сряда, 7 септември 2016 г.

Ревю: Без хоуп на Колийн Хувър

  • Автор: Колийн Хувър
  • Издателство: Егмонт
  • Страници: 336
  • Оценка в Goodreads: 5/5
"Понякога да откриеш истината може да е по-безнадеждно, отколкото да продължиш да вярваш в лъжи...
Това осъзнава седемнайсетгодишната Скай, след като среща Дийн Холдър. Човек с репутация, която съперничи на нейната, и рядката способност да провокира в нея чувства, които не е имала преди. Срещата с него събужда спомени, които младата жена предпочита да останат дълбоко погребани в миналото. Скай се опитва да държи Дийн на разстояние, знаейки, че той ще й донесе само неприятности. А той настоява да научи всичко за нея. След като накрая пада в плен на непоколебимото му преследване, Скай разбира, че Холдър съвсем не е този, за когото се представя. Когато тайните, които е пазил са разкрити, животът на Скай ще се промени завинаги."

*Само ще отбележа, че резюмето на книгата се различава от действителното и съдържание и ви обещавам, че е далеч по-добра.

  “The things that knock you down in life are tests, forcing you to make a choice between giving in and remaining on the ground or wiping the dirt off and standing up even taller than you did before you were knocked down. ”

Няколко фактора доведоха до това да препрочета "Без хоуп" на Кoлийн Хувър. Първият е, че преди известно време прочетох друга нейна книга и останах опиянена от нея. Другият, е че наскоро прочетох един пост с цитати от книгата и страшно ми се прииска да я прочета отново. И последната причина е, че книгата е страхотна и заслужава да и направя ревю в блога, но затова е най-добре да си я припомня.

Мислех си, че близо две години след като съм я прочела за пръв път, сега няма да изпитвам такова вълнение, да обикна отново героите и искрено да се смея на дадени ситуации. Мислех, че щом веднъж съм минала през това, вторият път няма да е толкова силно. Грешах.

“The sky is always beautiful.Even when it's dark or rainy or cloudy,it's still beautiful to look at....it'll be there no matter what...and I know it'll always be beautiful.”

Някъде в средата на лятото на 2014, когато тепърва навлизах в света на книгите, помня, че доста плахо посегнах към нея в книжарницата, но по някаква причина знаех, че ще я харесам. Сега вече две години по-късно съм изградила няколко критерии, за да кажа, че една книга е добра за мен. И въпреки, че историята, героите, дори забавните моменти са ми познати, "Без Хоуп" на Колийн Хувър ги изпълнява всичките. Да, има някои неща, които не са ми съвсем по вкуса, но те са толкова малко и незначителни, че съвсем спокойно ги пренебрегвам.

Скай  е доста интересен герой заради начина на живот, който и е наложила майка и. Не се среща често момиче в тинейджърството да не умее да борави в технологиите. И още повече, това ни най-малко да не я притеснява. Скай не изпитва нужда да пише есемеси, да има фейсбук или да следи последните клюки в мрежата. Нейният начин да разпусне са книгите и тичането ... И приятелката и Сикс, която я запознава с готини момчета, които Скай пуска тайно в стаята си, за да се натискат. Защото само в тези моменти тя е способна да се изключи и да не чувства нищо. И още нещо, което я прави много и интересен главен герой - не помни нищо, от детството си преди майка и да я осинови. 
Харесвам героинята и защото ни най малко не се интересува от мнението на околните, заедно с темперамента и с това, че когато си науми нещо, няма какво да я откаже.
Дийн Холдър от друга страна също харесвам адски много, защото е загрижен за околните, обмисля всяка своя дума и действие и основната му цел е да предпази Скай и да я накара да се смее.

 "Dean Holder? Messy brown hair? Smoldering blue eyes? A temper straight out of Fight Club?”

Освен главните герои, голяма част от книгата заемат и Сикс, Брекен и Карън, майката на Скай. Сикс и Брекен са невероятни второстепенни герои. Сикс е забавната, малко бунтуваща се най-добра приятелка на Скай, която я залива ежедневно с причини поради, които я обича. Брекен, пък е гей приятеля и и спасител в първата и и последна година в гимназията. И двамата са изключително цветни персонажи и с голяма усмивка четях за тях. 
Карън от друга страна е грижовна майка, която казва едно голямо Не на технологиите. Тя е привърженичка на билките и полезните храни, та е нужно Скай да си крие сникърсите зад шкафа. Много строга в  някои отношения и много отпусната в други. Като цяло странен герой, но определено доста интересен.

Нещото, което ме впечатли страшно много е символиката, която Хувър е внесла в книгата си. Имената на главните герои са толкова тясно свързани със самата история и това ми доставяше огромно удоволствие. Но сега за пръв път обърнах и внимание на името на Холдър. Той е точно това... Опора, рамка, която да задържи Скай цяла; нещо, което да я задържи на повърхността и да не и позволи да потъне в миналото и тъгата...

“It's real, Six. You can't get mad at a real ending. Some of them are ugly. It's the fake happily ever afters that should piss you off.” 

Нещо, отличаващо книгите на Хувър е начинът и на писане. Няма значение дали историята е разглеждана от една или няколко гледни точки. Хувър успява да внесе страшно много емоции, не само на разказвачите, но и на всеки един герой.Описано до най-малкия детайл, до най-мъничкия жест, там където е нужно и малко по-пестеливо на други, за да не става прекалено. С разпознаваемия си стил Колийн ни кара просто да чувстваме.

Историята криеща се между страниците е доста емоционална и малко тежка на моменти. Много увлекателна и съвсем неусетно, читателя се потапя в нея. Макар това да е история за влюбването и любовта, не е за хора, които обичат само сърца и рози и щастливи краища. Тя е за себеоткриването, за безнадежността и тъгата. Любовта между главните герои се развива бързо, но е наситена както с стоплящи сърцето моменти, така и с доста мрачни такива и това е нещото, което я прави толкова силна и истинска. 

Единственото друго, което мога да кажа, без да включвам спoйлери е, че "Без Хоуп" на Колийн Хувър е един завладяващ и спиращ дъха роман. Може да не е най-добрият, но е толкова пленителен и емоционално наситен, че това е напълно достатъчно да го обикнете. Книга за това колко разрушително може да бъде миналото, ако му позволим, за силата на любовта и за вярата в себе си. Ако харесвате емоционални книги, то тази е за вас, както и останалите на авторката.



“One of the things I love about books is being able to define and condense certain portions of a character's life into chapters. It's intriguing, because you can't do this with real life. You can't just end a chapter, then skip the things you don't want to live through, only to open it up to a chapter that better suits your mood. Life can't be divided into chapters... only minutes."

Няма коментари:

Публикуване на коментар