сряда, 27 януари 2016 г.

Ревю: Красива забрава на Джейми Макгуайър

Красива забраваИздателство: Прозорец
Автор: Джейми Макгуайър
Страници: 318
Оценка в Goodreads: 5/5

Днес ще ви разкажа за началото на една поредица, с чийто герои съм запозната, a и вярвам, не малкo от вас също. Става дума за книга първа от поредицата за Братята Мадокс, които вече сме срещали в Красиво бедствие. И докато там се проследява живота на Травис, то тук разглеждаме този на неговите братя.

В първия роман от поредицата за братята Мадокс, се запознаваме от близо с барманката в „Червената врата", съветницата на Травис през пиянските му нощи, Ками. Тя е водена от свирепо желание за независимост и  работи от съвсем млада. Като барманка във „Вратата“ почти не ѝ остава време за друго, освен за лекции.  Приятелят ѝ  отменя едно пътуване и така тя остава свободна през уикенда за първи път от цяла година.
Ками е забелязана не от друг,  а от Трентън, един от братята Мадокс, който също като Травис е известен с това, че излиза със студентки още от гимназията. Приятелите му искат да приличат на него, а жените – да го опитомят. Трентън се опитва да загърби тежки  събития от миналото си и чувство за вина. А Ками се опитва да реши проблемите в семейството си и да стои далеч от Трентън.
Срещите  помежду им обаче зачестяват и преминават от  приятелство към нещо повече.
И за двамата тази любов е изпитание, което ще  разкрие една дълго пазена тайна. 

 “Anything to do with the Maddoxes is never boring.”

Не съм очаквала нещо подобно. След като завърших книгата, страшно се разстроих и не мога да кажа точно защо. Просто по никакъв начин не съм предполагала, че може да завърши с подобно разкритие и в момента ми е много тъжно.

Сега като се върна назад откривам някои малки подсказки и се радвам, че не съм се досетила, защото щях да загубя много. Е предполагах какво работи Ти Джей, но това е най-малкото.
Радвам се, че прочетох тази книга и много ми се иска да се докопам до следващите, така че издателство Прозорец, моля преведете ги.

В началото, когато я започнах не мислех, че ще е нещо особено. Искам да кажа, знаех с какво се захващам и какво да очаквам. Не за пръв път посягам към книга на Джейми Макгуайър и обичам начина и на писане, свикнала съм с него и героите, които срещам вече в трета книга. Тя умее да изгражда героите си и да те кара да се чувстваш като техен приятел.

Братята Мадокс, или поне Травис, Трентън и Томас са ми слабост вече. Имат прилики по между си, но в същото време са много различни и ми е интересно да открия нови черти за тях. Много харесах Коуди и Рейгън, които са колеги и приятели на Ками. Те също си имаха свои проблеми, през които трябваше да преминат, за да бъдат там, където са в края на книгата.
 Аби и Ками са прекрасни девойки, опитващи се да се справят с трудните си семейства и миналото си. Всяка опитваща се по свой начин, но отново открих както много прилики така и много разлики между героините.

Да, тази книга доста прилича на историята на Аби и Травис, но тук героите са малко по-обрани в емоциите си. Трентън не се отдава на гнева си, а се опитва да остане уравновесен, и също толкова мил е с момичето си както и другите му братя, а Ками е малко по-сдържана и отговорна от Аби. 

Точно последната част ме накара да дам тази оценка на книгата, защото нямах абсолютно никаква представа какво ще се случи. Макгуайър се е справила добре с тази си работа. Радвам се, че реших да я започна и след завършването и, след като тъгата ми премина, останах с едно приятно чувство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар