвам. А този цвят е страхотен, точно взривящо лилав нюанс, който в никакъв случай няма да остане незабелязан. Малко е изсушаващо, но все пак за матиращо червило това е съвсем в реда на нещата. Издръжливо е и изчезва сравнително равномерно. 
Сега за лаковете за нокти... Много харесвам цветовете на Avon  и разнообразието от серии, но наистина не харесвам, четчиците им. Ужасно малки са и са ми неудобни за ползване. Но понякога, най-често за подобни цветове като тези на снимката, решавам, че ги искам въпреки този недостатък. 
Лака от серията на Color Expert на Golden rose, ми беше подарък и ако трябва да съм честна, никога не бих си го избрала сама, но когато го нанеса на ноктите си стои много красиво. Златните частички на тъмно червения фон проблясват много нежно на светлината и страшно ми напомнят на есента.


Ботите с ресните пък са една съвсем непланирана покупка. Видях ги в магазина и веднага реших, че ги искам. Какво по-есенно от карамеловият велур и шаващите реснички?! Още, докато пиша това си представям как ги разхождам из парка покрит с паднали златисти листа. Друго любимо нещо са ми леките пуловерчета и шалове в тъмни цветове и интересни принтове. А какви са вашите любими неща през есента?

 
 
Лакове за нокти:
Avon Gel Finish Mauvelous
Avon Speed Dry Vamp it
Avon BB 7in1 Perfect pink
Catrice Ultimate 94 It's a Verry Berry Bash
Golden Rose Color Expert 32

Червила:
Avon Indulgence Plum Verbena
Avon Perfectly Matte Berry Blast
Oriflame The one Taupe Delight
Golden Rose Matte Lipstick crayon 11

сряда, 14 септември 2016 г.

Advices: Last year in high school ІІ #FallInspired

Здравейте,
Наближава първия учебен ден, на който аз няма да пристъпя отново в училищния двор и не за мен ще бие първият училищен звънец тази година. Миналата година по това време ви споделих в пост приготовленията за наближаващото училище, но за тази няма как да го направя. Проблемът е, че страшно ми се иска. Като се сетя колко забавно ми беше през целия процес ми дожалява. Все пак искам да го отбележа по някакъв начин и понеже доста неща изчетох по темата, реших днес да споделя с Вас няколко съвета или по-скоро заключения, до които стигнах относно бала и като цяло за последната година в гимназията...

  • На първо място, не можеш да контролираш времето. Последната година ще отлети толкова неусетно, че на 24 май сутринта ще се чудиш, къде отлетяха тези девет месеца. Ще си малко шашнат, непременно развълнуван и объркан.
  • Друго нещо е, че ако на самия ден ти е писано да вали ще си станеш вир вода. И дъждобран да си сложиш, все ще се намери някой да скочи в локва или да си изсипе чадъра отгоре ти. Така, че усмихни се на капчиците дъжд и, ако роклята ти е дълга не я оставяй да се влачи ...
  •  Изключително много се радвам, че сама си правих грим и прическа. Половината от момичетата на моя бал бяха с развалени прически след около час, заради влажното време...Реших да не се доверявам на гримьор, защото разбирам долу-горе от декоративна козметика и се направих точно така, както ми се искаше. Лично за себе си смятам, че така и така ще инвестирам известна сума пари, по-добре да е за нещо, което ще ползвам приблизително година, а не следващите 8 часа...
  • Друго относно бала е... Всички ми повтаряха как трябва да си нося резервни обувки, защото щели да ме заболят краката... Ами хора просто си намерете удобни обувки... Моите единадесет сантиметрови сандали определено не бяха сред най-високите, но и не това е била целта ми. Съвсем спокойно си прекарах с тях около 12 часа и ми беше супер удобно...
  • Относно здравото учене последната година, с което всички учители ви плашат... Ами, не е необходимо. Не, че ви казвам да не учите, но ако обръщате внимание какво ви говорят в час, това е съвсем достатъчно да се справите с предметите, които не са сред приоритетите ви. И макар учителите да ви плашат, никой от тях не си е поставил за цел да ви затрудни. Полагайте усилия и се съсредоточете в предметите си за ДЗИ... Аз лично, специално по български, дори и това не направих... Изчерпах се с две матури в деня преди матурата и все пак се добрах до отлична оценка...
  • Университетите обаче са друго нещо... От година и половина насам се бях ориентирала към специалност и университет ... Покрай Нова година обаче си промених решението за университета, след това започнах да се колебая и за специалността, а  месец и половина/два преди началото на кампанията смених и нея. Съвета ми е премисляйте добре и слушайте само себе си. От тук нататък решенията са ваши.
  • Друго нещо...Радвайте се на последната си година. Запомняйте онези малки мигове на разбирателство, смях и щастие. Съвсем скоро няма да сте обградени от познати лица и приятелски усмивки.
  • И на последно място, но не и по важност, не позволявайте на няколко спънки, да развалят бала ви. Обърнете им гръб и просто се забавлявайте...

    П.П.- този пост е първият от една поредица вдъхновена от есента. През тази и следващата седмица ще ви има още няколко такива на различни теми.

сряда, 7 септември 2016 г.

Ревю: Без хоуп на Колийн Хувър

  • Автор: Колийн Хувър
  • Издателство: Егмонт
  • Страници: 336
  • Оценка в Goodreads: 5/5
"Понякога да откриеш истината може да е по-безнадеждно, отколкото да продължиш да вярваш в лъжи...
Това осъзнава седемнайсетгодишната Скай, след като среща Дийн Холдър. Човек с репутация, която съперничи на нейната, и рядката способност да провокира в нея чувства, които не е имала преди. Срещата с него събужда спомени, които младата жена предпочита да останат дълбоко погребани в миналото. Скай се опитва да държи Дийн на разстояние, знаейки, че той ще й донесе само неприятности. А той настоява да научи всичко за нея. След като накрая пада в плен на непоколебимото му преследване, Скай разбира, че Холдър съвсем не е този, за когото се представя. Когато тайните, които е пазил са разкрити, животът на Скай ще се промени завинаги."

*Само ще отбележа, че резюмето на книгата се различава от действителното и съдържание и ви обещавам, че е далеч по-добра.

  “The things that knock you down in life are tests, forcing you to make a choice between giving in and remaining on the ground or wiping the dirt off and standing up even taller than you did before you were knocked down. ”

Няколко фактора доведоха до това да препрочета "Без хоуп" на Кoлийн Хувър. Първият е, че преди известно време прочетох друга нейна книга и останах опиянена от нея. Другият, е че наскоро прочетох един пост с цитати от книгата и страшно ми се прииска да я прочета отново. И последната причина е, че книгата е страхотна и заслужава да и направя ревю в блога, но затова е най-добре да си я припомня.

Мислех си, че близо две години след като съм я прочела за пръв път, сега няма да изпитвам такова вълнение, да обикна отново героите и искрено да се смея на дадени ситуации. Мислех, че щом веднъж съм минала през това, вторият път няма да е толкова силно. Грешах.

“The sky is always beautiful.Even when it's dark or rainy or cloudy,it's still beautiful to look at....it'll be there no matter what...and I know it'll always be beautiful.”

Някъде в средата на лятото на 2014, когато тепърва навлизах в света на книгите, помня, че доста плахо посегнах към нея в книжарницата, но по някаква причина знаех, че ще я харесам. Сега вече две години по-късно съм изградила няколко критерии, за да кажа, че една книга е добра за мен. И въпреки, че историята, героите, дори забавните моменти са ми познати, "Без Хоуп" на Колийн Хувър ги изпълнява всичките. Да, има някои неща, които не са ми съвсем по вкуса, но те са толкова малко и незначителни, че съвсем спокойно ги пренебрегвам.

Скай  е доста интересен герой заради начина на живот, който и е наложила майка и. Не се среща често момиче в тинейджърството да не умее да борави в технологиите. И още повече, това ни най-малко да не я притеснява. Скай не изпитва нужда да пише есемеси, да има фейсбук или да следи последните клюки в мрежата. Нейният начин да разпусне са книгите и тичането ... И приятелката и Сикс, която я запознава с готини момчета, които Скай пуска тайно в стаята си, за да се натискат. Защото само в тези моменти тя е способна да се изключи и да не чувства нищо. И още нещо, което я прави много и интересен главен герой - не помни нищо, от детството си преди майка и да я осинови. 
Харесвам героинята и защото ни най малко не се интересува от мнението на околните, заедно с темперамента и с това, че когато си науми нещо, няма какво да я откаже.
Дийн Холдър от друга страна също харесвам адски много, защото е загрижен за околните, обмисля всяка своя дума и действие и основната му цел е да предпази Скай и да я накара да се смее.

 "Dean Holder? Messy brown hair? Smoldering blue eyes? A temper straight out of Fight Club?”

Освен главните герои, голяма част от книгата заемат и Сикс, Брекен и Карън, майката на Скай. Сикс и Брекен са невероятни второстепенни герои. Сикс е забавната, малко бунтуваща се най-добра приятелка на Скай, която я залива ежедневно с причини поради, които я обича. Брекен, пък е гей приятеля и и спасител в първата и и последна година в гимназията. И двамата са изключително цветни персонажи и с голяма усмивка четях за тях. 
Карън от друга страна е грижовна майка, която казва едно голямо Не на технологиите. Тя е привърженичка на билките и полезните храни, та е нужно Скай да си крие сникърсите зад шкафа. Много строга в  някои отношения и много отпусната в други. Като цяло странен герой, но определено доста интересен.

Нещото, което ме впечатли страшно много е символиката, която Хувър е внесла в книгата си. Имената на главните герои са толкова тясно свързани със самата история и това ми доставяше огромно удоволствие. Но сега за пръв път обърнах и внимание на името на Холдър. Той е точно това... Опора, рамка, която да задържи Скай цяла; нещо, което да я задържи на повърхността и да не и позволи да потъне в миналото и тъгата...

“It's real, Six. You can't get mad at a real ending. Some of them are ugly. It's the fake happily ever afters that should piss you off.” 

Нещо, отличаващо книгите на Хувър е начинът и на писане. Няма значение дали историята е разглеждана от една или няколко гледни точки. Хувър успява да внесе страшно много емоции, не само на разказвачите, но и на всеки един герой.Описано до най-малкия детайл, до най-мъничкия жест, там където е нужно и малко по-пестеливо на други, за да не става прекалено. С разпознаваемия си стил Колийн ни кара просто да чувстваме.

Историята криеща се между страниците е доста емоционална и малко тежка на моменти. Много увлекателна и съвсем неусетно, читателя се потапя в нея. Макар това да е история за влюбването и любовта, не е за хора, които обичат само сърца и рози и щастливи краища. Тя е за себеоткриването, за безнадежността и тъгата. Любовта между главните герои се развива бързо, но е наситена както с стоплящи сърцето моменти, така и с доста мрачни такива и това е нещото, което я прави толкова силна и истинска. 

Единственото друго, което мога да кажа, без да включвам спoйлери е, че "Без Хоуп" на Колийн Хувър е един завладяващ и спиращ дъха роман. Може да не е най-добрият, но е толкова пленителен и емоционално наситен, че това е напълно достатъчно да го обикнете. Книга за това колко разрушително може да бъде миналото, ако му позволим, за силата на любовта и за вярата в себе си. Ако харесвате емоционални книги, то тази е за вас, както и останалите на авторката.



“One of the things I love about books is being able to define and condense certain portions of a character's life into chapters. It's intriguing, because you can't do this with real life. You can't just end a chapter, then skip the things you don't want to live through, only to open it up to a chapter that better suits your mood. Life can't be divided into chapters... only minutes."

събота, 3 септември 2016 г.

End of summer...

Здравейте,
Август месец определено не беше активен месец за блога, особено що се отнася до книги, но нищо. Надявам се, че септември ще мога да публикувам и някое ревю. Затова пък аз бях доста активна и както се предполага, едното беше за сметка на другото. 
Днес съм тук, за да изпратя лятото. Минавайки през стотиците снимки, за да избера подходящите, очите ми се насълзяват, спомените ме връхлитат и ми става малко тъжно, защото колкото и да обичам есента и всичко, което я съпровожда, осъзнавам, че казвам „Чао!“ на едно страхотно лято.  Лято, през което се сбогувах с много неща... Лято, през което казах „ Здравей!“ на също толкова много... Лято, в което започнах първата си работа... Пътувах, снимах, забавлявах се и ще ми липсва. 



Лято пълно с емоции всякакви, но се старая да запомня само хубавите. Толкова много промени, забавни моменти... гръмък смях, вечери с чаша вино, парти с коктейли и дартц, няколко бири на онзи невероятен балкон в Ахтопол, ранно ставане, цветове, дълги пътувания, хубави книги... Щастие!

 
И като за край на поста и за да изпратя лятото подобаващо, споделям няколко песни от плейлиста си, които слушах доста често последните дни от август.