петък, 29 юли 2016 г.

Wrap up: July...

Здравейте,
Петък сутринта е, до мен е чашата с кафе и в следващите два часа ще се опитам да напиша този пост и да свърша още куп неща, преди да тръгна за работа. Малко вероятно е да успея. От доста време не съм писала и публикувала пост в един и същи ден. Обикновено ги подготвям малко по-рано, за да съм сигурна, че съм успяла да ги довърша. Уви за тази седмица не ми се получиха плановете и ето, пропускът е на лице.
Днес ще ви говоря за прочетеното през месеца, макар и той да не е свършил все още. В последните дни от него едва ли ще прочета цяла книга, но най-вероятно ще завърша една, за която ще прочетете по-долу.

Гондолата на времето (Zeitenzauber, #1)Аз още броя днитеПо-кротко, лейди! (Wynette, Texas #2)Never Never (Never Never, #1)

През изминалия месец прочетох пет книги, като от една от тях ми остава съвсем малко.
"Гондолата на времето" е първата книга за месеца и, ако трябва да съм честна, не ми хареса. За по-подробно мнение може да погледнете тук, но с две думи- очаквах нещо повече. Героите не ми допаднаха, самия начин, по който е развита идеята, също.
При следващата книга, мнението ми е обърнато на 180 градуса. "Аз още броя дните" на Бърданов е поглъщаща, затрогваща, мрачна и наистина добра книга. Всяко едно изречение е въздействащо, а истината криеща се между страниците - плашещо истинска. Ревю- тук
Третата книга, към която посегнах е "По-кротко, лейди" на Сюзън Филипс.  Не бих казала, че е нещо феноменално и определено не беше по вкуса ми. Все пак беше разпускаща и неангажираща и мисля, че би се харесала на любителите на жанра. 
Прочетох и "Никога, никога" на Колийн Хувър. Отново не бих казала, че се превърна в едно от любимите ми четива, но намирам наситеността от емоции в творчеството на Хувър за много приятна и дори само затова бих посегнала към втората част. Героите и постъпките им не ми се нравеха през повечето време, но самото развитие на историята беше интересно.
Ugly LoveИ последната и превърнала се в любима книга е "Ugly love" отново на Колийн Хувър. Не искам да говоря подробно за нея, защото ми се иска да и направя ревю (стискайте палци да успея). Страшно ми хареса... Идеята, героите и характерите им, отново наситеността от чувства и емоции, всичко това ме накара да я заобичам и да имам желанието да прочета и останалите книги на авторката.

Е това беше от мен за този месец. Както виждате намерих както нови любими заглавия, така и не особено сполучливи такива. Пожелавам ви весел и цветен август! 
 

петък, 22 юли 2016 г.

The Sound Of Summer

Ето, че половината от лятото отлетя. След месец и половина отново ще е септември. Учениците ще прекрачат отново училищния двор, някои пълни с надежди, други с тъжни мисли. След месец и половина природата ще се обагри в златисто и червено. След месец и половина слънцето ще залязва в пет и топлите вечери ще са само спомени. След два месеца аз ще се изправя пред нещо напълно ново, непознато и пораждащо вълнение в мен. 
Но днес... Сега е все още лято! И въпреки, че по някаква причина аз съм носталгично настроена, а планът за днешния пост беше да е весел и разпускащ, все пак ще ви представя любимите си песни за лятото.

 
 

 

 

 

 

 







сряда, 20 юли 2016 г.

Ревю: Гондолата на времето на Ева Фьолер

От доста време бях хвърлила око на "Гондолата на времето" на Ева Фьолер. На няколко пъти се отказвах, след това пак я включвах в списъка с чакащите да бъдат прочетени. И най-накрая я прочетох.
С прочита и обаче стигнах до един извод: Трябва да сменя жанра. Стигнах до едно нивo с Young-adult жанра, в което книгите са ми еднообразни и предвидими. Хубави, но не и изпъкващи на фона на останалите. Още в началото ми е лесно да предвидя основните моменти и действия, около които ще се върти историята и в повечето случаи финала е неудовлетворяващ. Затова, за да не загубя напълно желание да чета книги от този жанр, е по-добре да се насоча, за известно време, към други...
След това отклонение нека разгледаме и " Гондолата на времето"...

  • Издателство: Ибис
  • Автор: Ева Фьолер 
  • Брой на страници: 374 
  • Оценка в Goodreads: 2,5/5



"Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно..."

За първи път ще изкажа нещо като отрицателно мнение. Очаквах доста повече от тази книга, след като прочетох толкова ревюта, при това все положителни. Аз обаче не успях да харесам книгата и негативите и са повече от позитивите. 

Действието се развиваше неравномерно... На моменти беше твърде мудно и чак интереса ми се губеше, докато края, например се разви супер бързо. Така и не успях да свикна с темпото. Докато през 3/4 от книгата ми се искаше да се развива малко по-бързо, края беше като щракване с пръсти. Дори за момент се обърках какво точно стана.

Но краят е и нещото, което наистина харесах в книгата. С останала част от нея имах доста проблеми, но смятам, че края и беше наистина добър. И под това разбирайте, начина, по който беше написан, защото не беше особено неочакван, още повече след като знаех, че е част от трилогия. Както казах, той беше написан по един много въздействащ начин. Там аз наистина почувствах някаква връзка с героите и това е единствената причина, поради която бих посегнала към следващата книга.
Още нещо позитивно, което намирам в книгата е и града, в който се развива действието - Венеция в различни периоди от историята. Ясно изразен е контраста между края на 15-ти и началото на 21-ви век. Имах възможността отново да се докосна до този град излязъл от приказките и да си спомня тесните криволичещи улички, Канале Гранде и гондолите.
Самата идея за пътуване във времето също намирам за интересна, защото не попадам често на книги с подобна тематика. Интересно ми е как писателите, изграждат миналото, така както те си го представят, базирано на факти естествено. Но точно начинът, по който е избрала Ева Фьолер да ни представи пътуването във времето не ми допадна особено и доста повече харесвам елементите в "Скъпоценни камъни".

Имах проблем с Ана, главната героиня. През цялото време тя беше типичната тинейджърка от века на технологиите. Постоянното мрънкане за телефони и айподи, нервниченето и егоистичността и в началото, направиха мнението ми за нея отрицателно и успяха да го задържат такова до самия край. Вярвам че това е била идеята на авторката, просто на мен подобен тип герои не ми се нравят.
Друг проблем, който имах беше любовната история. Някак недостоверна и развила се от нищото прекалено бързо, според мен. Не успя да ме накара да повярвам в чувствата на героите, да поискам да проследя развитието на връзката им.
Донякъде смятам Себастиано за интересен герой, защото до края беше доста потаен и някак методичен. Мисля, че има потенциал в следващата книга да стане герой, когото харесвам.
От второстепенните герои смятам за интересни Бартоломео, приятелят на Себастиано, и Есперанца, която има пръст в цялата тази история с пътуването. Клариса, която уж беше приятелка на Ана, ми беше антипатична от самото начало и с всичките лъжи, които изприказва тотално ме загуби.

Истината е, че се затруднявам със заключителната част, с която да ви приканя да прочетете книгата. Лично аз смятам, че ако не сте запалени фенове на книги с подобен жанр, съвсем спокойно може да я пропуснете. От друга страна, ако обичате Венеция, съпоставки между минало и настояще, елемента на пътуване във времето, както и естествени герои, които не са непременно перфектни, то може да я погледнете и се надявам да ви хареса. 

петък, 15 юли 2016 г.

One of my days: Пътуване назад във времето

От доста време не съм правила пост от тази поредица. Това е така, защото последните ми пътувания са забързани, свързани с документи и стрес, та последното нещо, за което мисля е набавянето на снимков материал за поредицата One of my days.

И така, в неделя сутринта се събудих, оправих се и към осем бях готова с фотоапарата в ръка, за едно малко пътешествие. От доста време не ми се беше случвало да пътувам просто за развлечение и изпитвах вълнение и желание, които се задържаха през целия ми ден и държаха настроението ми приповдигнато.


Първото място което посетихме беше село Жеравна и всъщност от там имам най-много снимки, защото селото наистина ми хареса. Обичам малките старинни къщички, скупчени по хълмчетата.  

Там сякаш времето е спряло. Няма да видите хора, бързащи за някъде по покритите с калдаръм криволичещи улички. Бабите са насядали по пейките пред портите и усмихвайки се на минаващите, си приказват, а зад доварите, в дворовете им се крият какви ли не разноцветни китки. 

 Тъжното на това възрожденско село е, че няма млади хора. Игрището е толкова обрасло, че и да иска някое дете да поиграе, родителите му няма да позволят да навлезе в тези треви. Когато една баба видя как гледаме към него ни каза: "Така е, няма деца тук, за да си играят". Затова пък има много къщи за гости благодарение, на които в селото има постоянно движение, поне през лятото.


Има доста и къщи-музеи. Всяка втора е такава. Аз минах през тази на Йовков и останах малко озадачена, но това си е само за мен. Самата къщичка е малка едноетажна и много пъстра, с голям двор.






На връщане към вкъщи, минахме и през Елена. Тосещавала съм града преди около две години и имам само хубави спомени от там, но този ден градът беше празен, тих, някак носталгичен. Разходихгме се малко, като аз направих няколко снимки, но всетлината се промени, появиха се облаци  снимките хич не се получиха, затова избрах да включа само следващата.


След Елена, си намерихме и още една спирка, а именно язовир Йовковци, който е един от най-големите в страната. Не знам защо, но от миналата година много ми харесват подобни снимки като следващите две и ги правя винаги, когато имам възможност.



Спряхме близо до моста и се разходихме по дължината му. От него, точно отсреща се виждаше паметника от следващите снимки и, когато го забелязахме, любопитсвото в нас надделя и отидохме и до там.


А самия паметник се оказа монумент на известния Вълчан Войвода. Останахме много очаровани от мястото. То е леснодостъпно, напълно безплатно и много добре поддържано, чувството- прекрасно.


Гледката е просто удивителна. 
Това беше и последната ни спирка. От там вече наистина се отправихме към къщи и така  приключи тази неделна разходка. По-късно излязох с приятели, хапнахме и си направихме вечерна разходка в крайно тихия дори и за неделя град, защото повечето хора бяха пред екраните гледайки финала на европейското. 



сряда, 13 юли 2016 г.

Един малко изменен таг...

Здравейте, 
flowers, coffee, and hello imageВидях този таг в блога на Мари и ми се прииска да го направя, но реших да го попроменя, защото има информация, с която сте вече запознати, или може да разберете само като погледнете вдясно от този текст...
  • Любима книга като цяло? – Това е доста труден въпрос, но... "Морето на спокойствието" и "Онова лято" определено са едни от най-любимите ми.
  • Любима поредица? – Когато прочетох въпроса в мислите ми се появиха две поредици... Дивергенти, която има много специално място в мислите ми от около три години насам и, която ме запали по антиутопиите като цяло... Другата е поредицата Стъкленияпт трон, която е просто страхотна, и с всяка следваща книга става все по-хубава.
  • Обясни с три думи, защо обичаш да четеш? -Книгите са магия.
  • Любима героиня? – Харесвам Елин Галантиус от "Стъкления трон". Ох, ами това е доста трудно, в повечето случаи има и доста черти, които не ми допадат в героините.. Да речем, че съм доста критична към тях.
  • Любим герой ( мъж/момче) ? – Хммм... Джош от книгите на Стефани Пъркинс, харесвам доста и Джулиън от "Тъмни съзаклятия" и доста други, но това бяха първите двама, за които се сетих...
  • Книга, която разби сърцето ти? – "Морето на спокойствието" , може би... За момента само за нея се сещам, като книга, която ме е накарала да я почувствам наистина силно. А това беше някъде около Нова година. Определено се нуждая от нещо разтърсващо, и съм отворена за предложения.
  • Книга, която всички обичат, но ти не? – Веднага се сетих за "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Не знам какъв ми е проблема с нея, но така и не успях да я харесам.
  • Любим жанр? – Нямам... Имам проблеми с така обичания Young-adult жанр в момента и  се прехвърлям към други жанрове, за да го преодолея.
  • Какво четеш в момента? – "Крадецът на книги" и "По-кротко, лейди".
  • Колко е дълъг TBR списъкът ти?  - Не повече от двайсетина.
  • Филма или книгата? – Книгата. От доста време не съм гледала филми.
  • Любима песен в момента?
  • TV или Youtube? –Не гледам телевизия, но не мога без Youtube.
  • Смартфон или лаптоп? – Трудно е... Като цяло предпочитам смартфона, но пък ми е по-удобно да пиша за блога от компютър/лаптоп.
  • Твърди или меки корици? – Меки, може би, защото са по леки самите книги. Иначе няма спор, че твърдите изглеждат доста по-луксозно.

    Нека всеки, който има желание направи тага или просто да отговори нанякой от въпросите в коментар. 

    П.П.- един бърз ъпдейт... Към днешна дата определено си получих разтърсващата книга, за която ви бях споменала по-горе. Това е "Аз още броя дните" на Бърданов, погледнете в страничната лента за ревюто ѝ. И все пак, ако имате предложения за някоя разтърсваща книга, извън young-adult жанра, споделете.

петък, 8 юли 2016 г.

Ревю: "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров

Аз, следвайки примера на Ева, още от самото начало ви обещавам, че това ревю няма да е дълго и прекалено подробно, а просто приканващо ви да обърнете внимание на книгата. Това е така, защото все още ми е трудно да се отърся от прочетеното.

  • Издателство: Сиела 
  • Автор: Георги Бърдаров 
  • Брой на страници: 182
  • Оценка в Goodreads: 5/5

 "Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.
Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.
Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.
Кой запали тази война? И кой спечели от нея?"

"Беше толкова отдавна, сякаш никога не е било.
Беше толкова скоро, сякаш бе вчера."

С книгата на Бърдаров се запознах много случайно. Разхождайки се в книжарницата очите ми се спряха на корицата, намираща се сред новите заглавия. Тогава обаче просто си казах "Е, тази книга има красива корица" и дотам, защото вече трябваше да вървя. След няколко дни видях, че Ева има нов пост и на коя книга мислите, че е правила ревю - на "Аз още броя дните". Прочетох го, и понеже аз също като нея се интересувам от история и бях минимално запозната за случилото се в Сараево, реших, че ще е интересна и я отбелязах в списъка си.. След това започнах да я виждам навсякъде. Буквално. И си казах " Не, това е . Взимам я."
Да си призная това е един от малкото ми досеги до съвременни български писатели. И съм очарована. Странно е да се каже подобно нещо за книга с такова съдържание, но самата истина е, че съм просто запленена. 

 "– Възмездие? Къде? Горе на небето? Заеби тия глупости, брато, тука е всичко, и ада, и рая. Няма друго…"

Харесва ми стила на Бърдаров, начина му на изразяване, дори и на моменти грубите и пошли изрази, казани в подходящия момент, за да въздействат по най-силния начин на читателя.
Историята е груба, тежка и непременно въздействаща. Разказана по прост начин, без излишна сложност, смело и без цензура. Истинска и брутална.
Харесва ми, че е изградил едни стойностни, силни и реалистични герои, затвърдждавайки характерите им като разказва техни истории. Без глезотийки, само чиста и сурова истина, която е като ритник в корема. Спечели ме със всеки един от героите, не само с главните. И че така е вплетена нишката помежду им, че единия води до другия, всяка история, води но следващата и всичко е толкова навързано. Всичко е едно цяло.
Истината пропита в думите му, без заобикалки, сурова, какъвто е бил и животът в Сараево цели 1395 дни и 1395 нощи. Страха, смъртта, мръсотията и разбитите от снаряди сгради, направо изскачат от страниците и се материализират пред теб. Карат те изпитваш страх и тъга.

Книгата е създадена от няколко редуващи се фрагмента: настоящето заедно с образа на преподавателя и Зоран; миналото, където са Айда и Давор и техните близки; и няколко интервюта с хора преживели войната: убивали, изнасилвани, до един изтерзани от вина, или просто, защото те са оцелели, а други не. Точно тези интервюта са едни от най-въздействащите части от книгата. Безмилостни, жестоки, мрачни и отказали се от живота хора, разказват за зверствата, които са причинили или са им били причинени и това е толкова страшно, трагично и истинско, че няма как да не е въздействащо.
Цялата книга е натоварена с емоции, със спестявани истории и с преждевременно прекършени съдби. Книга написана, за да отрезви и да ни запознае с една война, за която не се говори.

"Нищо не е забравено, нищо няма да бъде забравено. Нито една рана не е зараснала и няма да зарасне. Между нас винаги ще стоят убитите."

Смятам, че "Аз още броя дните" ще една от най-добрите български книги тази година. Това не е книга за любовна история по време на война, това изобщо не е книга за любовта. Тя е един груб, брутален и жесток разказ за хиляди съсипани животи, за кръвопролития, за преждевременно обезлюдени домове. Тя е истинска, горчива и непременно трябва да и обърнете внимание. 

" На всички, които повече няма да се върнат у дома. На всички, които още броят дните."

сряда, 6 юли 2016 г.

Ревю: Правилата на привличането на Симон Елкелес

    Резултат с изображение за правилата на привличането
  • Издателство: Ибис
  • Автор: Симон Елкелес
  • Страници: 296
  • Оценка в Goodreads: 4/5


"След като се забърква с опасна банда в Мексико, седемнайсетгодишният Карлос Фуентес е изпратен да живее в Колорадо при по-големия си брат Алекс. Но той не желае да следва пътя, който брат му е предначертал за него, записвайки го в местната гимназия. Вместо това иска да продължи да живее „на ръба“ и сам да определя съдбата си. Изпълнен с бунтарски дух, Карлос много скоро се забърква в неприятности, натопен за притежание на наркотици от наркобарон с влиятелни връзки. За да не бъде изключен от училището, Карлос е изпратен да живее в дома на бившия наставник на Алекс – професор Уестфорд.
Когато Карлос среща Киара, дъщерята на професора, която е целеустремено и добро момиче, той е шокиран от чувствата, които започва да изпитва към нея. Тя по нищо не прилича на момичетата, които обикновено го привличат, но двамата много скоро откриват, че в сърдечните дела правилата на привличането надделяват над социалните различия. За съжаление, любовта им е почти невъзможна, тъй като въпреки желанието на Карлос да бъде с Киара, той не може да се откопчи от желязната хватка на наркобарона.
А дали Карлос ще е съгласен да застраши сигурността на Киара и семейството й заради шанса да живее живот, за какъвто дори не е мечтал? "


  “What happens when I break one of your fuckin’ rules?"

"Правилата на привличането" е книга, която въпреки предвидимостта и клишетата си, изпъква сред останалите от жанра. Изпъква с лекотата, с която ни е поднесена, въпреки темите засегнати в нея. Изпъква и с героите, които както и в първата книга, не са идеализирани, а напротив - акцентирано е върху недостатъците им, което ни кара да се чувстваме по-близки до тях. Книгата също така, е наситена с забавни моменти, редуващи се с напрегнати такива.  Всичко това я прави една приятна и напълно задоволяваща, интереса на читателя, книга.

Хубаво е, че въпреки, че историята акцентира върху Киара и Карлос, имаме възможността да видим до какъв етап е стигнала връзката на Алекс и Бритни и как протича живота им. Да разберем, че след края на "Перфетна химия" животът им далеч не е само цветя и рози.

Виждаме контраста между двамата братя. Колко различни характери имат, различния им подход в определени ситуации. Дори и що се отнася до любовта. Докато Алекс, се опитваше да избягва Бритни, то при по-малкия Фуентес е точно обратното, търси компанията ѝ и му доставя удоволствие да се дразни с Киара. Има и нещо, по което си приличат, а това е, че са готови на всичко за обичаните хора. И щом нещо заплашва семейството и близките им те са способни да жертват себе си, за да ги защитят.
Карлос е типичното лошо мексиканско момче, което вечно се забърква в неприятности. Той е горд, борбен и решен сам да определи съдбата си.  Не се интересува от последствията, от проблемите и заплахата. Но това се отнася, само до момента, в който това заплашва само неговия живот. Опре ли до близките му, всичко се променя. Този образ ни е доста познат от десетки филми и още толкова книги.

  “I believe in lust at first sight.And attraction.But not love.”

Киара е различна и това, веднага се забелязва от Карлос. Тя ходи с туристически панталони и обувки, вързана коса и винаги е готова за нови предизвикателства. Разбира от коли, обича да изкачва четирихилядници, забавна, естествена и неподправена. Определено се откроява сред останалите момичета в гимназия "Флатайрън" .
Връзката между двамата беше изградена по хубав начин, въпреки че имаше моменти, които ми изглежда пресилени и прибързани. Но имаше и много моменти на нежност и думи, които ме караха просто да се подсмихвам лекичко. Обкръжението на Киара, нейните родители и Тък, ме оставиха с много топли чувства. Родителите ѝ са загрижени, обичат я, обгръщат с щастливи мигове и я оставят сама да взима решенията си. А Тък е верния приятел, който е често срещан в подобен тип книги. Забавен, малко нетактичен и винаги пазещ гърба ни приятелката си.

“I'm in deep shit Alex, 'cause I think I'd like nothin' better than to wake up with her every mornin'.” 

Не мога да си кривя душата и да ви кажа, че обратите и уж неочакваните моменти, са били изненада за мен, но като цяло съм доволна... Имах определени очаквания към нея, които напълно се оправдаха. Книгата е лека и ненатрапчива, чете се бързо, историята е сладка и увлекателна... Точно каквото търсех. 

Авторката има таланта да кара историите си, макар и клиширани и предвидими, да се превръщат в омагьосващи и завладяващи книги. Създава в тях един свят много близък до нашия, с несъвършени хора, които се опитват да се справят както с външните, така и с вътрешните си борби. Препоръчвам Ви я, ако търсите едно приятно и интересно лятно четиво, и още повече, ако вече сте чели "Перфектната химия", защото е също толкова добра. 

петък, 1 юли 2016 г.

Планове за лятото

Здравейте, днес съм тук с един пост, не толкова полезен за вас, колкото за самата мен. Надявам се все пак, нещо от тук да ви вдъхнови за едно по-прекрасно лято. А какво всъщност ще представлява този пост... Смятам да направя кратък списък с различни дейности или просто неща, които ми се ще да съпътсват това лято.

drink
  • Иска ми се да имам повече от онези запонящите се летни нощи...Онези, за които си спомняш през зимата и си казваш "Е, беше страхотно лято". Вечери с приятели, вкусна храна, някой друг коктейл, много смях и нашепнати истории..
  • Да стана отново онзи организиран човек, който бях до преди два месеца. С всичките промени, през които преминавам в момента, не успявам да се организирам, никога не ми достига времето и в главата ми и около мен всичко е огромна бъркотия. Та надявам се, отново да вляза в нормалния си ритъм.
  • Онези моменти, в които гледаш бързо менящите се картини през отворения прозорец на колата, вятъра бучи в ушите ти и развява косата, музиката е силна и вдъжваща ти енергия. Искам повече такива моменти... Моменти на щастие спокоуйствие, вдъхновение...
  • Да спестя малко пари... Това е най-нормалното нещо, което един бъдещ студент би направил през лятото си. Незнам какво друго бих могла да кажа по точката...
  • Не е като да имам много свободно време и затова искам да girl, hair, and style imageсе възползвам от всяка една възможност, за да попътувам.За мен е едно малко мъчение да нямам възможност да се поразходя из някое ново място, да се порадвам на природата, архитектурата, на атмосферата му, така че непременно ще се възползвам от всеки един свободен момент.
  • Да отделям повече време на блога. В последните два месеца съм малко нередовна и ще се опитам да възвърна нормалния си ритъм. Знам, че повечето блогъри и хора като цяло не обичат да спазват график и да се ангажират в точно определен ден от седмицата да има публикация, но за мен това е важно и е част от цялостното удовлетворение.  
http://data.whicdn.com/images/214360039/superthumb.jpg
  • Да пробвам повече нови неща. Често сама се спирам от това да направя нещо ново, заради страха от провала. Наскаро разбрах, че " да си се провалил, докато си опитвал" е по-добре отколкото просто да си стоял и да си гледал другите да го правят. Най-лошото нещо, което може да стане е това да не се окаже правилното нещо за теб, но... Хей, има толкова много други възможности...