петък, 26 февруари 2016 г.

It's Friday...

Здравейте хора,
В последната седмица и половина съм многo натоварена и изтормозена, новата ми програма е досто уморителна, обстановката в клас е просто потресаваща- крясъци, срокове за гонене, учебни планиве, балове и разни ужаси..., а в главата ми е пълна каша. Случват ми се някои неща... пречки, хора опитващи се да ме разколебаят относно дадени решения. И от известно време ми се въртят едни мисли в главата... как не трябва да се отказваме от това, към което се стремим. Понякога има моменти, в които ни се иска да зарежем всичко. Да избягаме. Някъде много, много далеч, защото точно в този момент нашият живот е меко казано гаден. Има хора, с които не искаме да контактуваме, чувстваме се зле или просто това не е нашият ден и всичко е с краката нагоре. Не смятам обаче, че трябва да позволяваме на подобни неща да ни спъват... Спират, дори. Не трябва да спираме да се борим за онова за което мечтаем, онова в което вярваме и искаме за себе си и близките си.
Лично за себе си се опитвам да се науча да минавам през всички тези състояния, пречки или просто препятствия като гледам от позитивната страна. Казвам си "Това е само ден, вдигай главата и продължавай. Не се отказвай. Искаш ли го? Бори се тогава! ". Важно е да намерим и малките радости, които се крият в мрачните дни. Дали ще се  наслаждаваме на вкуса на кафето, на изгрева и залеза, на дъжда, снега, леда или квакането на жабите, ако щеш. Просто трябва да намериш твоето нещо!



 


сряда, 24 февруари 2016 г.

25 Facts About Me

Здравейте, 
Последния месец в блогпространството се върти един таг и понеже тази седмица нямам нужното време, което да отделя на блога, реших да направя него като тазседмичният пост за сряда. Приятно четене!


https://33.media.tumblr.com/b2d3686c15eadce1db27e4c82daee94b/tumblr_nopx9oIGvo1qkz0a3o2_500.gif 

  • Не пия натурални сокове, газирани напитки и като цяло такива, купени от магазина. Карам го на вода, кафе и чай.
  • За мен 3в1 не е кафе, и винаги, когато някой приятел ми  каже, че е пийнал едно кафе и има предвид 3в1 с три захарчета го поправям.
  • Като стана въпрос за захар... не подслаждам нищо ( кафе, чай).
  • Не си падам и по сладкото, точно защото е сладко.
  • Не обичам да спя до късно и ставам от раз. Може да съм си легнала в 3 и половина през нощта, но съм на линия в 7...
  • Рядко споделям.
  • Понякога има моменти, в които всичко ме дразни. 
  • Имам сестра, по-малка с девет години от мен.
  • Не обичам басейните и морската вода, но обичам да си стоя на плажа.
  • Бързо се ядосвам, но и бързо ми минава.
  • Обикновено, не харесвам дадена песен от първия път. Трябва да я чуя поне още веднъж.
  • И следователно, ако ми хареса, в близката седмица ще си я припявам и пускам отново и  отново.
  • Проверявам си имейла поне по два пъти на ден. Понякога дори сама се дразня на себе си. Поне, ако някой от вас иска да се свърже с мен, може да е сигурен, че ще съм го видяла.
  • От доста време не съм гледала филм и някак нямам и желание. За това пък следя цели четири сериала и едва намирам време за тях.
  • Много обичам да нося боти, но мразя ботуши.
  • Много рядко имам чадър, когато ми трябва.
  • Не обичам приложенията в телефона ми да са пръснати и да заемат много място, затова и съм ги разпределила в папки.
  • Периодично си тегля някоя игра на телефона играя около седмица и я изтривам, защото ми е писнало.
  • Както се предполага от горното- непостоянна съм и лесно се отегчавам.
  • Първото нещо, което правя след като се прибера вкъщи, е да си вържа косата. Когато съм навън не можете да ме видите с вързана коса, когато съм си вкъщи обаче е обратното.best friends, bestie, and day image
  • Много често плача от смях и много рядко някой може да ме види без усмивка на лицето.
  • Не обичам анимации.
  • Мразя да говоря по телефона. Съобщенията са моето нещо!
  • Искам да продължа да живея в България.
  • Смятам, че последната ми година в училище е прекрасна и макар често да се оплаквам от шума, лиготиите и т.н. много си обичам класа.
Надявам се е ви е било интересно и приканвам и вас да го направите, като споделите по някой странен факт за себе си в коментарите.

петък, 19 февруари 2016 г.

School make up routine


Обикновено, когато стана сутрин в 06:30 последното нещо, което ми се прави е да се гримирам. Първото нещо, което правя след като си отворя очите е да си направя кафе. Докато това стане, аз се поразбуждам и с чашата кафе и минимално количество козметични продукти се приготвям за училище. 

 В повечето случаи се изчерпвам със спирала и оформяне на вежди. Продуктите, които използвам за подчертаване на вежди са на Catrice- цветния гел и сета им от сенки. И двата продукта са много хвалени и аз също ги намирам за добри и ми вършат перфектна работа.


 

 Когато обаче, не съм се наспала се появява и нуждата от коректор. Този, който използвам в момента е течния Camouflage на Catrice. Не съм ползвала кремообразния, но и не смятам, че имам нужда. Имам късмета, кожата да ми е сравнително чиста от страна на акне, и една-две пъпчици не мe притесняват. Този коректор използвам, за да прикрия кръговете под очите си и се справя прилично, като ми дава един по-събуден вид.



Понякога, ако съм в наистина много, ама много добро настроение си слагам и очна линия и/или сенки. Очната линия, която ползвам в момента, също, е на Catrice и съм страшно доволна от нея. Казва се Caligraph и се работи много лесно с нея. Писеца е тънък и гъвкав, позволяващ прецизно нанасяне, а цветът е наситен. Сенки, които използвам са най- вече в неутрални тонове.

Ами всъщност това е... Не обичам да си слагам много продукти, когато трябва да ходя на училище. Както казах, в много редки случаи си слагам нещо повече от спирала и цветен гел . Грима е мое хоби и въпреки, че ми доставя голямо удоволствие да го правя, лично за себе си не смятам, че правилното място за това е училище, а и не намирам за необходимо да го правя.
И все пак, не упреквам никой, който е решил да използва повече продукти. Просто това е правилното нещо за мен.

сряда, 17 февруари 2016 г.

Valentine's day book tag

С малко закъснение отбелязвам Свети Валентин и в блога. Аз лично не празнувам този празник, но и не намирам нищо лошо в него. Бях тагната от Мари, за което и благодаря.

 love, heart, and flowers image

1.Любимата ви двойка – Искате да имате такава връзка.
Това е адски труден въпрос. Обиквам връзката на всички герои, за които чета, защото авторите се стараят да я изградят по начин, който да се хареса на читателите. Погледнато обаче, от страната, колко опасности дебнат героите, миналото им, дори бъдещето , заедно с това, че в някои книги любовната история се развива доста нереалистично (меко казано) си избирам Джулия и Ник от Онова лято. Някак естествено се получи между тях, не прекалено бързо и някак по-безопасно.

2.Връзка, която не се е получила. Вие искате те да се съберат, но това така и не се е случило.
Рен и Кала от Нощна сянка. По-добре да не казвам подробности, защото ще разкрия части от сюжета.

3.По кого сте си ,,падали’’. Независимо от персонажа.
Ооо.. това е доста дълъг списък. Джош ( Рисунка за Айла), Фор (Дивергенти), Уорнър (Разбий ме), Каол ( Стъкленият трон), Травис( Красиво бедствие), Холдър ( Без Хоуп), Джош ( Морето на спокойствието), Уил ( Адски устройства), дори и малко по Ейдриан Ивашков...

4.Най-ужасната връзка. Винаги сте искали двойката да се раздели, защото те са твърде различни и според вас не си подхождат. 
Кару и Акива, не че искам да бяха разделени, просто не ми допадат или по-скоро не харесвам Акива.

5.Вашият любим любовен триъгълник.
Не си падам особено по любовните триъгълници, но мисля, че този между Теса, Джем и Уил е наистина добре изграден.

6.Вашата любима трагична любовна история. Нещо като Ромео и Жулиета.. ( и без спойлери. )
Трис и Фор. Помня, че след като прочетох последната книга , половин час си изревваах очите. Беше много тъжно и до сега те двамата са една от любимите ми двойки.


петък, 12 февруари 2016 г.

Winter make up favorites


Здравейте,
Днешният пост стои в черновите ми от около месец и доста дълго се колебаех дали да го пусна. След това обаче видях, че Зин е направила също пост свързан с грим и се реших. 
Та, след като няколко пъти споменавах в блога, че имам интерес към козметиката, реших, че искам в него да има поне една подобна публикация. Снимките бяха толкова приятни за правене и обработване, или поне вторият път беше така, защото за първите, светлината беше доста слаба и не можех да фокусирам както трябва. Без повече обяснения, нека минем към същественото.
Днес ще ви споделя за няколко от любимите ми продукти от декоративната козметика.
 Ще започна с продуктите за устни. От тази категория имам доста продукти, коитo бих могла да ви покажа, но специално за последния месец тези двa са най-използваните.


Двете червила са Avon 3D в цвят Мad For Mauve и Taupe Delight от серията The One 5в1 на Oriflame. Това от Avon идеално пасва на името си, точно бледоморав цвят, като на бледа кожа избива виолетовия цвят, а при мен се проявява розовото. Цветът му е плътен и наситен, формулата е кремообразна и се нанася супер лесно. Не изсушава устните, но и не е особено трайно. Има приятен лек мирис. И докато горния цвят бих определила като за през деня, червилото на Oriflame според мен е по-подходящо за вечерта. Има силно изразен кафяв тон и е с матов завършек. Също се нанася лесно, доста по-трайно е и изсушава устните.

Крема за ръце, който виждате на снимките е на Alverde и е част от коледния им комплект съдържащ масло за тяло и крем за ръце с макадамия и боровинки. И двата продукта са прекрасни  и ухаят чудесно. Крема за ръце не е нищо особено. Не е особено подхранващ, но мирише страхотно.
Двата лака са Catrice Ultimate NailLacquer 94 It's a very berry bash и мини от серията Wow на Golden rose.  Минито, с номер 15, е в красив нуд цвят. Много блед прасковен нюанс, който изглежда много нежно нанесен върху ноктите. Нуждае се от поне два слоя обаче, защото не е особено покривен. Другия лак е в цвят, който в последно време много ми харесва - Бордо. Нанася се лесно. Съхне бързо и е доста плътен. Един слой е на пълно достатъчен, но аз съм свикнала да нанасям по два. 

 

Тройката сенки за очи е на Lollipop и се извинявам, но не помня номерата, защото сама съм си правила палитрата. Ако все пак някой се интересува, ще потърся информация за номерата. Съдържа два шимъра - пепел от рози с фин блясък и много красив кафяво-бронзов цвят с лек блясък, който стои много красиво нанесен на окото. Последният цвят е glitter - блед коралов цвят със златисти частици. Много харесвам тази палитра, както и още една на Lollipop, която имам и мисля, че са доста добри за цената си. 

 Двете четки за лице, също са от Lollipop и съм много доволна от тях. Едната използвам за нанасяне на фон дьо тен и коректор, а другата - за контур и руж. Лесно се работи с тях, удобни са и досега не съм забелязала падане на косъмчета. Четката за преливане е на Oriflame и също много добре върши работата си. При нея обаче има един проблем - при почистване и падат косъмчета и е малко неприятно. Въпреки това, я намирам за страхотна за цената си.

П.П. -Ако подобен тип публикации са ви интересни, споделете в коментарите. С удоволствие бих направила и нещо от рода на какви продукти използвам за училище.

сряда, 10 февруари 2016 г.

Ревю: Тъмна дарба на Александра Бракен

    http://3.bp.blogspot.com/-wTysgkTYuMg/Voz2iAC_MPI/AAAAAAAAELY/sxYeF6jaj9U/s1600/tymna%2Bdarba_cover.jpg
  • Автор: Александра Бракен
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 472
  • Оценка в Goodreads: 4/5


Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, тя знае, че нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да накара родителите й да я заключат в гаража и да извикат полицията. Нещо, което да я изпрати в Търмънд – брутален правителствен „рехабилитационен лагер“.
Руби може и да е преживяла мистериозното заболяване, убило повечето деца в Америка, но заедно с останалите като нея се е сдобила с нещо много по-лошо – умения, които не могат да контролират. Умения, от които  обикновените хора се страхуват, а понякога и самите "надарени" деца, също.

Вече на шестнайсет, Руби е еднo от най-опасните деца със специални умения…


“They were never scared of the kids who might die, or the empty spaces they would leave behind. They were afraid of us-the ones who lived.”


Тъмна дарба, разказва за едно страшно, мрачно и болно бъдеще споходило човечеството и по-конкретно населението на Америка. Чрез описанията, които са доста съдържателни, но не и прекалено обемни, съвсем успешно успяваме да видим разрушението споходило страната.
Правителството затваря оцелелите деца в поправителни лагери и ги разделя на различни цветове спрямо възможностите им. Някои могат да местят предмети, други-да подпалват разни неща, a трети могат да се ровят в чуждото съзнание. Главната героиня, Руби, контролира ума.

Руби, подобно на Джулиет от Разбий ме ( не мога да не сравнявам двете героини), в началото се показва като едно слабо, страхливо момиче, преживяло много страдания. С всяка следваща глава обаче, ние виждаме нейното израстване. Тя се развива и еготова да погледне към света, не изпълнена със страх, а таяща в себе си борбеност и сила да се изправи пред него. Проследяваме как постепенно придобива увереност и започва да преодолява страха от дарбата си.

  “Don’t be scared. Don’t let them see.

Дунди, Зу и Лиам са оформили групичката си, докато са бягали от друг поправителен лагер. Отношенията помежду им са много готини и през цялото време се забавлявах с тях. По-късно Руби се присъединява към тях и бих казала, че тяхното приятелство ми беше най-интересната част от книгата. 
libros, the darkest minds, and mentes poderosas image Лиам е чаровният, мил и добър герой, грижещ се всичко да е наред. Определено, мой любимец. Той обаче също има свои проблеми и минало. Опитвайки се, да преодолее вината си, той се впуска в търсенето на Ийст Ривър, лагер основан от Беглеца, с цел защита на децата.
Лиам и Беглеца, много ми напомниха на Адам и Уорнър от Разбий ме. Много, наистина много се опитвах да изолирам това чувство, но имаше някои постъпки, и в дадени моменти просто беше неизбежно. 
Дунди и Зу бяха прекрасни и верни приятели. Зу, подобно на Руби, също беше изплашена от дарбата си, но готова да я използва, за да защити приятелите си. Малкото момиченце със жълтите ръкавици, внасяше малко непринуденост и цвят към цялата атмосфера. Подобно на нея, Дунди пък го правеше като се мръщеше и пускаше хапливи забележки. 
Откраднатите моменти на нежност между Лиам и Руби , внасяха една сладост сред страха, вината и трудностите, с които бяха обградени. Връзката, която успяха да изградят ме остави малко озадачена, защото ми се стори, че нещата се развиха доста бързо, а и в действителност, не е като да са си комуникирали усилено, докато се опитваха да избягат от поредните преследвачи. И все пак тази връзка събужда въображението и магията, и те кара да повярваш в любовта от пръв поглед.

 “You can destroy a factory, and they'll build another. But once you destroy a life, that's it. You never get that person back.”


books, quotes, and the darkest minds imageКраят се е получил особено добре. Много емоционален и силен. Оставя те с усещането и нуждата, че веднага трябва да се захванеш със следващата част, за да разбереш дали, думите на Лиaм казани двайсетина страници преди края, са истина.


“Never, never, never. I am never going to forget you.”

През цялото време докато, четях Тъмна дарба, тя ми напомняше на Разбий ме и отчасти на Дивергенти. Това обаче по никакъв начин не ми попречи, да я харесам също колкото горепосочените. Със сигурност ще чакам с голямо нетърпение излизането на останалите части от поредицата.

"Тъмна дарба" е много динамична и интересна, а Александра Бракен се е справила чудесно с предаването на атмосферата чрез думите си. Аз харесах книгата. И макар да намирам прилики в сюжета и героите на други антиутопии, авторката определено е дала началото на една обещаваща поредица. Горещо я препоръчвам на хората, харесващи този жанр.

петък, 5 февруари 2016 г.

It's Friday...

study image
we<3it
Здравейте, как прекарвате ваканцията си? Аз започнах моята  малко по-рано, като пропуснах четвъртък и петък. Доколкото знам, не съм изпуснала абсолютно нищо, освен ужасната скука сполетяла всичките ми съученици през последните два дни. И връщането на бележниците. Като стана дума... Доста съм доволна от успеха си за първия срок.
В събота със семейството ми си устроихме пътуване до Асеновград и прекарах един цял ден в обикаляне на магазините. Агония. Помня как доскоро ми доставяше удоволствие да меря дрехи, да се мотая по магазините и да оглеждам всичко, което би могло да ми хареса. От няколко месеца, вече не е така. Едва понасям търчащите подире ми консултантки, опитващи се угодят на изискванията ми. Съвсем добре съзнавам, че това е работата им, просто е много изнервящо. А семейството ми съвсем се отчая. Всички си мислят, че няма да успея да си намеря рокля за бала. Че никоя не покривала изискванията ми, а истината е, че аз съм съвсем скромна в тези си изисквания. Просто да е семпла, без пайети и дантели и всякакви подобни неща.
Да си призная, нямам никакво желание да се заминавам с рокли и приготовления за бала. Иска ми се този период да мине и да съм постигнала желаното, да съм спокойна. 
Още от началото на ваканцията съм в просто отвратително настроение и с изключение на топлите вечери, напомнящи за пролетта, нищо не може да ми помогне. Имам доста неща за вършене и това изобщо не ми помага.
Както и да е... Вече имах шанса да изгледам първите епизоди на Shadowhunters и въпреки, че ми е малко странно и все още не мога да свикна с някои неща, ми харесва. На доста места, четох, че повече се харесват актьорите участващи във филма. На мен обаче, много повече ми допадат избраните за сериала, с изключение на Изи и Магнус. Точно така си представях Джейс  и Саймън, а съм приятно впечатлена от Алек, Кат Макнамара също ми допада за ролята на Клеъри.

Дадох начало на месеца, от към книги, със първата книга от Кръвни връзки на Ришел Мийд. Бях забравила, какво влияние има Мийд над мен. Преди време, когато се захванах с историята на Роуз, Лиса и Дмитрий, бях напълно обсебена. Сега това се повтаря с Кръвни връзки. Две книги за два дни. Има нещо опияняващо в стила и, героите, които е изградила чудесно и чувствата, които те изпитват. Реших обаче да си почина малко и една седмица да не припарвам до книга, или поне такава, страниците, на която са изпълнени с художествена литература. Иска ми се да се съсредоточа върху други по-важни, за момента, неща.
От известно време постоянно попадам на тази песен и макар, че в началото не ми допадаше, сега е точно обратното.


Как минава вашата ваканция? Кои сериали гледате?

П.П. -Следващата сряда очаквайте ревю на Тъмна дарба на Александра Бракен.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...