четвъртък, 14 септември 2017 г.

One of my days: Бузлуджа

 
Здравейте, 
Днес ще споделя с Вас няколко снимки, направени по време на едно спонтанно отскачане до Бузлуджа. И преди съм споменавала, че ми е наблизо, но никога не съм ходила до там целенасочено, по-скоро само съм преминавала. Такъв беше и случаят с поста за паметника преди две години - OOMD: Autumn shades. В един ранен августовски следобед обаче си казахме, че е време.




Спирайки на паркинга, намиращ се отстрани на пътя (има още един в подножието на паметника) останахме изненадани колко много хора имаше и продължаваха да идват, а още по-интересно ми се стори това, че едно 90% от тях бяха чужденци. На върха, също се оказа доста населено - с коне, хора, тръгнали като нас на разходка, а имаше и такива, които се бяха оборудвали със скаричка, маса и покривка и си приготвяха барбекю точно пред входа на сградата. 



 Ако решите да минете през там имайте предвид, че вятърът е доста силен и хладен, дори и в топъл ден така, че не забравяйте  връхна дреха. Но затова пък гледката и емоцията си я бива. Интересно е обиколиш сградата, да надникнеш в пролуките, да погледнеш през дупките в тавана, да отправиш поглед към хоризонта и красивото небе. 





 Мен, ако питате жалко е само, че всичко това е оставено на произвола. Аз съм за паметници, свързани с историята ни да се поддържат, тъкмо за да напомнят за миналото. Но ако не това поне да го разрушат, защото в този си вид сградата е опасна. За жалост обаче, мерки дали в едната или другата посока не са направени, и едва ли някога ще бъдат.




Благодаря,че ме четете!
До скоро!

вторник, 12 септември 2017 г.

MyMonth: August'17

Здравейте,
Само, ако знаете колко много чернови чакат да бъдат превърнати в постове, и колко снимки търпеливо изчакат реда си за обработка. В последно време обаче, не мога да си събера мислите или пък часовете в денонощието не ми достигат, за да се разпиша тук, но такъв беше моят август.

Забързан. Емоционален. Горещ до дотягане. Със нереални изгреви и залези. Със стотици навъртяни километри. Със студена бира. Хубави книги. С вятър в косите. С малко стрес и напрежение.

А какъв беше Вашият август?



Цитат на месеца:
Some of the best memories are made in the summer.

Започвам с няколкото дни прекарани на нашето Черноморие, съвсем в началото на месеца. Приморско се оказа неочаквано приятно местенце, на което успях да се почувствам истински добре и спокойна. С малките барчета на плажа, красивите гледки и хубавите емоции.

Провадия е едно от местата, които искам да посетя от много време. Главно заради крепостта, която се извисява над града. Този месец и през там успях да мина и да чекна още една дестинация от дългия си списък. Много ми допадна като изживяване. Поне за мен си беше страшна емоция, но ще разказвам в някой от следващите постове...

Споделям набързо и за ходенето до Бузлуджа, за което ще има отделен пост по-напред във времето, когато успея да обработя снимките... Красиво, адски ветровито и неочаквано населено - къде с хора, къде с коне. Обещавам ще Ви разкажа...

През втората половина на месеца прекарах няколко дни с майка ми и сестра ми в София. Канят се дойдат от доста време, но ето че и това стана. Прекарахме време разхождайки се из градинките, централната част, като влязохме и в "Св. Александър Невски", което също исках да направя от много време. И останах със смесени чувства. Огромна е, наистина огромна, най-голямата на Балканите... И някак... празна. Не знам така го усетих. Все пак ми беше интересно да разгледам стенописите, троновете и орнаментите по тях и всичко в мрамори и оникс. Определено е внушителна. Посетихме природонаучния музей. Не се разминахме и с някой друг мол, също ;). 

Както вече споменах, през август прочетох, някои наистина добри книги. Дали романтични, фантастични или пък на коренно различна тематика, но все добри. Ако искате да погледнете кои бяха те - тук.

Към края на месеца намерих време да си наваксам и със сериите на единствения сериал, който следя към този момент. Teen wolf определено ще ми липсва. Помня как една приятелка ме придумваше да го гледаме, а аз с възмущение и казвах, че такива глупости не гледам. И я виж ти - пет години по-късно, съм наваксала със всички епизоди, че дори чакам и последните. И то с такова вълнение и трепет, че не мога да ви опиша. Странно е. Коренно различен е от това, което беше в началото, но ми носи същите хубави емоции. А ето, че сега и стари любимци се завръщат. Малко е носталгично, но и приятно. Стоплящо! 
Вие гледате ли последните епизоди на Teen wolf?

Песен на месеца:

 

До скоро!
Благодаря, че ме четете!

четвъртък, 31 август 2017 г.

Прочетено през август

Здравейте, 
Днес ще си говорим за прочетените от мен книги през изминалия месец. Много се надявам четивата, съпътствали вашия август да са ви допаднали толкова, колкото доволна останах аз от моите. Също така много бих се радвала да споделите в коментарите, коя е книгата доставила ви най-голямо удоволствие...


Така, прочетох шест книги през август, като съм доволна от всички до една. Ще видите обаче, че съм им дала различни оценки. Това е така, защото според мен за жанра, който се отнасят на някои им е било нужно нещо повече, за да ме впечатлят...

  • "Острието на асасина" на Сара Дж. Маас, 5/5
    Започнах месеца с "Острието на асасина" на Сара Дж. Маас и просто нямаше как по-добре да отбележа началото му. Страхотен старт беше! Не съм се и съмнявала в умението на Сара Маас да ме вкара мигновено в света на Селена, но тук беше някак по-различно. Малко по-емоционално. Свикнали сме да виждаме главната ни badass героиня да не се показва чак толкова емоционална. Тук авторката е избрала да ни разкаже за няколко изключително важни момента от миналото на Селена и да вкара много емоция в тях. Разказва ни за запознанството ѝ с редица от героите споменати в основната поредица, както и със Сам Кортланд. Ако сте фенове на Стъкления трон непременно ви я препоръчвам.
     
  • "#Шефката" на София Амарусо, 3/5
    Продължих с "#Шефката" от създателката на проспериращия моден бранд Nasty Gal, София Амарусо. В книгата си, тя основно разказва своята история - как от бедно момиче, което не се задържа дълго на едно място или работа се превръща в личността, която е днес. Минава през различни етапи, както емоционално, така и в стила си. Опитва се да даде насоки и да насърчи момичетата да се развиват и да бъдат следващите #шефки. Като цяло интересно ми беше какво е споделила за себе си и съветите, но със сигурност не мога да кажа, че е нещо невероятно. Да кажем, че се интересувате от личностната и история и от време на време надъхващи коментари, погледнете я.
     
  • "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули 5/5
    Следващата книга е "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули, и нея прочетох, докато бях на морето. Затова винаги, щом я погледна ще се сещам само за приятните емоции, които усещах в онези моменти. Като изключим това, книжката е много хубава - има приятелство, има драма, но е и едно съвсем тинейджърско четиво. Засяга доста интересни и важни теми, така че силно препоръчвам. Ще се опитам скоро да и направя ревю.
     
  • "Веровещица" на Сюзан Денърд 4/5
    Към средата на месеца се захванах най-накрая с "Веровещица". И трябва да ви кажа, че ми хареса доста. Единствената причина поради, която не и дадох пет звезди е, че тайничко се надявам "Ветровещ" да е дори още по-добра. Има динамика, трябва известно време, за да навлежеш в света, понеже директно си хвърлен там, без много много обяснения, но със сигурност дразни интереса. Друго нещо...Само на мен ли мааалко ми напомня на "Стъкления трон" и "Дворовете"... Иначе, нямам търпение да се захвана със следващата...
     
  • "Игра на омраза" на Сали Торн 5/5
    Преминаваме към една книжка, която изобщо не си представях, че ще харесам, а именно "Игра на Омраза". Това е първият роман на авторката и да си призная, бях решила просто да я погледна, но диалозите и случките на героите толкова ме забавляваха, че не се усетих кога съм стигнала до средата, че дори съм я и прочела. Изключително забавна, романтична и разпускаща книжка. Хареса ми стилът на авторката и непременно ще погледна друго нейно заглавие.
     
  • "Красиво изкупление" на Джейми МакГуайър
    И последната книга е едно дълго чакано от мен четиво. "Красиво изкупление" на Джейми Макгуайър не е това, на което се надявах обаче. Хареса ми, но със сигурност ми се искаше нещо повече. Липсваше ми стила на авторката от предишните и книги. Може и да се дължи обаче на превода и редакцията обаче, защото... За пръв път се изказвам в тази посока, но има проблеми в това отношение и съм разочарована... На някои места смисъла ми се губи, имената са записани по различен начин, има и изядени буквички... Като цяло обаче, макар и леко разочарована от тази, непременно ще посегна и към друга книга на авторката.
Това беше за днес от мен...
Благодаря, че ме четете!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...