петък, 8 юли 2016 г.

Ревю: "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров

Аз, следвайки примера на Ева, още от самото начало ви обещавам, че това ревю няма да е дълго и прекалено подробно, а просто приканващо ви да обърнете внимание на книгата. Това е така, защото все още ми е трудно да се отърся от прочетеното.

  • Издателство: Сиела 
  • Автор: Георги Бърдаров 
  • Брой на страници: 182
  • Оценка в Goodreads: 5/5

 "Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.
Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.
Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.
Кой запали тази война? И кой спечели от нея?"

"Беше толкова отдавна, сякаш никога не е било.
Беше толкова скоро, сякаш бе вчера."

С книгата на Бърдаров се запознах много случайно. Разхождайки се в книжарницата очите ми се спряха на корицата, намираща се сред новите заглавия. Тогава обаче просто си казах "Е, тази книга има красива корица" и дотам, защото вече трябваше да вървя. След няколко дни видях, че Ева има нов пост и на коя книга мислите, че е правила ревю - на "Аз още броя дните". Прочетох го, и понеже аз също като нея се интересувам от история и бях минимално запозната за случилото се в Сараево, реших, че ще е интересна и я отбелязах в списъка си.. След това започнах да я виждам навсякъде. Буквално. И си казах " Не, това е . Взимам я."
Да си призная това е един от малкото ми досеги до съвременни български писатели. И съм очарована. Странно е да се каже подобно нещо за книга с такова съдържание, но самата истина е, че съм просто запленена. 

 "– Възмездие? Къде? Горе на небето? Заеби тия глупости, брато, тука е всичко, и ада, и рая. Няма друго…"

Харесва ми стила на Бърдаров, начина му на изразяване, дори и на моменти грубите и пошли изрази, казани в подходящия момент, за да въздействат по най-силния начин на читателя.
Историята е груба, тежка и непременно въздействаща. Разказана по прост начин, без излишна сложност, смело и без цензура. Истинска и брутална.
Харесва ми, че е изградил едни стойностни, силни и реалистични герои, затвърдждавайки характерите им като разказва техни истории. Без глезотийки, само чиста и сурова истина, която е като ритник в корема. Спечели ме със всеки един от героите, не само с главните. И че така е вплетена нишката помежду им, че единия води до другия, всяка история, води но следващата и всичко е толкова навързано. Всичко е едно цяло.
Истината пропита в думите му, без заобикалки, сурова, какъвто е бил и животът в Сараево цели 1395 дни и 1395 нощи. Страха, смъртта, мръсотията и разбитите от снаряди сгради, направо изскачат от страниците и се материализират пред теб. Карат те изпитваш страх и тъга.

Книгата е създадена от няколко редуващи се фрагмента: настоящето заедно с образа на преподавателя и Зоран; миналото, където са Айда и Давор и техните близки; и няколко интервюта с хора преживели войната: убивали, изнасилвани, до един изтерзани от вина, или просто, защото те са оцелели, а други не. Точно тези интервюта са едни от най-въздействащите части от книгата. Безмилостни, жестоки, мрачни и отказали се от живота хора, разказват за зверствата, които са причинили или са им били причинени и това е толкова страшно, трагично и истинско, че няма как да не е въздействащо.
Цялата книга е натоварена с емоции, със спестявани истории и с преждевременно прекършени съдби. Книга написана, за да отрезви и да ни запознае с една война, за която не се говори.

"Нищо не е забравено, нищо няма да бъде забравено. Нито една рана не е зараснала и няма да зарасне. Между нас винаги ще стоят убитите."

Смятам, че "Аз още броя дните" ще една от най-добрите български книги тази година. Това не е книга за любовна история по време на война, това изобщо не е книга за любовта. Тя е един груб, брутален и жесток разказ за хиляди съсипани животи, за кръвопролития, за преждевременно обезлюдени домове. Тя е истинска, горчива и непременно трябва да и обърнете внимание. 

" На всички, които повече няма да се върнат у дома. На всички, които още броят дните."

1 коментар:

  1. Ревюто ти е страхотно! Много, много се радвам, че си стигнала до книгата и ти е въздействала! Георги Бърдаров се е справил великолепно с трансформирането на трагичната сараевска история в една болезнена като шамар книга за тежка съдба и бруталности. А ти чрез думите си си го предала прекрасно! Браво!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...