петък, 29 април 2016 г.

Wrap up: April...

Здравейте,
Този месец неочаквано отделих повече време на книгите и несъмнено това си пролича и в блога. Без да се мотая обаче с отклонения, как и този месец се изниза неусетно преминавам към разглеждането на прочетените книги през месец Април, които са пет.

Град на изгубени души (Реликвите на смъртните #5)Град на небесен огън (Реликвите на смъртните, #6)Сезонът на злополукитеКралица на сенките (Throne of Glass, #4)


Месецът започна с дочитането на поредицата "Реликвите на смъртните". Останаха ми пета и шеста книга, от които останах повече от доволна и смятам, че това е доста добър край на поредицата, въпреки, че не успя да измести този "Адски устройства". С тези две книги реших проблемите, които имах с предишните, и макар, че не успяха да променят мнението ми за Клеъри, всичко друго е окей.  Всички герои са коренно различни от първата книга. Пораснали, открили силата си и намерили мястото си в света на сенките. От хлапетата- тези, които не подозираха за един друг свят, и другите, които се хвърляха в опасностите с главата напред- се превърнаха в отговорни и жертвоготовни млади мъже и жени. Най-любимото ми нещо в последната книга е свързващата нишка между "Град на Небесен огън" и последната книга на "Адски устройства". Преплитането на последните глави и епилога, емоциите и всичко... беше наистина невероятно. Имам доста да говоря за това, но не искам да издавам спойлери. Нямам търпение да се захвана с новата поредица на авторката -"Тъмни съзаклятия".

Третата книга, която прочетох е "Сезонът на злополуките" на Мойра Фаули-Дойл, за която имам ревю- тук. Книгата не е лоша, но не е това, което очаквах и съм малко разочарована. Историята около "сезонът"  се държеше на повърхността и нищо не се задълба и не се разви около него. Също така, не успях да харесам героите. Все пак мисля, че е нещо оригинално и с неочакван завършек. Ако търсите лекo зловеща и мрачна история, която все пак да не е прекалено натоварваща, дайте шанс на тази книга.

Предпоследната книга, която прочетох е четвъртата от поредицата "Стъкленият трон" - "Кралица на сенките", за която следващата седмица ще има ревю и затова няма да се впускам в големи подробности. Останах очарована от нея и определено надмина очакванията ми. Допада ми как се развиват нещата до момента и израстването на героите. Харесва ми, че с всяка следваща книга, авторката, заплита историята още повече, добавя нови герои и ни кара да се привържем към тях до такава степен, че да изтръпваме при всеки техен ход. 

И накрая се захванах с третата книга от "Кръвни връзки", "Индигова магия". Не знам какво друго да кажа освен, че я обожавам, както и предишните две. Сидни и Ейдриън са просто прекрасни и споделените им моменти са едни от любимите им. Приятелската връзка, която успяха да изградят през предишните книги, тук достигна едно ново и сложно, и за двамата, ниво. От второстепенните герои най-любим ми е Еди и много се надявам по нататък да успее да намери това, от което се нуждае. Като цяло и тази книга, като останалите е просто страхотна, изпълнена с действия, обрати, активност и пренаситена с много емоции.  

Е това беше... За следващият месец нямам абсолютно нищо набелязано и шансът да прочета нещо е много, много малък... Но дали е така, ще видите в следващия такъв пост.

сряда, 27 април 2016 г.

Битката на кориците

Здравейте, 
Ето, че и в моя блог ще се появи така популярното напоследък, сред българските книжни блогъри, сравнение на българските корици, с чуждестранните им варианти. Тук съм с осем сравнения и моят избор за корица. Ще се радвам да споделите в коментарите, кои предпочитате вие...

Поредицата "Скъпоценни камъни" на Керстин Гир
Ruby Red (Precious Stone Trilogy, #1)Рубиненочервено (Скъпоценни камъни, #1)Харесвам и двата варианта на кориците, но американският вариант ми допада много повече. Самата корица ни кара да мислим за пътуване във времето, много красота и нежните детайли ни напомнят за времевия период в някои части и добавят автентичност. Българският вариант изразява по скоро резкия сблъсък между минало и настояще, което също съвпада с историята, криеща се между кориците, но някак чуждестранната корица ми грабва повече вниманието.


"Сезонът на злополуките" на Мойра Фаули-Дойл
The Accident SeasonСезонът на злополукитеТук избирам българския вариант. Отново смятам, че и двете корици са много, но българската повече ми се връзва с историята. Малките детайли в нея са загадъчни, мрачните цветове са малко плашещи, но навяват много мистичност. Цялата корива лъха на магия, докато чуждестранната версия по-скоро не ме кара да  искам да я притежавам и да разбера какво се крие вътре.


"Морето на спокойствието" на Катя Милей
Морето на спокойствиетоThe Sea of TranquilityТова е една от любимите ми книги, и страшно се радвам, че издателство Тиара букс са решили да изберат именно този вариант за българската корица, защото е много красив и детайлността му  допринася за красотата и. Докато чуждестранната изобщо не ми харесва и макар да напомня за някои части от сюжета, определено не би ме накарала да се спра пред нея в книжарницата.


"Graffiti moon" на Кат Кроули
Graffiti MoonGraffiti MoonНе харесвам американската корица, никак. Много е мрачна и малко депресираща, а самата книга ни най-малко не е такава. Тук отново гласувам за българския вариант, защото смятам, че носи много повече  добри емоции. А книгата е толкова сладка, че заслужава корицата и да е красива и набиваща се на очи, но в същото време да не е натрапчива.

Поредицата "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър
Град от кости (Реликвите на смъртните, #1)City of Bones (The Mortal Instruments, #1) Не харесвам българския вариант на кориците. Въпреки, че не се различават много... Да идеята е същата, но българските корици изглеждат прекалено анимирани и недостоверни, докато другата... Другата просто ни кара да отворим въображението си. 




Поредицата "Тръпка" на Маги Стийвотър
Тръпка (Вълците от Мърси Фолс, #1)Shiver (The Wolves of Mercy Falls, #1)Тръпка е една от първите книги, които прочетох и имам само топли чувства към нея. По-късно обаче, когато започнах да се информирам за книгите, попаднах на американско издание на книгата и се влюбих в тази корица. Толкова по -прекрасна е от нашата.  



 "Перфектната химия" на Симон Елкелес
Perfect Chemistry (Perfect Chemistry, #1)Перфектна химия (Perfect Chemistry, #1)Не харесвам чуждестранната корица. Дори я смятам за ужасна, мрачна и ни най-малко не ми се връзва със иначе лежерното съдържания. Вярно, че героите си имат и мрачна страна, но нежният български вариант напомня за сладка тинейджърска романтика, каквато всъщност се крие между страниците. 


"Гондолата на времето" на Ева Фьолер
Гондолата на времето (Zeitenzauber, #1)Die magische Gondel (Zeitenzauber, #1)Харесвам цветовете на българската корица, но харесвам и тези на немската. И като цяло нея харесвам повече. Не съм чела тази книга все още и нямам търпение да го направя, но въпреки че смята , че издателство Ибис са направили добър избор с корицата, лично аз харесвам повече другата. Има нещо магично в нея и то ме кара да избера тази загадъчност, пред нежността на българската.

петък, 22 април 2016 г.

Защо трябва да прочетете книгите на Касандра Клеър?

За никого, който е поглеждал поне няколко пъти в блога, не е тайна, че не исках да завършвам първата поредица на Касандра Клеър, а именно - "Реликвите на смъртните". Е, преди може би месец, покрай предстоящото излизане на още една нейна книга, както и повторно вдигналия се шум из български и чуждестранни книжни блогове, заради сериала,  отново ми се прииска да се докосна до света на ловците на сенки или по-конкретно този на Джейс, Клеъри, Алек, Изабел и познатите ни и обичани долноземци.
 Е макар, че аз все още не мога да го повярвам... Ето ме тук с шест  причини, поради, които трябва да прочетете книгите на Касандра Клеър.
  • На първо място е светът на ловците на сенки.
    Свят толкова еднакъв и същевременно различен от нашия. Свят пръщящ от магия, фантазия и красота. Толкова е лесно да си представиш, че ейсега отнякъще ще изкочи ловец на сенки, белязън с руни. Смятам, че Касандра Клеър прекрасно е успяла да вплете идеята си за магията в съвремненния свят и точно затова е и толкова лесно възприемчива.
  • Героите, чиито истории проследяваме.
    Касандра Клеър умее да създава много добри персонажи и с някои изключения (като Клеъри, Джесамин и някои второспетенни такива), харесвам всички. До един харизматични, с интересно минало, някои от тях боравят умело със сърказма, други - с остроумието, дори злодеите не можеш да не обичаш...
  • Емоцията.
    Самата емоция,която съпровожда процеса на четене, на която и да е книга. Авторката, направо си играе с емоциите на читателите. В един момент си щастлив за развоя на събитията споходили героите, а  в следващия им съчувстваш за сполетялото ги препядствие...
  • Сарказма.
    В нейните поредици винаги има някой много саркастичен герой, който прави подмятания в най-неподходящия момент и винаги разведрява напрегната, а и не само обстановка.
  •  Руните и техните значения...
    И не само, парабатайството, уменията на Мълчаливите братя и Жележните сестри. Цялата тази загадъчност и мистичност, караща те да продължаваш да разлистващ страниците, само и само за да допълниш познанията си за света на сенките.
  • Местата, които авторката е избрала за "дом" на героите... Лондон, Ню Йорк, Лос Андлелис... Те просто перфектно прилягат на самия замисъл на конкретната поредица (или поне в първите две, не съм стигнала до Лейди полунощ). Мрачния Лондон чудесно приляга на Адски устройсва, заради тъгата, мрачното настроение, което навява и, което е съвсем подходящо за поредицата. Никога не спящия, шумен и забързан Ню Йорк пък е идеалното място за развитията в "Реликвите", защото се връзва със събитията, динамичността им, действията на обърканите млади герои.
  • Връзките между поредиците.
    Авторката много умело успява да приплете животите на героите от различните си поредици и така ни кара да искаме да се запознаем с всички, да проследим живота им, препядствията и щастието им. В различните поредици, героите и обитават различен времеви период, различни места и да видиш, че в крайна сметка всичко е навързано и в една много, много дълга история е толкова вълнуващо.

    http://s8.favim.com/610/150312/books-cassandra-clare-clockwork-angel-quotes-Favim.com-2556829.jpg

сряда, 20 април 2016 г.

Ревю: Сезонът на злополуките на Мойра Фаули-Дойл

Сезонът на злополуките Автор: Мойра Фаули-Дойл
Издателство: Егмонт
Страници: 283
Оценка в Goodreads: 3/5

"Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?

Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо - семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде. Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости.

Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат - сезонът на злополуките е тук."


 "И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, 
за реката под нас, в която потъват нашите души,
за раните и тайните, за призраците на тавана,
да пием пак за пътя на реката."

Да си призная, бях привлечена от книгата заради заглавието и българската корица. Страшно красива, загадъчна и все пак след като затвориш и последната страница, разбираш и най-малките детайли в нея...
Това не е моята книга и не ме докосна. Въпреки това не мога да отрека, че историята е оригинална и е поднесена по един много интересен и загадъчен начин. Стилът на авторката е много мек и въвличащ те в историята, от което следва , че се чете доста бързо. Хареса ми начинът, по който авторката е избрала да ни поднесе своята първа история - развитото въображение на Кара, вълшебните истории на Беа, неподдаващата се на "сезонът на злополуките" Алис, и обратното, вечно страхуващата се Мелани, майката на Кара, и Сам- доведеният брат, който е погълнат от свои мрачни мисли. Беше изненадващо, че след като цялата история е магична, мрачна и малко плашеща, имаше съвсем разумно обяснение.

Не мога да кажа, че някой от героите ми стана любим. Най- много ми допадна Сам, но и при него нещо не ми достигна. Доведеният брат на Кара и Алис е сладък, мил... И объркан, точно като всеки седемнайсет годишен тинейджър. В книгата, често е определян като "мъждукащ", защото едновременно е в този свят и не е. В един момент е с приятелите си, а в следващия е дръпнат и недоверчив. "Мъждука" и между страните от характера си - мил и гальовен и изпълнен с гняв и страх.
Кара е кълбо от нерви. Притеснява се за майка си и сестра си, за чувствата си към Сам, които смята за нередни, за момичето изникващо на всички нейни снимки и за безброй други неща. На пръв поглед нейният персонаж е силен и решителен, но всъщност  едно уплашено момиче. 
 Нещо, което ми допадна беше интимността между Сам и Кара. Първо като приятели, после като двойка, двамата се подкрепяха много и си пазеха гърбовете. Не мога да кажа, че не съм очаквала такъв развой на събитията, но пък много рядко попадам на толкова силно емоционални моменти като техните.
Беа е много искрена и неподправена. Изправя се пред хората такава, каквато е без страх, без маски и пози. Добра приятелка, която винаги е готова за още една лудория. Страшно много ми харесаха историите и и начина, по който ги разказва, карайки всички да се заслушат. 

“All witches keep their kisses in everyday objects, so that their hearts won’t break too often.”

Алис е героиня, за която все още не мога да реша какво е мнението ми. До някаква степен я разбирам, но има и доста неща, за които не съм съгласна. Харесва ми това, че е непоклатима в решенията си и действително е силен персонаж, който не се поддава на страховете. 
И ето, че групата е вече пълна... Четиримата винаги се подкрепят, въпреки проблемите и страха. Коренно различни, но и с доста неща, които да ги свързват, те се държат заедно.

В някои части на книгата, нямах идея какво следва, но имаше и доста, в които не знам дали  заради мен (последните книги, които чета, се досещам какво ще се случи) или заради самата книга,  успявах да предвидя.

Книгата доста ми напомня на  "Ние, лъжците". Не,  те не си приличат по съдържание, а по чувството, което оставят след себе си; вълнението, докато четеш: неизвестността и загадъчността, която ги обгръща.

Като дебютен роман, "Сезонът на злополуките", на Мойра Фаули-Дойл е едно добро начало, което авторката надявам се ще надгражда. Имаше някои описания, които според мен, бяха излишни, действието се развиваше малко по-бавно, отколкото ми се искаше и бих се радвала, ако самата история около "сезонът" беше малко по-задълбана. 

“Accidents happen. Our bones shatter, our skin splits, our hearts break. We burn, we drown, we stay alive.” 

„Сезонът на злополуките“ е обвита в тайни, зловеща история с изненадващ завършек. История за едно сплотено приятелство, подкрепата, злополуките и непризнатите чувствa. Препоръчвам на всички, които търсят написана по интересен начин, история обвита в мрачни облаци от мистерия и неочакван край.

петък, 15 април 2016 г.

It's Friday...

Здравейте,
Мина почти месец от последния ъпдейт пост и при мен се случиха някои неща. Минаха пробните матури, взех някои решения, отново се впуснах в суматохата около бала, и все по-отчетливо забелязвам, че идва края на една фаза от живота ми. Навсякъде откривам разни знаци, или поне аз ги приемам за такива... В училище едновременно разпускаме и се напрягаме, и може би малко тъжим... Всеки ден с учителите си разменяме погледи и приказки, които ни натъжават. Шляем се и си спомняме началото, когато бяхме просто познати, събрани в един колектив, всеки със свои си истории, други приятели и объркан поглед.Полагаме последни усилия, за да приключим с оформянето. 

Като съвестен дванадесетокласник, докато останалите ученици прекарваха ваканцията си навън с приятели, или почивайки си, аз бях в училище. Отчасти, защото в началото на учебната година реших, че няма да се оплаквам от това, че трябва да ходя на училище, да играя физическо и т.н.. И действително си ходя и ми е приятно ( има си изключения, разбира се). По време на ваканцията обаче беше супер тихо и празно, малко мрачно дори... Нямаше ги викащите и вечно  енергични и скачащи деца. И този понеделник влизайки в училище преживях малък шок. Всички се бяха върнали и е пълна лудница. 

Вече официално завърших поредицата "Реликвите на смъртните" и макар, все още да продължавам да харесвам повече "Адски устройства", Реликвите се нареждат съвсем малко зад тях...Харесвам връзките, които героите изградиха и съхраниха в поредицата "Адски устройства", но съвременния свят на ловците, шумния Ню Йорк и злия герой ми допадат повече. Мога да кажа обаче, че със сигурност епилогът на "Принцеса с часовников механизъм" ми допада повече и е по-емоционален, от моя гледна точка. Този в "Град на небесен огън" беше хубав, но някак не останах напълно удовлетворена след като затворих и последната страница. Сега нямам търпение за "Лейди полунощ", но за момента ще трябва да се въздържа от купуването и... 
 В близките седмици, мисля, да отделя пост за първата поредица на К. Клеър, но ще видим дали ще имам достатъчно време за направата му. 

Искам и да ви споделя, няколко песни, които не спирам да слушам последния месец...




 


сряда, 13 април 2016 г.

Няколко предложения за книги

Здравейте, днес съм тук с няколко книги, които силно ви препоръчвам да прочетете, ако още не сте го направили или пък тъкмо се открили страстта си към книгите и се оглеждате за следващата. Ще ви предложа няколко, които смятам, че заслужават повече внимание или просто наистина си струва да прочетете, защото са хубави. Не съм ги подреждала по някакъв специален ред...

  • Първото ми предложение е Проницателят на Анди Андрюс. Тази книга прочетох в началото на миналата година и до момента, винаги когато се сетя за нея ми става мъчно, че не е много популярна, а смятам, че повече хора трябва да знаят за нея. Намирам я за поучителна и малко отрезвяваща, караща те да се замислиш...
  • Номер две е Graffiti moon на Кат Кроули. Тази книга ми е толкова близо до сърцето. Обожавам я и мисля, че който и даде шанс, също ще я хареса много. Изкуство, приятелство, семейни проблеми и малко любов, и всичко това в рамките на една топла, лятна нощ. Ревю.
  • Следващата е Онова лято на Лорън Оливър, за която и до момента не мога да си събера мислите. Отново книга, която обожавам, макар и да не съм предполагала, че толкова ще я харесам. Преплитайки нишките на минало и настояще, авторката успява да ни грабне вниманието и да породи в нас желанието да проследим животите на две жени от различни поколения, имащи различен морал и ценностна система, в различни времеви периоди.
  • Надявам се да сте чували за Морето на спокойствието на Катя Милей. Прекрасна книга, която ако не сте чели силно ви препоръчвам да го направите, защото губите много. Четох книгата началото на годината и при всяко нейно споменаване, нещо в мен трепва. Привързах се доста към героите и едновременно искам колкото се може повече хора да знаят за нея, но и да си я запазя само за себе си. История за вторите шансове, за преоткриванeто на самия себе си, за нуждата да намериш своето място на тази земя. Ревю.
  • Следващото ми предложение е Ще те чакам на Джей Лин. Всъщност книгите са две, но в пъти повече харесвам тази, въпреки че и Бъди с мен не е лоша. Типична романтична история. Много сладка, нежна, но и засягаща някои трудни въпроси. Все пак не е натоварваща, дори има доста забавни моменти. 
  •  И накрая ще ви препоръчам и една трилогия - Тайният кръг на Л. Дж. Смит. Всъщност тази поредица е една от първите, към които се насочих, когато започнах да чета книги. Може би съм била на 12-13... Уау, в главата ми изглежда толкова скоро, а са минали повече от пет години откакто започнах да чета наистина... Но нека  се върнем на книгите. Тогава бях наистина впечатлена и макар, да си мисля, че ако в момента отново седна да я чета едва ли ще ми хареса толкова, но още помня чувството... Наистина я харесвах, и благодарение на нея се увлякох по фентъзи-то. Така, че  препоръчвам на хора, които тепърва започват да четат фентъзи.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...