петък, 25 ноември 2016 г.

Ревю: "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков

Здравейте,
Мина доста време от последното ми публикувано ревю, но ето, че днес съм тук с желанието да ви разкажа малко повече за една книга. Товa е "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков.


  • Автор: Мирослав Пенков
  • Издателство: Сиела
  • Брой страници: 391
  • Оценка в Goodreads: 4/5



 "След петнадесет години отвъд океана, затънал в дългове и студентски заеми, младият „американец” се завръща безславно у дома. Целта му – да помоли дядо си за помощ. Но старецът отдавна е прекъснал всяка семейна връзка. Продал е апартамента си в града и се е скрил далеч сред баирите на Странджа.

Там го заварва момчето – на границата с Турция, в едно селце разполовено от две махали – българската, опустяла и потънала в забрава, и турската – разтърсвана от суеверие и страх. Всяка пролет туркинчетата в махалата изгарят с треската на Свети Коста, мистичният покровител на вече изчезналите селски нестинари. 


Над планината се спуска пролет, а с нея долитат щъркеловите ята. Разбуждат се призраци от старо време – еничарски, хайдушки, нестинарски – а под прахта на миналите дни проблясват страховити тайни."



След почти два месеца, най-накрая я завърших. И не ме разбирайте погрешно от предишното изречение, харесах я. Просто съм в такъв период, в който или нямам време, или желание за четене. Факт е, обаче, че тази книга изпъкна сред останалите прочетени от мен тази година.

 "Нас не куражът ни води. Не смелостта ни дава сили. Ами лудостта и големият глад. За свобода и за правда. "

Когато започнеш да четеш "Щъркелите и планината", почти мигновено се пренасяш в друг свят. Атмосферата става архаична, ушите ти започват да чуват митове и народни песни, очите ти пък виждат тлеещи въглени и щъркелови гнезда.

Не искам да навлизам в подробности за сюжета, защото мисля, че най-добрия вариант да се захванете с книгата, е като сте съвсем бегло осведомени. Но все пак ще ви разкажа нещичко. Историята ни отвежда в една забравена България, някъде из Странджа планина, в село Клисура, където митовете и легендите все още са част от обитателите. На границата с Турция, селото приютява родовете на българи, гърци и турци, които съжителстват по между си сред суеверия, религиозни различия и почти забравени народни обичаи. И точно там, по стечение на обстоятелствата, се озовава нашето "американче", българин по корени. Уж търси дядо си, а заедно с него и още толкова много.

Харесва ми идеята за отделните истории, тясно преплетени с главната сюжетна линия. Пенков вплита животите на няколко поколения българи. Преплита исторически и митологични мотиви, погребани тайни и стари вражди. И в този роман се получава. Всички тези елементи са съчетани много добре и търсеният ефект, определено е постигнат... Сладките спомени на бабите и дядовците, позабравените митове, архаичният език и засегнатите теми, грабват вниманието, заинтригуват, както българските, така и чуждестранните читатели. Защото този свят колкото екзотичен, мистичен и далечен се вижда на чужденците, толкова чужд е и на нас самите, които вече сме позабравили народния фолклор. Обхваща актуални в миналото, актуални и в настоящето теми, които успяват да засилят интереса на читателя. Поддържа го с пъстри древни легенди, с прескоци във времето и с нуждата да познаваш корените си.
 
 “Старите завиждат на младите. Живите се боят от умиращите. Но рано или късно всички се събират наедно.”


Важното тук, поне за мен, е как те кара да се чувстваш тази книга. Влюбваш се в безбройните народни митове и легенди, преоткриваш красотата на езика, дебрите на планината, магията на природата. На нашата си природа и това е страхотно. В днешно време, ние, имаме склонността да забравяме за красотата, която ни заобикаля и един такъв роман съвсем лесно може да ни я припомни.

Друго пленително в книгата е и нейната корица. Толкова семпла и елегантна, перфектно съчетаните елементи от ключово значение в сюжета, контраста между белотата и остротата на тлеещите криле. Привлича вниманието на мига.

И все пак, не съм дала на книгата максимално висока оценка, защо? Това е така, защото въпреки, че ми харесва има някои елементи, които ме спират да го направя. Като липсата на дълбочина в главния герой. Малко е странно, как е толкова важен и в същото време го познаваме съвсем повърхностно. Друго, което не ми позволи да дам 5/5 е, че героите не претърпяват, кой знае какво развитие. Сюжетната линия е плавна и равна, не пробужда кой знае какво напрежение, но ако се погледне от друга страна, това може да се сметне и като положително.

 “Не, аз не бях дошъл в Клисура, за да продавам земи, за да печеля пари и да изплащам дългове. Не бях дошъл, за да се влюбя и за да ми разбият сърцето; за да подканя едно момиче да среже въжето, за да предпазя щъркеловите ята от гибел или дори за да помогна на един старец да намери покой чрез изповедта си. Не бях дошъл и себе си да намеря. Бях дошъл, за да открия дядо. За да може за пръв път двамата с него да станем едно.”

Непременно погледнете "Щъркелите и планината", защото селото с щъркеловите гнезда ще ви остави запленени и вдъхновени. Това е история за преоткриването, за погребаните тайни и забравеното минало, за приказните митове и легенди, връщащи ни в един свят, колкото далечен, толкова и близък. Ще ви накара да се наслаждавате на богатия речник и красивите думи."Щъркелите и планината" определено ще ви развълнува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар