петък, 19 май 2017 г.

Ревю: "Империя на бури" на Сара Дж. Маас

  • Автор: Сара Дж. Маас
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 760
  • Оценка в Goodreads: 5/5

    Ревюто съдържа спойлери от книгите предшестващи "Империя на Бу! Ревюта на тях ще намерите в края на поста!

    "Кръв ще се лее.
    Мечти ще бъдат разбити.
    Армия трябва да се надигне.

    Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.


    Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение."

 “The world will be saved and remade by the dreamers.”

Сара Дж. Маас има способността да ти изтръгне сърцето с последните страници на книгите си. Цяла една книга е градила герои, характери, връзки... Изготвяла е планове и кроежи, докато в последните петдесет страници прави брутален обрат, разкъсва всичко и оставя само пепел след себе си. Съкрушени герои, разбити мечти и лъч надежда в стиснати ръце и кръстосани погледи.

В творчеството и най-много ме впечатлява, способността ѝ да разкаже живота на толкова много герои и да ги вплете в едно. Да ни предостави възможността да опознаем всеки от тях, да го обикнем, да проследим мислите и копнежите му. И накрая да ни накара да искаме да изгорим книгата, защото е прегазила да краен предел героите си. 
Конкретно в тази пета книга от поредицата, авторката ни предлага толкова много различни гледни точки, което да си призная на мен за пръв път ми се случва. Да проследя толкова много животи на веднъж. Да видя през толкова очи една и съща ситуация, как разсъждават, какво изпитват... Брутално е, в добрия смисъл на думата. И мисля, че е адски трудно за писане. Но със сигурност е много интересно.

"Империя на бури" е книгата, в която всичко излиза наяве. В нея се крият отговори, чиито въпроси си задаваме още от първата книга, разказват се истории, случили се преди хиляда години и се разкриват тайни, способни да променят животи. Книгата преплита минало и настояще, сблъсква бурни характери, които са способни да изпепелят света... Или да го възродят отново.

 “It is not such a hard thing, is it - to die for your friends.”

Тук героите ни най-накрая се събират. Всички, за които четем по отделно в предишните книги най-после са заедно - ръсещи саркастични коментари, заяждащи се един с друг и каращи се от време на време, но заедно и в името на общата им кауза. Само Каол ми липсваше, но предполагам в следващата книга отново ще се появи. И това, че всички те бяха на едно място може би ми достави най-голямо удоволствие. Именно заради гореизброеното, както и заради връзките, които най-после започват да се задълбочават.

В книгата има малко повече еротични моменти, отколкото сме свикнали да срещаме в тази поредица на авторката. Аз лично повече ги свързвам с Дворовете, но предполагам е съвсем в реда на нещата да надгражда в творчеството си умело боравейки с различни елементи. И всички, дори и най-малките жестове бяха описани изключително емоционално. Наситено и жадно, лъхащи от страниците.

Героите ни са по-различни от последната ни среща. Елин се учи да разчита на друг освен на себе си, да се доверява на свитата си и любимия ѝ елфически принц. Загърбила и забравила е онова момиче с влечение към рокли и книги и се е превърнала в кралицата, от която Терасен, а и цяла Ерилея се нуждае. И е готова на всичко за свободата им.
 “Aelin Galathynius, Queen of Terrasen, knew the time would soon come to prove just how much she'd bleed for Erilea.
 
Роуан вече не е мрачния самотен принц, с който се запознахме в предишните книги. Позволява си да изпита щастието, макар и за кратко. Заедно с това обаче успява да брани кралицата си и приятелите си. Свиреп, сдържан и могъщ, но изскочил от мрачната си бездна.

“I'd walk into the burning heart of hell itself to find you.”

Тук виждаме един различен Дориан. Малко възмъжал, малко по-хладнокръвен и жесток, но все пак умело боравещ с момчешкия си чар. Готов да се бори за народа си, за желанията си и сигурен, че никога повече няма да се моли на никого. Променен от това, на което беше подложен заради това, което беше принуден да прави. 

Може би само Едоин и Лизандра са си все същите, но затова пък техните истории биват разгърнати по-широко. Запознаваме се по-детайлно с характерите и миналото им, разбираме през какво са преминали и на какво са способни. И макар трудностите, пред които са изправени успяват да бъдат себе си. Той - пускащ неуместни коментари, закачлив и флиртуващ, но и Вълкът на Севера, суровият генерал, който винаги е готов за битка. Лизандра от друга страна, успява да потуши бурите навреме, да спаси не малко пъти приятелите си и да бъде невероятна приятелка. И двата персонажа имат много да извървят, да се преборят както с миналото, така и с настоящето си преди да си позволят щастие, но междувременно продължават да бранят кралицата и кралството си.

Манон също претърпява коренна промяна, която започна още при "Кралица на сенките". Тя се превърна в изключително интересен за мен персонаж още тогава, докато в третата книга с досада четях главите ѝ. Това доказва каква голяма метаморфоза претърпяват героите на Сара Маас. Тук, Водачката на Крилото разбира дълбоко пазени тайни, които променят всичко за нея. Позволява си да чувства, да открие, че въпреки жестокостта, течаща във вените ѝ, има сърце и съвест и е готова да се бори за своите. На всяка цена. 

В книгата отново се срещаме с Елида Локан, с Лоркан, Пумата и Вълкът на Доранел, опознавайки ги по-добре и виждайки ги в друга светлина. Запознаваме се и с още толкова много нови герои, страшно много.

“Because destroying a symbol can break the spirits of men as much as bloodshed.”

За мен нямаше скучна страница или слабо изграден герой. Определено оправда всичките ми очаквания, та дори и ги надхвърли. Това е от онези книги, които съжалявам, че съм прочела толкова бързо, защото имам нужда да прекарам още време с героите. Но е невъзможно да определиш темпото, с което четеш, защото историята задълбава ли, задълбава,  а действието е една вихрушка, която те впримчва в себе си, докато накрая не те изхвърли опустошен и празен от загубата. Но и с горчива удовлетвореност, защото си имал шанса да се впуснеш в приключението с героите.

Авторката не спира да изненадва... С посоката, в която тръгва историята, с епичните битки, в които се спускат героите, с новите, които се появяват. Няма да се уморя да чета книгите ѝ, да опознавам героите ѝ и да ги обиквам. Не знам само как ще изчакам цяла година, преди последната от поредицата да излезе. Повечето, които са се хвърлили в световете на Маас харесват повече втората ѝ поредица, но не и аз. "Стъкленият трон" и до момента си остава по-близо до сърцето ми въпреки, че обожавам и двете. Героите от Ерилея  усещам някак по-близки и вълнуващи. И нямам търпение отново да се срещна с Елин, Роуан, Едион, Дориан, Манон, Лизандра и всички други, които се сблъскаха с кралицата на Терасен.

“Nameless is my price.”


Това е продължението на една епична история. Това е началото на края на историята за Селена Сардотиен кралица на асасините и Елин Галантиус наследницата на Терасен. Книга изпълнена с емоции и брутални обрати. Пропита с толкова чувства, невероятни герои, тъмнина и мистерии, че ще ви се завие свят. И както казвам за всяка една книга, до момента тази е най-добрата, а авторката успява всеки път да надхвърли себе си и да ни изненада още повече. 



Какво е вашето мнение за книгата?
До скоро!

сряда, 17 май 2017 г.

Поглед в козметичната ми чантичка

Здравейте,
ако сте от по-старите читатели на блога, навярно си спомняте, че от време на време пусках публикация на козметична тематика. И понеже от доста време не съм го правила реших да ви споделя какво се намира в козметичното ми несесерче напоследък или към какво посягам, когато искам да си сложа нещо повече от спирала и фиксатор за вежди😉.


Започваме с основата, която е Maybelline Fit me! Matte+Poreless Fondation в комбинация със така любимия ми течен камуфлаж Liquid Camouflage на Catrice. Що се отнася до фон дьо тена, една ли има някой, който се интересува от козметика и да не е чул за него в последния месец и половина. Рекламата му наистина беше мащабна. Моето мнение за него е, че е не лош продукт, но не е и нещо невероятно. Покритието му е средно, което на мен ми е перфектно, защото не искам да изглежда неестествено. Финишът му при мен си остава матов през цялото време, но имайте предвид, че кожата ми е чувствителна и комбинирана. Единственото, което не ми се нрави е, че се оксидира малко и макар след поставяне върху лицето цветът да ми пасва идеално, на по-късен етап леко потъмнява. Тук се намесва и коректорът, който балансира цветовете на лицето и го кара да изглежда добре. И преди съм споменавала този продукт. Харесвам го, цветът ми пасва, и кара погледа ми да изглежда малко по-свеж.

 

Преминаваме към руж и контура, които са съответно на Catrice и Essence. Ружа е много ненатрапчив и приятен цвят, който да върне руменината на лицето, а цветът е 020 Rose Royce. Ако трябва да съм честна не прибягвам често към руж, но в последно време, ако реша да го направя посягам към този. Контурът от друга страна не пропускам. Най-вероятно тази сянка 05 my favorite tauping от лимитирана колекция на марката вече сте виждали, но истината е, че много я харесвам и продължавам да си я използвам за тази цел.

И преминавам към зоната на очите. Гелът за вежди на Catrice винаги е бил верният ми другар в оформянето на веждите и щом усетя, че свършва се запасявам с нова опаковка. Относно спиралата, в момента използвам новата The Falsies Push Up Angel на Maybelline. Доста съм доволна от нея, но само при условие, че съм нанесла два слоя и старателно съм си играла да разделя миглите. Определено има интересна четчица, която придава хубав ефект на миглите.

И понеже в последно време съм поизоставила сенките за очи, защото ми харесва по-изчистения вид на лицето с подчертани мигли, преминавам направо към червилата. В последно време използвам две в сравнително неутрални цветове. Едното е матово и с розов подтон от матовата серия на Aura,  а другото е от новата серия на Essence, Mark с оранжевеещ подтон. Харесват ми, защото и двете са комфортни на устните, относително трайни и световете определено ми пасват за този период от годината.


Какво се намира във вашата козметична чантичка, напоследък?
Благодаря, че ме четете.
До скоро!

петък, 12 май 2017 г.

One of my days: Карандила



Здравейте,
днес съм тук, за да ви покажа малко снимки от последното си пътуване до околностите на Сливен, а именно местността Карандила, намираща се в природния парк "Сините камъни".




Обожавам да се озова сред природата, да ме заобикалят само тревички, храстчета и скали. Да вдишвам чистия въздух, освобождавайки се от всякакви мисли. Загубвайки се сред природата да се усещам свободна.




Пътят с кола от Сливен отнема около 25-30 минути. Плавно изкачване до най-високите части, където чувството е сякаш се намираш на граница, разделяща страната ни на две. Трябва да призная, че пътните табели не ни помогнаха особено да стигнем крайната си точка, но пък ние не се притеснявахме от това къде ще пристигнем. Все пак бяхме тръгнали на разходка.








Последните снимки са направени близо до телевизионната кула извисяваща се над града, а гледката е спираща дъха. Едно малко желязно мостче, което аз гледах с особено недоверие през цялото време, отвежда любителите на високите гледки към края на скалата. И ето, че се извисяваш над града. Дишаш и се радваш, че си минал по скърцащия мост. Защото гледката е невероятна.







А къде пътувахте Вие за последно?
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...