сряда, 10 февруари 2016 г.

Ревю: Тъмна дарба на Александра Бракен

    http://3.bp.blogspot.com/-wTysgkTYuMg/Voz2iAC_MPI/AAAAAAAAELY/sxYeF6jaj9U/s1600/tymna%2Bdarba_cover.jpg
  • Автор: Александра Бракен
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 472
  • Оценка в Goodreads: 4/5


Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, тя знае, че нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да накара родителите й да я заключат в гаража и да извикат полицията. Нещо, което да я изпрати в Търмънд – брутален правителствен „рехабилитационен лагер“.
Руби може и да е преживяла мистериозното заболяване, убило повечето деца в Америка, но заедно с останалите като нея се е сдобила с нещо много по-лошо – умения, които не могат да контролират. Умения, от които  обикновените хора се страхуват, а понякога и самите "надарени" деца, също.

Вече на шестнайсет, Руби е еднo от най-опасните деца със специални умения…


“They were never scared of the kids who might die, or the empty spaces they would leave behind. They were afraid of us-the ones who lived.”


Тъмна дарба, разказва за едно страшно, мрачно и болно бъдеще споходило човечеството и по-конкретно населението на Америка. Чрез описанията, които са доста съдържателни, но не и прекалено обемни, съвсем успешно успяваме да видим разрушението споходило страната.
Правителството затваря оцелелите деца в поправителни лагери и ги разделя на различни цветове спрямо възможностите им. Някои могат да местят предмети, други-да подпалват разни неща, a трети могат да се ровят в чуждото съзнание. Главната героиня, Руби, контролира ума.

Руби, подобно на Джулиет от Разбий ме ( не мога да не сравнявам двете героини), в началото се показва като едно слабо, страхливо момиче, преживяло много страдания. С всяка следваща глава обаче, ние виждаме нейното израстване. Тя се развива и еготова да погледне към света, не изпълнена със страх, а таяща в себе си борбеност и сила да се изправи пред него. Проследяваме как постепенно придобива увереност и започва да преодолява страха от дарбата си.

  “Don’t be scared. Don’t let them see.

Дунди, Зу и Лиам са оформили групичката си, докато са бягали от друг поправителен лагер. Отношенията помежду им са много готини и през цялото време се забавлявах с тях. По-късно Руби се присъединява към тях и бих казала, че тяхното приятелство ми беше най-интересната част от книгата. 
libros, the darkest minds, and mentes poderosas image Лиам е чаровният, мил и добър герой, грижещ се всичко да е наред. Определено, мой любимец. Той обаче също има свои проблеми и минало. Опитвайки се, да преодолее вината си, той се впуска в търсенето на Ийст Ривър, лагер основан от Беглеца, с цел защита на децата.
Лиам и Беглеца, много ми напомниха на Адам и Уорнър от Разбий ме. Много, наистина много се опитвах да изолирам това чувство, но имаше някои постъпки, и в дадени моменти просто беше неизбежно. 
Дунди и Зу бяха прекрасни и верни приятели. Зу, подобно на Руби, също беше изплашена от дарбата си, но готова да я използва, за да защити приятелите си. Малкото момиченце със жълтите ръкавици, внасяше малко непринуденост и цвят към цялата атмосфера. Подобно на нея, Дунди пък го правеше като се мръщеше и пускаше хапливи забележки. 
Откраднатите моменти на нежност между Лиам и Руби , внасяха една сладост сред страха, вината и трудностите, с които бяха обградени. Връзката, която успяха да изградят ме остави малко озадачена, защото ми се стори, че нещата се развиха доста бързо, а и в действителност, не е като да са си комуникирали усилено, докато се опитваха да избягат от поредните преследвачи. И все пак тази връзка събужда въображението и магията, и те кара да повярваш в любовта от пръв поглед.

 “You can destroy a factory, and they'll build another. But once you destroy a life, that's it. You never get that person back.”


books, quotes, and the darkest minds imageКраят се е получил особено добре. Много емоционален и силен. Оставя те с усещането и нуждата, че веднага трябва да се захванеш със следващата част, за да разбереш дали, думите на Лиaм казани двайсетина страници преди края, са истина.


“Never, never, never. I am never going to forget you.”

През цялото време докато, четях Тъмна дарба, тя ми напомняше на Разбий ме и отчасти на Дивергенти. Това обаче по никакъв начин не ми попречи, да я харесам също колкото горепосочените. Със сигурност ще чакам с голямо нетърпение излизането на останалите части от поредицата.

"Тъмна дарба" е много динамична и интересна, а Александра Бракен се е справила чудесно с предаването на атмосферата чрез думите си. Аз харесах книгата. И макар да намирам прилики в сюжета и героите на други антиутопии, авторката определено е дала началото на една обещаваща поредица. Горещо я препоръчвам на хората, харесващи този жанр.

1 коментар:

  1. Страхотно ревю ♥ браво !
    (ако не е проблем много бих се зарадвала да изразиш мнението си по първото ми ревю http://bookandhotcoffee.blogspot.bg/ :)благодаря ти предварително )

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...