петък, 8 април 2016 г.

Ревю: Перфектната химия на Симон Елкелес

https://www.orangecenter.bg/media/catalog/product/cache/1/image/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/9/7/9786191571468.jpg
Издателство: Ибис
Автор: Симон Елкелес
Страници: 344
Оценка в Goodreads:4/5

В гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно.
Бритни Елис живее в северната. Тя е богата и красива, златното момиче на училището. С една дума - има перфектен живот. Или поне умело успява да накара всички около нея да вярват в това.
Алехандро Фуентес живее в южната - бедняшката част на града. Той е корав и груб, известен сред съучениците си като лошото момче, член на опасната банда „Кървавите латиноси“, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Затова никой не е наясно с най-голямата му тайна.
Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което в началото е било невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност...

Преди 3-4 години се бях побъркала по филми с танци - балет, улични танци, хип-хоп, мажоретки и т.н. / не, че и сега не са ми страст, но не в такава степен/. Спомням си, че точно тогава бях, гледала поредицата Bring it on. Защо ви споменавам това, ли? Още с първите си страници, тази книга ме върна към онова време и по-конкретно към частта All or nothing. Сюжета е много подобен, само, че филма акцентира, освен върху различията беден/богат и цвета на кожата, малко повече се съсредоточава върху танците и новите приятелства, докато Перфектната химия, конкретно се спира на различните прослойки на обществото, отношенията между тях и любовта естествено...

Сега нека преминем към самата книга...
Ще започна от корицата, защото товa беше първото нещо, което грабна вниманието ми и ме накара да се зачета. Много нежна и красива. Някак кукленска, точно като главната героиня, Бритни. И все пак, всеки, който я погледне и прочете резюмето и ще си каже: Това е клиширана любовна история за популярно момиче и лошото момче. Знаейки, как ще завърши книгата още преди да съм я започнала, все пак се впуснах в разнищването на тайните на Бритни и Алекс.

"It is what you make it. If you think you can't change the world, then go on and follow the path already carved out for you. But there are other roads to choose, they're just harder to trudge through. Changing the world isn't easy, but I sure as hell am going to keep trying. Are you?”

Бритни играе роля на перфектната приятелка, прилежна ученичка, капитан на отбора на мажоретките, винаги изглеждаща добре и с прекрасно семейство. Илюзията, която се опитва да поддържа обаче я е принудила да стане недоверчива и неуверена. Под маската си, тя иска да бъде просто момиче, което да отиде в колеж и да бъде до сестра си. Преди това обаче трябва да се изправи срещу страховете си и да си преодолее.
Следващият главен герой е Алекс Фуентес. "Лошото" добро момче, гангстера с пистолет затъкнат в колана, момчето с мотора и многото татуировки, момчето готово на всичко, за да помогне на  семейството си. Алекс е момче със силен дух и голямо сърце, готово на всичко, за да защити това, което обича, дори това да значи, да жертва себе си. 

Макар, че на пръв поглед двамата изглеждат като от два различни свята, те много си приличат. Всеки от тях е изградил своя илюзия, която се опитва да поддържа и да не допуска никого до себе си. Макар разликите в обкръжението и дома им, които многократно са упоменати в книгата, те постепенно започнаха да се откриват, разкривайки взаимно пластове тайни и разбраха, че си приличат много повече отколкото им се иска. 
 “We're actors in our lives, pretendin' to be who we want people to think we are.”

Приятелите на Алекс и Бритни, Пако и Сиера, харесах много, защото въпреки, че всеки от тях имаше свои проблеми, се опитваха да им помогнат независимо, или по-скоро въпреки, недостатъците им, да им посочат вярната посока и да бъдат до тях. Макар и двамата да бяха до някаква степен отритнати или изолирани, успяха отново да се докоснат до приятелите си.

Симон Елкелес има приятен стил, който се чете леко. Книгата не е натоварваща и аз я приключих за отрицателно време. Определно с писането си, авторката успя да задържи вниманието ми, и да ме накара да искам да знам повече за живота на героите, за тяхното минало и бъдеще.


“If there's one thing I learned, it's that nobody is here forever. You have to live for the moment, each and every day . . . the here, the now.”

По никакъв начин не бих могла да кажа, че сюжета е оригинален. Историята ни е позната от доста книги, и още толкова филми, краят беше сладък не отричам, но някак малко претупан, поне според мен. Но въпреки това я препоръчвам силно и ако харесвате любовни романи, развиващи се в гимназията, с приятелски перипетии и намирането на правилния път, то тогава определено тази книга е за вас.

Книгата ме спечели с НЕперфектността си. С несъвършените животи на героите, с техните недостатъци, със сбъркания, но реален живот, който и ние самите водим. Точно затова ми хареса тази книга, защото показва колко грешни представи имаме за различията по между ни - било то болест или обществената прослойка, към която спадаме. И още нещо... хареса ми, че една толкова... ами клиширана история, ме накара да се замисля за някои неща.


Случайно разбрах, че има още две книги, всяка представяща живота на Карлос и Луис, братята на Алекс и нямам търпение да прочета и тях.

2 коментара:

  1. Невероятно ревю! Благодарение на него, ще прочета книгата! <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че ревюто е допринесло за желанието ти да я прочетеш!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...