сряда, 20 юли 2016 г.

Ревю: Гондолата на времето на Ева Фьолер

От доста време бях хвърлила око на "Гондолата на времето" на Ева Фьолер. На няколко пъти се отказвах, след това пак я включвах в списъка с чакащите да бъдат прочетени. И най-накрая я прочетох.
С прочита и обаче стигнах до един извод: Трябва да сменя жанра. Стигнах до едно нивo с Young-adult жанра, в което книгите са ми еднообразни и предвидими. Хубави, но не и изпъкващи на фона на останалите. Още в началото ми е лесно да предвидя основните моменти и действия, около които ще се върти историята и в повечето случаи финала е неудовлетворяващ. Затова, за да не загубя напълно желание да чета книги от този жанр, е по-добре да се насоча, за известно време, към други...
След това отклонение нека разгледаме и " Гондолата на времето"...

  • Издателство: Ибис
  • Автор: Ева Фьолер 
  • Брой на страници: 374 
  • Оценка в Goodreads: 2,5/5



"Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно..."

За първи път ще изкажа нещо като отрицателно мнение. Очаквах доста повече от тази книга, след като прочетох толкова ревюта, при това все положителни. Аз обаче не успях да харесам книгата и негативите и са повече от позитивите. 

Действието се развиваше неравномерно... На моменти беше твърде мудно и чак интереса ми се губеше, докато края, например се разви супер бързо. Така и не успях да свикна с темпото. Докато през 3/4 от книгата ми се искаше да се развива малко по-бързо, края беше като щракване с пръсти. Дори за момент се обърках какво точно стана.

Но краят е и нещото, което наистина харесах в книгата. С останала част от нея имах доста проблеми, но смятам, че края и беше наистина добър. И под това разбирайте, начина, по който беше написан, защото не беше особено неочакван, още повече след като знаех, че е част от трилогия. Както казах, той беше написан по един много въздействащ начин. Там аз наистина почувствах някаква връзка с героите и това е единствената причина, поради която бих посегнала към следващата книга.
Още нещо позитивно, което намирам в книгата е и града, в който се развива действието - Венеция в различни периоди от историята. Ясно изразен е контраста между края на 15-ти и началото на 21-ви век. Имах възможността отново да се докосна до този град излязъл от приказките и да си спомня тесните криволичещи улички, Канале Гранде и гондолите.
Самата идея за пътуване във времето също намирам за интересна, защото не попадам често на книги с подобна тематика. Интересно ми е как писателите, изграждат миналото, така както те си го представят, базирано на факти естествено. Но точно начинът, по който е избрала Ева Фьолер да ни представи пътуването във времето не ми допадна особено и доста повече харесвам елементите в "Скъпоценни камъни".

Имах проблем с Ана, главната героиня. През цялото време тя беше типичната тинейджърка от века на технологиите. Постоянното мрънкане за телефони и айподи, нервниченето и егоистичността и в началото, направиха мнението ми за нея отрицателно и успяха да го задържат такова до самия край. Вярвам че това е била идеята на авторката, просто на мен подобен тип герои не ми се нравят.
Друг проблем, който имах беше любовната история. Някак недостоверна и развила се от нищото прекалено бързо, според мен. Не успя да ме накара да повярвам в чувствата на героите, да поискам да проследя развитието на връзката им.
Донякъде смятам Себастиано за интересен герой, защото до края беше доста потаен и някак методичен. Мисля, че има потенциал в следващата книга да стане герой, когото харесвам.
От второстепенните герои смятам за интересни Бартоломео, приятелят на Себастиано, и Есперанца, която има пръст в цялата тази история с пътуването. Клариса, която уж беше приятелка на Ана, ми беше антипатична от самото начало и с всичките лъжи, които изприказва тотално ме загуби.

Истината е, че се затруднявам със заключителната част, с която да ви приканя да прочетете книгата. Лично аз смятам, че ако не сте запалени фенове на книги с подобен жанр, съвсем спокойно може да я пропуснете. От друга страна, ако обичате Венеция, съпоставки между минало и настояще, елемента на пътуване във времето, както и естествени герои, които не са непременно перфектни, то може да я погледнете и се надявам да ви хареса. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...