петък, 27 ноември 2015 г.

Ревю: Ходещо бедствие на Джейми Магуайър

Издателство: Прозорец 
Автор: Джейми Магуайър  
Брой на страници: 368
Рейтинг в Goodreads: 4/5




Преди година и половина за пръв път попаднах на поредицата и по специално на Красиво бедствие. Още тогава обикнах историята и героите, но не исках да продължавам да чета поредицата, защото ми се струваше излишно. В последно време обаче доста често се сещам за Аби, Травис, Америка и Шепли и ми се прииска да си припомня историята. Този пък от гледната точка на Травис.


"Възможно ли е да обичаш някого твърде много? Травис Мадокс научава две неща от майка си, преди тя да напусне този свят – обичай с цялото си сърце, бори се с всички сили. В "Ходещо бедствие" животът на Травис е изпълнен с нощи на бурна страст, главозамайващи скорости и нелегални боеве с високи залози. Но точно когато той си мисли, че е непобедим, Аби Абърнати го поваля на колене. Всяка история има две страни. В "Красиво бедствие" Аби каза своето. Сега е време да видим тяхната история от мъжката гледна точка."

Ще започна с това,  че кориците и на двете книги са много красиви. Веднага ти приковават вниманието с интересните tribal мотиви. 


 “One of these days you're going to fall in love, son. Don't settle for just anyone. Choose the girl that doesn't come easy; the one you have to fight for, and then never stop fighting. Never” 

В началото книгата се развива доста бързо, дори бих казала прекалено бързо. Но конкретно в този случай, мисля, че това е добре, защото вече сме запознати с историята в доста големи подробности. Aко всичко беше описано по-изчерпателно, скоро читателите биха загубили интерес...Също така, мисля, че бързия развой на събитията, перфектно приляга на Tравис. При него всичко е просто и ясно, без много размотавания и излишни обяснения. Точно така си го представях в първата книга. Още в нея разбрахме, че Травис освен сваляч и боксьор, е още и умен и целенасочен, в тази книга се запознаваме с неговата чувствителност и страха му да не загуби близките си. Травис Мадокс не се плаши лесно, но да бъде изоставен от Аби, да загуби някой от близките си или той самият да ги подложи на опасности, го ужасява. 
Начинът, по който боготвори Аби на моменти изглежда пресилен и прибързан, но отново- това е точно в негов стил и така по някакъв начин тази му привързаност не става прекалено досадна.
beautiful disaster, abby, and travis imageХаресват ми отноше- нията между Травис и Шепли, въпреки, че доста често се карат и не са на едно мнение, винаги си помагаха взаимно. Травис на- глеждаше Америка, Шепли- Аби; пазеха си гърбовете и правеха щури неща за моми- четата. 
Интересното за мен в тази книга беше отношението на Америка, която в първата част виждахме на страната на Аби. Тук тя отново беше до нея, но разчиташе Аби, дори преди самата тя да успее да разбере какво чувства и успяваше да вдъхне кураж и надежда на Травис... измежду ругатните и ударите по негов адрес...
Страшно се изненадах от епилога. Ни най-малко не съм очаквала подобно нещо и с нетърпение чакам да видя как ще се развие историята на Аби и Травис в следващата книга от поредицата- Красива забрава.  

“- There's a girl, Dad. -He smiled a bit.
 - A girl.
 - She kinda hates me, and I kinda...
 - Love her?
 - I don't know. I don't think so. I mean...how do you know? - His smile grew wider. 
 - When you're talking about her with your old dad because you don't know what else to do.” 

В заключение, доволна съм от книгата. Беше точно това, което очаквах и се радвам, че посегнах към нея, защото имах възможността да опозная едни черти в характера на героите, които до момента не знаех, че са им присъщи. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар