вторник, 17 май 2016 г.

Ревю: Гневът и зората на Рене Ахдие

Автор: Рене Ахдие
Издателство: Сиела
Страници: 414
Оценка в Goodreads: 5/5
 
"В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла."

Взех си "Гневът и зората" заради многобройните хвалби на български и чуждестранни книжни блогъри. Щом видях и корицата, реших, че няма какво да се чудя. Страшно красива е и много ми се връзва с духа на историята. Като впрочем, я харесвам доста повече от оригиналната.
Без да се впускам в обичайните описания в ревютата си просто ще кажа мнението си за нея. Смятам, че в интернет пространството вече има доста ревюта на книгата, както български, така и чуждестранни и за повече информация може да ги погледнете.

 “Some things exist in our lives for but a brief moment. And we must let them go on to light another sky.”

Нещото, което най-много ми допадна в историята на Шази и Халид, е усещането, което се загнездва някъде в теб. Кара те да се пренесеш сред пясъците на пустинята, в мраморния дворец, в тъжните му стаи и техните обитателите. Написана по толкова красив и омагьосващ начин, "Гневът и зората", ме заплени от самото начало с духа на историята, напомнящ за "Хиляда и една нощ" и историите на Шехерезада. 

 “This dangerous girl. This captivating beauty.
This destroyer of worlds and creator of wonder.”

Впечатление прави и това, че авторката е изпипала всеки детайл от историята си. Включвайки арабски мотиви и култура, приказките и описанията, авторката те хваща в плен между страниците и те кара да затаиш дъх. Запазването на част от арабските думи, също отчитам като плюс, защото допринасят за автентичността на историята.

 “It's never been a question of who is going to let me behave a certain way; it's always been a question of who is going to stop me."

Шахризад, каквато предполагам е била целта на авторката, има известна прилика с Шехерезада. Притежава нейната несравнима хубост, бистър ум и умението да отвлича вниманието на хората, захласвайки ги с приказките си. Харесах смелостта, която притежава. Силата ѝ да признае, че се страхува и все пак да се изправи пред страховете си, с вдигната глава, без колебания, решена да запази достойнството си и да съхрани духа и спомените си, изключително ме впечатлиха. Пресметливостта ѝ и нейната способност да омагьосва само с думи и спечелват следващата зора, и по-следващата, и по-следващата...

 I love you, a thousand times over. And I will never apologize for it.” 

Не знам, дали ще прозвучи странно на хората прочели книгата, но аз харесах Халид. Първоначално проявил се като жесток и зъл владетел, студен като камък и с безизразно лице,  постепенно той се превърна в просто едно момче, влюбено в просто едно момиче. Подчинен на вътрешните си борби и едно проклятие, образът му е много добре изграден и развит.  

  “And how will you know when you've found the elusive someone?
I suspect she will be like air. Like knowing how to breathe.” 

 Други интересни персонажи бяха и близкото обкръжение на Халифа и съпругата му, а именно - Джалал, Викрам и Десписа. През по-голямата част от книгата все си мислех, че някой от тях ще се окаже предател, но всъщност останах приятно изненадана. Джалал, който до последно е верен на семейството си и е готов на всичко за тях. Деспина, която било то и прислужница беше изключително нетактична, забавна и като цяло много нетипична героиня, за позицията, която заема. И накрая Викрам, който до самия край си остана така мистериозен и имам голямо желание да разбера нещо повече за него и мислите му, освен, че е най-добрият майстор на меча.


“After all, every story has a story.” 

 Книга, която да ви отнесе в един приказен свят. Книга, която да ви накара да почувствате хиляди емоции. Книга, която да ви завладее с духа си. Книга, която събира в себе си част от арабската култура, сладкодумието на една красавица, силна любов и малко магия. Книга, която да ви накара да се почувствате част от един необикновен, жесток и все пак красив свят. Това е "Гневът и зората" и, ако искате нещо подобно, то тогава определено я погледнете следващия пък, когато минавате през книжарницата. 


 Един живот за една зора.

 Знам, че този път ревюто е доста кратко, но поради липса на време и нежелание да го оставя за по-напред във времето, когато вече ще съм се отърсила от историята, реших да го публикувам така. Защото книгата заслужава да ѝ се обърне внимание и аз нямаше как да пропусна да го направя и в блога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар