петък, 8 януари 2016 г.

Ревю: Морето на спокойствието на Катя Милей

http://2.bp.blogspot.com/-C8mzrn5MrNk/VitwnGrlZnI/AAAAAAAAAOk/xKoFTGLpooY/s1600/196334_b.jpg Издателство: Тиара Букс
Автор: Катя Милей
Страници: 559
Оценка в Goodreads: 5/5 

 Настя Кашников, седемнадесет годишна, бившата пианистка на Брайтън, иска две неща: да завърши гимназия без никой да разбере за миналото й и да накара момчето, което й отнема всичко – самоличността й, духа й, волята й за живот –да си плати. Докато, Настя се опитва да скрие своята история под много грим и малко дрехи, тази на Джош Бенет не е тайна за никого. Името му е синоним на смъртта, защото всички около него умират рано или късно. Единственото, което иска е, да бъде оставен сам и това е лесно постижимо. Пазен от своето силово поле, той има само дърводелството и това му доставя удоволствие. 
Докато световете на двамата не се сблъскват...

“I live in a world without magic or miracles. A place where there are no clairvoyants or shapeshifters, no angels or superhuman boys to save you. A place where people die and music disintegrates and things suck.” 

Настя и Джош са объркани, самотни и изграждащи стени около себе си. Не търсят съжаление и всячески се опитват да го избегнат, дали като се представят във възможно най-лошата светлина, или просто като изолират себе си от останалите. Това не е история за двама души, които да се открият и да бъдат щастливи. Това е история, в която двама души се нуждаят да бъдат спасени, да поемат контрола над живота си.
В началото Настя ми беше доста странна и не успях да я харесам, но с всяка следваща глава, тя разкриваше нови части от себе си и въпреки, че се опитваше да не харесва останалите от героите не успя. Чрез нея, ние откриваме, че понякога да бъдеш обичан не е достатъчно, ако ти самия не се обичаш. Настя е изключително сложен персонаж. Загадка, която едновременно иска да бъде разгадана и в същото време иска тайната и да остане такава. Имаше доста неща, за които съм съгласна с нея и разбирам защо е решила да стане безмълвна и провокативна.

“Daylight won’t protect you from anything. Bad things happen all the time; they don’t wait until after dinner.” 

Харесах Джош от самото начало, както и Дрю, което е странно понеже по принцип намирам персонажи като Дрю за дразнещи и досадни. Джош е вглъбен в своето изкуство и това е неговото нещо. С това е разпознаваем. Той не се нуждае от любов, внимание и не си позволява да чувства, докато не среща Настя.
Дрю,умен, забавен, влюбен, приятел, женкар . Пет думи описващи перфектно това момче. Макар да не се напряга често да докаже, колко умен е всъщност, той прави това съвсем умишлено. Момче способно да те закове на дебат, но в същото време бива и супер задник. Верен приятел и добър син, Дрю остана до Джош във всички тежки моменти, а по- късно и до Настя.  

“His hands are miracles. I can watch them for hours, transforming wood into something it never dreamed of being.” 

 Когато си взех книгата, смятах, че корицата е прекрасна, дори по-хубава от оригиналната и сега след като знам каква история се крие зад нея, я намирам за още по-красива и пълна със смисъл и чувства.
Писането на Катя Милей е страшно леко, увлекателно и макар тежкото си съдържание, книгата се чете изключително бързо и лесно. 


“Your name could mean to excel and you could be useless and crap at everything. You can put a name on anything, call it whatever you want, doesn’t make it real. Doesn’t make it true.”

Книга, хващаща те от първата страница и взимаща цялото ти внимание до последната... А дори и след това. Наситена с емоции, сърцераздирателна, драматична, нежна и брилянтно поднесена история за едно емоционално крехко момиче, самотно момче и втория шанс. Морето на спокойствието е  красива книга. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...